Карикатура: Христо Комарницки, Прас Прес
Покрай 100-годишнината от преврата срещу българския премиер, който страната отбелязва през 2120 година, много изследователи се опитват да разберат, какво в действителност се е случило с него след оттеглянето му от активния политически живот. Дирите му чезнат сред обществения хаос, настъпил при падането му от власт.
Да се твърди, че е станал пазач на пристанището в Росенец или че
продава кафе на пясък в турското кафене „R-Доган“
в Студентския град, са по-скоро подигравки, тиражирани от негови опоненти в тогавашните жълти медии, които звучат несериозно. Официалната версия, която присъства и в учебниците по история, гласи, че експремиерът е заменил бившия германски канцлер Шрьодер в борда на директорите на „Газпром“. Тезата не се приема еднозначно, въпреки твърденията на очевидци, че каракачанската овчарка на президента Путин завъртяла опашка и носталгично се погалила у един от членовете на борда, при посещение на руския държавен глава в централата на газовата компания. Малък брой изследователи са на мнение, че овчарката всъщност се отъркала в нозете на един хигиенист в сградата на „Газпром“, който бил облечен в тениска на отбор със странното име „Бистришки тигри“ и тихо припявал
„Моя Банкя, ти си в нашите души“,
докато ловко финтирал с парцала минаващите бизнесмени.
Голяма група историци упорито твърдят, че малко след пенсионирането си германската канцлерка Меркел си наела шофьор, шумен и чаровен тип, с левантийско излъчване, който редовно я разхождал с джипка до местния супермаркет, прибирал покупките от пазарската количка и после я откарвал на среща за кафе с приятели и съратници християндемократи в Берлин. Меркел гальовно го наричала „Моят пожарникар“ и разрешавала на жените ветерани на ХДС
да го пипат по мускула.
Вероятността този шофьор да е бившият български премиер не бива да се пренебрегва. Шофьорът обичал да носи защитната маска срещу COVID-19 под носа, отглеждал магнолии зад пристройката към вилата на фрау Меркел, в която живеел, а в свободното си време гледал английското първенство, облечен в екип на лондонския тим Челси.
Германската теза за съдбата на премиера също не се приема еднозначно, още повече, че файлове, изтекли от архива на българското министерство на външните работи подсказват, че има вероятност експремиерът да е бил назначен за консул на България в Барселона. В последвалия хаос след въвеждането на електронното правителство обаче и тези файлове се губят.
Съществува предположение, че експремиерът може наистина да се е установил в Барселона, но инкогнито. В годините след преврата, сред българската мигрантска общност в Барселона плъзват всякакви странни истории и слухове. Говори се, че често пъти пред основната забележителност на Барселона, църквата Саграда фамилия, местни българи виждали преждевременно състарен мъж, който придружавал малко дете-цигулар, идващо да забавлява туристите с изпълненията си, срещу някое и друго евро. Мъжът имал, макар и пречупена, осанка на човек, свикнал да командва, а детето много приличало на него. За някои били дядо и внуче, но кой знае – биха могли да минат за баща и син. Те слизали от джип, каран от млада жена в ластични дънки и котешка походка, която следобед идвала да прибере парите и после отпрашвала нанякъде. Вероятно, за да ги харчи в нощните клубове на средиземноморския град.
Детето свирело на цигулка, а мъжът с апатия събирал подхвърлените от туристите евробанкноти в овехтяла генералска фуражка с дъбови листа по козирката. Почти не говорел. Само когато някой американец поздравявал малкия цигулар с
“Congratulations”,
мъжът стреснато вдигал глава и сякаш за миг се оживявал. После бързо потъвал в предишната летаргия, а обедното слънце смалявало сянката му, докато се издигало над катедралата.
Дали обаче тази история, с мъжа и детето, е истинска, не е ясно. Изследователи на Фейсбук от този период, не намират запазено видео и снимки в публикации на туристи, посетили Барселона след 2020 година. Възможно е такива публикации да са нарочно изтрити от социалната мрежа – жест на благодарност за минали услуги от страна на собственика на европейския шампион Лудогорец, който успял да купи Фейсбук от създателя й Зукърбърг на следващата година.
0 Коментара