„Една история трябва да е толкова интересна, че да ти се стори къса. Или да е толкова къса, че да ти се стори интересна. Най-добре и двете.“
Това е един от брилянтните афоризми на Димитри Иванов, към който той винаги се придържа в статиите и телевизионните си коментари. Не изневери на принципа си и в разговора ни за „Жената днес“. Ако зависеше от мен, интервюто щеше да е три пъти по-дълго, но не зависеше от мен. Джимо го прекъсна точно когато стана най-интересно, но ако не го беше направил, нямаше да е Джимо. И колкото пъти го препрочитам сега, толкова по ми се струва, че Джимо е прав: интервюто, както и любовта, трябва да е толкова вълнуващо, че да ти се иска да продължи.
Чувала съм да казват за теб – „Джимо, или изкуството да се владееш“. Как успяваш? Разкажи ми, моля те, за случаите, в които си нарушавал благовъзпитания тон?
Наруших си благовъзпитания тон онзи ден. Преди Ситняковския пазар, където е румънското посолство, има подлез, но притичват деца. Спрях на жълто и едно момченце хукна да пресича, застана пред автомобила ми и – ни напред, ни назад, щото светна зелено и вляво от него – поток коли, вдясно – друг поток коли. Натиснах аз червения бутон да ми мигат всичките стопове и мигачи. Тираджията зад мен закова, за да не ме блъсне, почна да бипка и да ми крещи от прозореца: „Ше ти еб.. майката“!; пък аз му крещя: „Еб.. си майката“!. Въобще – културен тон между български джентълмени.
Иначе спазвам благовъзпитания тон, защото е висша форма на издевателство над опонента. Онзи ти се пеняви насреща, а ти си мълчиш и се държиш културно. И той хептен се вбесява.
Ти от какво се вбесяваш?
От себе си. Просто не мога да се понасям понякога. Разпилян съм. Сложа една книга някъде, после не мога да я намеря. Забравям. Ще кажеш, че е от възрастта, но май не е. Като малък веднъж забравих да отида на училище. Просто забравих. Учителката пита: „Защо те нямаше“? Аз казах: „Забравих“. Тя се ядоса: „Как тъй ще забравиш? Лъжеш ме“. Пък аз наистина бях забравил. Тя, горката, беше свикнала на всякакви измишльотини за оправдание – на кого баба му умряла, на кого не знам какво му се случило, но никой не и беше казвал „забравих“. Години по-късно проумях, че понякога истината е по-неубедителна от лъжата.
Лъжеш ли понякога?
Не.
Значи си честен човек.
Не.
Как така?
Ако излъжеш, трябва да запомниш как си излъгал, за да не те изобличат после. А аз не помня. Мързи ме да помня. Май от мързел казвам истината. Което не е добродетел.
Какво не харесваш в себе си?
Това, че съм затворен. В компания мълча като пукал. Винаги исках да съм по-общителен, по-отворен. Но насила не става. Накрая си казах – я по-добре да съм такъв, какъвто съм си. Няма насила да се правя на отворен. Ще е изкуствено.
Изкуственият човек е неискрен и е още по-лош от затворения човек.
Няма пък, казах си, да се правя на отворен. Затворените миди са добри за ядене. Отворените миди са развалени.
Ама ти разбираш от миди?
Да, представи си. На морето обичах да се гмуркам за миди. Едно лято едни морячета от Варна ме водиха на заливчето под Траката да вадим миди. Едно моряче се обиди, че се гмуркам по-добре от него. А това беше естествено, защото съм тренирал плуване, бил съм спасител и тъй нататък. Едно време в летните басейни водата беше студена и мръсна, всички пикаеха в басейна, водата не се филтрираше, хвърляха в нея хлорна вар с лопати. Тогава нямахме очила за плуване, отваряш си очите под водата и в мътилката се взираш да видиш къде е онзи, който е потънал. Оттогава ми остана конюнктивит за цял живот. Там, при гмуркането под Траката, вече имах „Спидо“ върха на очилата за плуване. И морячето се ядоса: „Ти какво се правиш все едно акули ще биеш“ – ядоса се морячето, дето се гмурках по-добре от него. А той и моряк не беше ,беше елтехник на български кораб. Смотаняците най се перчат. Такива работи.
Повечето жени обичат лошите момчета. Какви жени те харесват? Какви харесваш ти?
Не знам дали си права, че повечето жени обичат лошите момчета. По-елементарните жени – може би. Не знам. Хич не съм спец в тази област. Нямам приятели, които са лоши момчета. Нямам приятелки, харесващи лоши момчета. Но щом питаш, ще ти кажа: Аз открай време си мисля, че всички сме хора. И мъжете, и жените. Но не сме равни. Жените са по-интуитивни и по-умни от нас, мъжете. Мъжете сме перковци. Пък жените са съблазнителки и суетни. Пък мъжете сме още по-суетни.
Разкажи за голямата си любов, за следите от нея.
Извинявай, но няма да ти кажа. Твърде лично е. Пазя си го в душата. За нищо на света няма да го изнеса на медийната сергия. Защото, обясних ти вече, аз съм затворен човек.
Обичаш ли самотата? По-самотен ли става човек с възрастта?
Да, обичам самотата. Да, човек става по-самотен.
Разкажи за някои от най-интересните хора, с които те е срещала професията.
Много са. Това е тема за книга, не за интервю.
Защо не напишеш книга?
Защото не искам. Обещал съм си да не пиша книги.
Защо?
Защото прочетох много хубави книги през живота си.
Как минава един твой ден?
Изтрезняване, крос в гората, плуване, четене, писане.
Четеш ли форумите след колонката ти във в.„Сега“? Познавам автори, които спряха да пишат във вестниците заради злобата, която струи от някои от форумите. Ти как приемаш анонимните коментари във виртуалното пространство?
Чета ги. От край до край. Има шашкъни. Има и умни хора. Умните са повече от шашкъните.
0 Коментара