Да си лекар не е достатъчно. Трябва да си най-вече човек. Ако може, човек, който оставя следа. После ставаш лекар. Хората те уважават и обичат. Търсят те и горещо те препоръчват. И си казват – ако бях лекар, със сигурност бих искал да бъда д-р Масларски.
Дами и господа, представям ви изключителния педиатър на City Clinic – д-р Пламен Масларски.
––––
Д-р Масларски, кой е най-честият въпрос, който ви задават родителите, когато водят децата при вас?
Ще бъде ли всичко наред с моето дете?
И вие как им отговаряте?
Зная, че всеки родител иска детето му да бъде здраво и щастливо и светът да бъде добър към него. Старая се да бъда конкретен и да направим всичко възможно това да е така.
Кога и при какви симптоми можем да минем и без лекар и кога задължително трябва да потърсим лекарска помощ?
При децата педиатрите оценяваме общото състояние на детето. Ако детето е жизнено, има енергия, не е променило обичайното си поведение, обикновено нещата не са спешни и тревожни. Това е много добър критерий, по който можем да се водим.
Има ли разлика в гледането на деца сега и гледането на деца в миналото? Мен много рядко ме водеха на лекар, например.
Според мен хората са еднакви, но вече са много по-информирани, в същото време много от хората са по-големи индивидуалисти. Не напълно, но в голяма степен е нарушен характерният за българина патриархален модел и в позитивен, и в негативен смисъл. Няма ги вече големите фамилии, където децата ежедневно общуват с братовчеди, баби, дядовци, които са естествената опора. В същото време децата нямат възможност да играят свободно и реално или в съзнанието на родителите си са изложени на опасности и стрес. Всичко това, съчетано с нормалното боледуване на децата, ни кара да се обръщаме към специалисти.
Съжалявам за “лекарските” въпроси, но това е супер полезно. Кои са задължителните лекарства, които е добре да имаме винаги у дома?
Дезинфектант и лепенки за оказване на първа помощ при нараняване, антипиретик, обезболяващ медикамент, спазмолитик, противоалергичен медикамент. Останалите медикаменти са в зависимост дали съществува друг специфичен риск.
И така, какво беше вашето детство?
Всеки човек си има едно детство и за мен моето си беше най-хубавото. Имах щастието да раста, заобиколен с много любов и приятели. Щом всеки ден се сещам за случки от този период, означава, че е било хубаво. Тези случки са толкова много и толкова цветни, че дори не мога да отлича някоя. Просто имах страхотно и плътно детство!
С кого бяхте най-близък: майка, баща, баби, дядовци?
Може би с баща си, защото като всяко момче съм искал да му подражавам. И той се занимаваше с по-интересни неща. Ходехме на мач, оправяхме колелото, колата, мотора. Бяха ми по-интересни разговорите, които той водеше с неговите приятели.
От кого научихте най-много?
Не от един човек. Според периодите в живота ми съм подражавал и съм се старал да приличам или да не приличам на различни хора. Но тук освен семейството, включвам и част от моите учители, а по- късно и моите преподаватели. На моменти те дори са имали по-голямо влияние върху мен, отколкото родителите.
Какъв баща беше вашият баща?
Ще отговоря с една популярна мисъл: „На 3 години в очите на сина си бащата е божество, на 10 години е приятел, на 15 години е най-големият глупак. На 30 години синът казва: баща ми не е бил толкова зле, и на 70 казва: татко, защо не си до мен“.
Оооооооо, това е толкова трогателна мисъл! Вярно ли е, че докторите най-често се страхуват да ходят на лекар и защо е така?
Колкото повече знае човек, толкова по-големи опасения има. Този страх се проявява още в студентските години, когато учи за различните заболявания и намира симптоми от тях и при себе си. Затова човек трудно може сам да се лекува, но професионален инстинкт е да се самоанализира.
А вие как разбрахте, че ще ставате баща?
Съпругата ми се разхубави и започна да й става лошо.
И как се промени животът ви, когато в него се появи Мария?
Започнах да гледам света през нейните очи, да се радвам и да се страхувам от повече неща. Да искам светът да бъде по-добър и по- сигурен, хората да са по-толерантни, за да живеят по-добре нашите деца.
Каква е разликата да лекуваш другите деца и да лекуваш собственото си дете, когато се налага да го лекувате?
В семейството е по-трудно, защото по-трудно се преценяват обективно нещата и затова не винаги в семейството преценката е адекватна.
Разкажете ни за Мария.
Мария е на 23 години. Учи медицина в Германия и сама преживява всички професионални и други емоции, характерни за тази възраст. Там са голяма българска група и всички се справят чудесно с предизвикателствата. Така че нашите деца са красиви, умни и талантливи. Мария прави докторска работа и избира специалността, която да продължи. Искрено и благородно завиждам на тяхното поколение.
Всъщност преди Мария във вашия живот влиза Радка. И двамата сте лекари. Кое е най-хубавото в семейство на лекари?
Срещаме се с различни хора и поемаме предизвикателства, които може да решаваме заедно, заедно да изживяваме успехите и проблемите.
А има ли негативи?
Негативите са в това, че нямаме нормиран работен ден и непрекъснато отнемаме от времето, предназначено за семейството и почивка. Но това е наш съзнателен избор, не ни тежи и съм сигурен, че при много други професии е по този начин.
Мария към кого от вас и за какво се обръща?
Най-често и към двамата. Чуваме се почти всеки ден. Разстоянието допринася за това да споделя преживяванията си. Напоследък споделя и професионални мисли.
А когато се разболее?
Повече към мен. Но всеки ден пита за нас – дали сме добре, всичко ли е наред с нас, обажда се на баба си и дядо си.
Какво мислехте за бащинството, преди да станете баща?
Да си призная честно, много не съм мислил. Свързвал съм го по-скоро с конкретни неща – къде ще живеем, ще имаме ли работа. Генерален поглед върху бъдещето не съм изграждал. По-скоро нещата се случват и нареждат с времето.
Д-р Масларски, кой е шамарът, който никога няма да забравите?
Когато загубиш близки хора.
Какво мислите за мъжете, които се страхуват да станат бащи?
Просто трябва да опитат и да се осланят на своите семейства и приятели. Да бъдат по-самоуверени, да следват инстинктите си.
0 Коментара