Андрей без Иван: По-скоро мъж на средна възраст, отколкото момче

Андрей Арнаудов, по-известен като Андрей от ефирния дует Иван и Андрей, е тв водещ и продуцент. Момчетата от „Сблъсък”, както ги наричаха в началото на кариерата им, години наред успешно минават през различни проекти в телевизионния бизнес. А днес са едни от най-успешните в продуцентския бранш с тяхната „Междинна станция”. През септември те отново застават пред екрана за втория сезон на успешния продукт „Фермата” по bTV. Трудно е да си представиш единия без другия. Двамата са заедно от деца. И все пак – кой е Андрей без Иван? За момчето преди, за мъжа на средна възраст, за приятелството, мечтите. За всичко това си говорихме с него. Откровено.

Пълноценен човек ли е Андрей без Иван?

Сигурно не. До такава степен сме се сраснали, толкова сме много свързани – и в работата, и в личния живот, че ми е трудно да си представя двама ни поотделно. Трудно е, когато не сме заедно. Давам веднага един пример: за първи път съм сам в неправителствената организация ДНК, която направих. И не съвсем, защото му казах, че започвам тази кампания и това ще ни струва определени пари. Така че дори тук участваме двамата. Но в това, което се случва в самата организация – като обсъждане, решения и изяви, си е мое лично участие. И, честно казано, доста се притеснявах.

Защото си без Иван?

Първо заради това. Свикнал съм винаги да сме двамата. И това ми донесе голям дискомфорт. Преди учредяването на движението имах рекорд на херпеси по устата си от притеснение. И второ, защото влизам в различно от телевизионното амплоа. И колкото и да не е политическа партия, в някои отношения бие в посока политика заради проблемите, които изискват политическо решение.

Каква е тайната на приятелството и бизнес партньорството ви?

Тайната на всеки вид партньорство, независимо дали е в личен или професионален план, е в потискане на собственото его. Това важи най-вече за хората, които имат изява.

Какъв си ти на този етап от живота си и много ли си различен от момчето от екрана в края на 90-те години на миналия век?

С онзи човек нямам нищо общо. Както нямам нищо общо с човека, който бях преди 4-5 години. Единственото, което ми е останало, е, че понякога мога да се вдетинявам, да гледам детски на живота, т.е. да се ентусиазирам, да не се взимам твърде насериозно.

Това с хубаво ли го казваш, че нямаш нищо общо с онова момче? Или с известна тъга?

Специално с онзи отпреди 15-16 години – по-скоро е тъжно, че нямам нищо общо. А с този, който бях преди 4-5 години – по-скоро се радвам. Защото в един момент беше се появила твърде голяма доза инфантилност в един вече пораснал човек. Сега се харесвам такъв, какъвто съм. Доволен съм от себе си. Мога от време на време да си позволявам да бъда наивен и ентусиазиран и дори леко инфантилен, но преди всичко съм това, което съм сега.

И какъв си?

По-скоро мъж на средна възраст, отколкото момче.

Какво отстрани от себе си?

Нищо не съм отстранявал. Смятам, че успявам по-скоро еволюционно да се променям, отколкото революционно. Времето ме променя постепенно.

Кога усети, че си известен и хората се интересуват от теб?

Още като дете имах допир с известността. Всички познаваха баща ми и го поздравяваха по улиците. Виждах известни хора, актьори, които съм гледал по телевизията. Може би това е причината никога да не съм смятал, че известността е нещо екзотично. Още тогава знаех, че аз самият ще бъда известен. Само първите две години в телевизията с Иван се радвахме, че в дискотеките и момичетата ни пускат по-лесно. След тази първоначална радост, която няма как да не изпитва едно момче, никога не съм приемал за нещо необикновено известността.

Повече ти пречи или ти помага това, че си известен?

В 90% от случаите ми е неприятна известността. Не искам никой да ми обръща специално внимание. Все ми е едно дали ме псуват, или ме харесват, по-скоро искам да не ме забелязват в моето лично време. С едно изречение – не изпитвам никаква радост от това, че някой ще ме познае. Смятам за изключително безсмислено да излагам на показ личния си живот. И тъй като веднъж вече съм правил такава грешка, не смятам да се повтаря. Дразни ме фактът, че се интересуват от мен в личното ми време. Това ме прави параноичен.

Загуби ли приятели по пътя си?

Приятели се губят просто защото всички се променяме и не сме едни и същи хора. Това е като когато с един човек сте били в интимни отношения, не сте се виждали 10 години и решите отново да се съберете. Ще видите, че сте различни хора. С приятелите е същото. В даден момент си бил много близък с някого, но ти си станал друг човек и те са други хора. С най-близките си приятели не съм се разделил.

А някоя отклонена мечта в името на работата?

Аз съм по-скоро човек, който има планове, които изпълнява. Имам две мечти – една много материална и едно много нематериална. И двете все още не са сбъднати. Не искам да ги споделям. Ще си ги запазя за мен. Иначе до момента всичко, което съм искал, е ставало – да имам готин екип от хора, които са мотивирани и имат желание да работят, и да правя нещо, което да е мое.

А в личния живот – мечтите са различни на всеки един етап от живота. Но със сигурност работата не ме отклонява от това, за което мечтая. Не съм си представял, че ще имам някакъв модел на личен живот, който ще следвам. Винаги съм знаел, че това ще дойде, когато му е времето. Мисля, че сега му е времето.

За какво?

Време е да обърна повече внимание на личния си живот.

На екрана създаваш впечатление на човек, който не се взима насериозно, един такъв усмихнат, малко нехаен дори. Такъв ли си и извън прожекторите?

Може би, защото съм зодия Близнаци, имам две страни. По принцип не съм такъв. По-скоро съм организиран и педантичен. Вътре в мен има един хаос, който може би кара хората да си мислят, че съм хаотичен, но аз съм доста организиран. Ето, сега имам план за следващите пет месеца – трябва да направим много хубав втория сезон на „Фермата“. Втори сезон на „Мама готви по-добре“, да структурираме ДНК с добър екип и да дадем старт на първите кампании, които сме заявили. Искам да приключим първия етап от работата си с Иван в Левски…Освен това си имам и лични мои планове. Старая се преди началото на сезона да съм в добра физическа форма.

Като спомена „Фермата“, какво ще е различното във втория сезон, който тръгва от септември по bTV?

Много неща. Първото различно е, че ще има известни хора. Те няма да са водещи, но ще има и известни. Второ, ще има много нови елементи в правилата, повече игри, занаяти, традиции, самото ежедневие на хората ще е изпъстрено с повече неща. Ще има повече екшън елемент, т.е. игрови предизвикателства. Самият начин на заснемане и монтаж на предаването ще го направи много по-динамично. Вторият сезон ще бъде много по-интересен.

„Фермата“ е предаване, в което миналата година си поставихме малко претенциозна цел – да е не просто риалити, а риалити  с послание. Мисля, че успяхме. Ако успеем и този сезон да продължим с посланията, въпреки някои комерсиални елементи, на които залагаме като допълнителни игри и наличие на известни, ще ни направи още по-щастливи. „Фермата“ е предаване, което се опитва да предложи някакъв съвременен патриотизъм на зрителите. Ако някога се е умирало за България, сега трябва да живееш за нея. Всеки има своя малка ферма и всеки гради своя малък свят и това го прави истински патриот. Трябва да оставим следа след нас. Това са неща, които са много близко до мен. Част от ценностите на „Фермата” се припокриват с мои лични ценности и с ценностите на неправителствената организация, която направих.

Има случаи, в които ценности и работа се разминават. Има ли граница, която не би прескочил?

Много пъти няма припокриване. Често това е разговорът ни за „Папараци” – къде е моралната граница. „Папараци” не е предаване, което  е имиджово, не ни кара да се гордеем, но то е много добре направено професионално. Най-правилната граница е добре свършената работа. Защото може нещо да е с много претенции и позитивни послания, но да не е свършено като хората, имало е и такива случаи, заради които сме се срамували. Но ако сме направили нещата както трябва, дори те да не съвпадат с нашите морални ценности, няма от какво да се срамуваме.

А ти самият срамуваш ли се от нещо?

В работата е имало неща, които не са били както трябва, но чак да се срамувам – не. В личен план е имало. С определени хора съм постъпвал детински. Имам голям проблем, често не умея да казвам „не“ и някои мои „да“-та през годините са донесли повече неприятности, отколкото ползи.

А с какво се гордееш?

С повечето от нещата, които сме правили с Иван. А в личен план – с това, че имам толкова много и всякакви приятели.

Губиш баща си още като малък. Какво би му казал за себе си, ако сега имаш такава възможност?

Той имаше някои максими, които спазвам. Една от тях е, че има една линия на професионалната съвест, от която човек не трябва да пада. Опитвам се да давам максимума от себе си в повечето ситуации. А в личен план – спазвам друга негова максима: че човек никога не знае какво може да очаква от себе си.

Значи го продължаваш?

В някои отношения сигурно го продължавам. Доста съм различен от него, но и много неща съм взел от него. Дори, ако щеш, и този мой патриотизъм го имам от него. Още от дете живея с идеята, че освен за себе си, трябва да работя и за България.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Две неща – следа и деца. Искам да съм направил достатъчно полезни неща и за близките си. Благодарение на семейството ми нямам мегаломански амбиции за себе си, не смятам, че мога да съм някакъв месия. Но мисля, че имам енергия да свърша нещо полезно за България.

Можеш ли да си лидер?

Мога да бъда лидер, но до какво ниво – животът само може да покаже, той те пробва докъде можеш да стигнеш.

Каза преди малко следа и деца. А деца?

Това имах предвид, като ти казах, че ще обърна внимание на личния си живот. Смятам, че е дошло време и за това. Но това е Божа работа.

А какво е най-важното, което трябва да притежава жената до теб?

Най-важно е да се обичаме и разбираме – аз да  търпя нея и тя мен. Аз съм труден характер.

А как си с компромисите?

Много по-добре се справям с тях в работата, отколкото в личния живот. Не можех да правя, но се надявам да успея, работя върху себе си.