Една сутрин мама се събужда страхотно сърдита. Мрачно си прави кафе и ни гледа страшно. Аз и сестрите ми мълчим, защото усещаме, че се е случило нещо изключително важно, даже кошмарно, което със сигурност ще промени живота ни завинаги.
Минутите се точат бавно в гъстата тишина. Най-накрая мама поглежда сестра ми с най-укоризнения възможен поглед и изплюва камъчето: “И тая леля Стефка от Шумен! Даваше филийки само на твоите деца!”
Появата на леля Стефка от Шумен бе неочакван, преломен момент в живота на семейството ми. Пророческият сън на мама дойде като внезапно, но категорично решение на фундаментални въпроси като:
“А трябва ли човек да се изнесе от къщи, когато си намери другар?”
и “Не може ли всички да си живеем заедно?”. Сънят се състоеше в следното: четирите мили дечица на мама имат съображения някакви и довличат децата си, за да ги гледа тя. И нещата далеч не спират дотук. На хоризонта се появява щедро предложената от единия омразен зет леля Стефка, която щяла “да дойде да помага”.
Въпросната леля пристига, и то не сама, а води още някаква леля, на която вече не й помня данните. Почва да мирише на сяра, нещастната ми майка има чувството, че е в деветия кръг на ада. Тия двете седят на двора, облечени в кошмарни плетени жилетки от домашна вълна, с черни шалове и мажат филии с мармалад. Но не за всички деца! Само за своите. Ей тука майка ми се буди от собствения си вик и твърдо решава: “Не ща нови комплекти от роднини!”.
Е, не е ли права? Не стига, че дъщерите й са отмъкнати от някакви непознати, но на всичкото отгоре водят цели четири нови фамилии, с които трябва да се живее.
Адът – това са роднините.
А тя ще се снабди с цели четири нови пълни комплекта. Сега, ако трябва да сме наистина честни, аз самата не примирам от радост, че някакви чужди хора изведнъж ще ми се окажат много близки, само защото съм направила грешката да харесам сина им. Никой не избира родителите си, но защо трябва да тормозя семейството си със задължителното общуване с хора, които са им чужди и вероятно неприятни. Едни такива лели Стефки, с които моите хора никога не биха си обелили и дума.
Представям си: на 50 години съм, най-сетне съм регламентирала ясно отношенията си със света и околните, децата вече са си стъпили на краката, изобщо живея добре, и точно тогава на главата ми се изсипват леля Стефка от Шумен, кака Пенка от Разград, стринка Дора, калеко Пешо, балдъзата Люлинка и всякакви други хора със странни имена и още по-странни титли. Как да не сънуваш пророчески сън – ми то цялото ти същество роптае срещу тази зла участ.
Това, което остава неизяснено във всичките тревоги на мама, е, че и АЗ не искам леля Стефка! Имам доказателства – вече 2 години сме заедно с моя другар, а аз не познавам майка му и баща му. И се надявам никога да не ги познавам.
В крайна сметка аз обичам него, а не семейството му,
един набор роднини стигат.
Наистина смятам, че не е честно заради гнусната леля Стефка майка ми да отказва и да чуе за съвместно съжителство. Кълна се в леля Стефка, няма да използвам майка си за бавачка, нито ще й влача чужди роднини. Обещавам тържествено да си гледам собствените деца и да не насилвам любимите си хора да празнуват всички празници заедно с неприятни тям субекти, да се съобразяват с тях и с ужас да ги разпознават в собствените си внучета. Амин.
P.S. Защо един майчин кошмар е толкова понятен за всички?
Защото сме българи, а следователно ориенталци. Защото живеем накуп, в племе.
Защото някой, който влезе в родствени връзки, моментално трябва да стане “наш човек” (по-добър и по-важен от другите).
Защото всички си знаем историите, драмите, скандалите.
Защото целият род (племе) се занимава с отглеждането на малките бозайници, които ходят от едната баба при другата.
Защото животът е много труден и се мисли като непреодолимо препятствие.
Защото родовите (племенните) връзки се изразяват в мащабно движение на храни от точка А до точка Б, буркани, чували, дамаджани, кошници, найлони, от които капе кръв (домашното си е най-хубаво). Този процес обхваща не само земята като една човешка длан, но и трансконтинентални дестинации (вж. чатовете, където влизат наши сънародници в САЩ, Канада, Австралия).
Защото младите са млади, докато старите склопят очи, а това значи: бъркане в живота, помагане и пречкане едновременно. И най-важното – неизмъкване от първичния бульон на родителската любов.
P.P.S. Всичко това е съвършено непонятно за един американец.
P.P.P.S. Дори и за французин.
0 Коментара