Когато бях бременна, много малко се замислях за кърменето на бъдещото бебе. И защо да се замислям? Разбира се, за мен, както за повечето бременни за първи път жени най-важното на света ми се виждаше раждането: как ще протече, кога, къде…
Девет месеца седях и си гледах пъпа и растящия корем. И изобщо не се бях замислила, че бременността е девет месеца, раждането – само един ден, а животът с детето след този момент – е, ами, почти цял живот.
Образованието ми за храненето на бебето се свеждаше единствено до лекция от акушерка на курсовете за бременни. Никога не съм се съмнявала, че ще кърмя бебето си, но освен тази увереност друго по въпроса не съм мислила. В разговор с по-възрастна от мен жена чух най-дългия срок на естествено хранене дотогава: тя беше кърмила синовете си по десет месеца. Добре, казах си, значи и аз ще кърмя толкова.
След раждането на дъщеря ми педиатърката ми каза монотонно остарялата схема, по която й предстои да се храни, според която най-късно на 8 месеца има вече само две кърмения дневно, а на 10 – едно, след което очевидно се отбива. Честно казано, никога не ми беше минавала мисълта, че бебетата могат да сучат и след годинка, да не говорим след две – никой никога не ми беше споменавал такова нещо като възможност.
Когато родих дъщеря си, започнах да я кърмя точно както си бях представяла. Тогава още не знаех, че остарелите методи за кърмене не са адекватни и вероятно именно поради тях толкова голям процент жени много бързо започват да дохранват и
скоро отбиват бебетата си,
въпреки че вероятно са искали да ги кърмят доста повече време. Разбра се, че тези методи на кърмене (на три часа, без нощно хранене, подсладена вода, ограничено време на гърдата)
не дават желания резултат: бебето ми не само не наддаваше, но след 40-ия ден беше започнало да спада на тегло. Озовах се в затворен кръг на кърмене, дохранване с изцедена кърма, цедене, стерилизиране на шишетата, о, Боже, пак е дошло време за кърмене…
Детето ми очевидно беше по-умно от мен, защото въпреки всичко случващо се нямаше никакво намерение да се отказва да суче. Около 4 месеца след раждането попаднах на книгата, която ми беше най-полезна: „Книга за кърменето“. От нея разбрах къде съм допускала грешки; пак там прочетох, че всъщност бебетата можели да сучат и след годинката и това е съвсем нормално. С помощта на новонаучените неща в кратък срок успях да реорганизирам кърменето на дъщеря си, да спра дохранването и досадното цедене и да започна да се водя по нея, а не по часовника. И тогава пред мен се откри цялата прелест на кърменето:
изведнъж усетих колко е приятно и лесно.
Веднъж разбрала колко хубаво може да бъде, в никакъв случай не бих се отказала с лека ръка от него. Започнах да чета още повече и да попълвам дупките в знанията си. Разбрах, че всъщност преди някакви си 50-60 години е било норма и практика бебетата да сучат над годинка, а по-често по 2-3. От собствената си баба научих, че тя и четиримата й братя и сестри са били кърмени по две-три години, а тя самата е кърмила двете си дъщери 14 и 16 месеца, докато се е върнала на работа, и се почувствах глупаво, че не съм се досетила да потърся информация от първа ръка, вместо да ровя интернет, за да разбера същото.
Така бавно и постепенно идеите ми за кърмене се промениха значително. Спрях да поставям крайни срокове докога ще суче бебето ми. Защо да прекратявам една близост, която носеше много радост и удоволствие и на двете ни? Реших да оставя дъщеря си да се отбие сама, когато е готова за това, започнах да се доверявам повече на нейните инстинкти и на своето тяло. Това решение се оказа правилно за нас.
И така, защо може да поискате да кърмите бебето си над годинка?
ЗДРАВЕ. В дългосрочен план кърменето носи много ползи както на бебето, така и на майката. Кърменето профилактира рака на гърдата, яйчниците и матката, като рискът от рак се намалява правопропорционално със срока, който жената кърми. Профилактика е и срещу рак на гърдата при бебетата момиченца. По-дългото кърмене понижава риска от развитие на остеопороза в късна възраст при майката.
Кърмените деца растат по-здрави, боледуват по-рядко и по-леко. Това е от особено значение, ако детето ходи на ясла или детска градина, където всеки ден е в контакт с много повече рискови фактори.
Всъщност съставът на кърмата се изменя по много любопитен начин: след първата година количеството на антитела и имунни фактори в нея нараства и става още по-високо след втората. Това показва съвършения замисъл на природата – в крайна сметка след първата година детето
започва да е все по-изложено на източници на инфекции, докато расте и опознава света (най-вече докато се опитва да сложи голяма част от него в устата си).
СПОКОЙСТВИЕ. Кърменето след годинката (а и преди нея) обикновено значи много повече от хранене. То помага за близост, сигурност и комфорт. Повечето майки особено го оценяват в тази светлина, когато се наложи да успокоят ударено дете, да тушират болезнено никнещи зъби или да успокоят хиперактивното хлапе във фаза на „тръшкане“.
НЕЗАВИСИМОСТ И ПОСТЕПЕННО ИЗРАСТВАНЕ НА НУЖДИТЕ.
Противно на често срещаното мнение (обикновено необосновано), по-дълго кърмените деца не стават по-зависими от майките си в детството и зряла възраст. Напротив – често те са самостоятелни и водят обичайния за възрастта им социален живот. Всички възрастни, изглежда, бързат децата им да растат по план. Да ядат повече твърди храни по-рано; да се отбият по-рано; да бъдат независими и да могат добре да се социализират още на броени месеци; да спят самостоятелно възможно най-скоро… закъде е това бързане?
Родили сте дете – дайте му време да бъде такова.
Нали не искате да имате дребен възрастен у дома още на 10 години? Когато една нужда е била посрещната и задоволена – като нуждата от кърмене или близък контакт с майката, – тя изчезва. Ако, напротив, не е била задоволена, тя остава налична както в детските години, така и по-късно.
В ОПРЕДЕЛЕНИ СИТУАЦИИ КЪРМЕНЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ЧАСТ ОТ СВРЪХЗАВИСИМИ ОТНОШЕНИЯ. Но същото може да се каже за храната и други аспекти на връзката родител- дете. Това е съвсем друг разговор.
КАКВО ОЩЕ? Често на майките, избрали да кърмят над годинка, им се налага да се справят с по-деликатни ситуации, наложени от чуждо мнение. Някои по-чести са:
„КОГАТО БЕБЕТО ИМА ЗЪБИ, Е ВРЕМЕ ЗА ОТБИВАНЕ.“
Някои бебета се сдобиват с първо зъбче след годинката. Други се раждат с 2-3 млечни зъба. Със сигурност природата не би създала толкова несъвършен механизъм, зависещ изцяло от никненето на зъбите, нали? Това, че бебето има зъби, определе-но не е пречка за кърменето (а ако случайно се опитват да чешат венците си на гърдата, като хапят, много бързо се научават, че ако го правят, мама ще ги свали от гърдата).
„АКО НЕ ГО ОТБИЕШ СЕГА, НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕ ДА СУЧЕ!“
Някои майки избират да се измъкнат от ситуацията с хумор:
„Ще го кърмя до първи клас и после отбивам, наистина!“
„Когато започне да ми разкопчава сутиена сам с една ръка, мисля да спра.“
При всички положения сигурно е едно: всички деца рано или късно са готови да се отбият (обикновено между 1,5 и 4 години). Ако вие и детето се чувствате комфортно и нямате проблем с идеята за продължителното кърмене, то на никой друг не му влиза в работата докога ще кърмите.
„СЛЕД 6 (12) МЕСЕЦА В КЪРМАТА НЯМА ВЕЧЕ НИЩО ПОЛЕЗНО.“
Това мнение е съвсем грешно. То показва колко неосведомени могат да са хората в нашето общество, за съжаление понякога дори здравни работници. Кърмата в крайна сметка е мляко, видово специфично за нашите деца. Тя не променя магически състава си във второ качество, когато бебето навърши определена възраст, и все така съдържа протеини, мазнини и други важни хранителни и нужни на бебето и детето елементи. Както и преди, съдържа специални растежни фактори, които помагат на имунната система да съзрее, което помага на развитието на мозъка.
Често можете да видите пораснало бебе над годинка да засиява в щастлива усмивка, като види, че майка му ще го кърми. Или докато суче, да пусне гърдата и да се засмее щастли¬во и радостно. Кърменето не е само храна. То дава на бебето и детето сигурност, комфорт, близост, много положителни емоции… Не знам за вас, но аз, както много други майки, не бих заменила тези моменти за нищо друго.
0 Коментара