Дивото зове!

Вишан Крайнов се готви да стане първият българин, прекосил Гренландия през април-май 2016 г. и в момента събира финансиране за своята експедиция. Той ще тръгне, въоръжен само със ски и екипировката, която може сам да носи. Водач на тази опасна експедиция е норвежецът Бьорг Оусланд. Вишан е 38-годишен алпинист и планински водач, покорил едни от най-опасните върхове на земята. Ако искате да научите повече за него и експедицията му, посетете https://lovnature.wordpress.com/greenland-2016/

Тръгвате на опасна експедиция, разкажете за нея.

Пресичането на Гренландия със ски е едно от най-престижните полярни начинания, наред с достигането до Северния или Южния полюс. На човека, тръгнал да прекосява Гренландия, му предстои огромно натоварване. 600 км лед и сняг, температури до -30 градуса, един скиор и една шейна, тежаща над 50 кг, която побира цялата екипировка и храната за 30 дни преход. Без помощ отвън, без готови лагери. Участниците в експедицията сами дърпат целия си багаж за 30 дни, сами организират лагерите си. Разстоянието, което могат да изминат на ден, зависи от тяхната подготовка и от метеорологичните условия.

Другата ми цел е да отдам почит на великия полярен пътешественик, изследовател, океанограф и хуманист, който първи е прекосил Гренландия още през 1888 г. – норвежеца Фритьоф Нансен. У нас е слабо известно, че като върховен комисар на ОН за бежанците след Първата световна война, Нансен оказва изключителна помощ за завръщане на хиляди български бежанци от Западна Тракия. За тази заслуга и за подкрепата, оказана към бежанците в цяла Европа след края на Първата световна война, той получава Нобелова награда за мир през 1922 г.

Аз в рода си имам завърнали се бежанци от Тракия и смятам, че експедицията е идеалният начин да почета делото на Нансен.

Какво е нужно, за да прекосите Гренландия, освен добра физическа подготовка?

Изисква се и психическа устойчивост. Аз и друг път съм правил прекосявания 200-300 и дори 800 километра, не при тези условия, но най-важно е, когато се събудиш сутрин и излезеш от палатката,  да имаш воля да продължиш, да събереш сили и да изминеш планирания маршрут за деня. В такива случаи аз си мисля за семейството, за най-близките ми хора и това ме зарежда, дава ми сили и увереност.

Винаги съм се чудела каква е мотивацията на хора като вас, които прекрачват физически граници.

Моята лична мотивация е да видя, почувствам, преживея, дали аз мога да се справя с това предизвикателство. Психически и физически. Любопитен съм какво са почувствали другите хора, направили това, и дали аз също мога да се справя.

Вярвате ли, че съществува само границата, която си поставяме сами?

Да! Повечето ограничения идват от нашия ум, не от нашите възможности. И това се отнася не само за експедициите в дивото, това се отнася дори и за най-обикновената човешка дейност в града. Ние се страхуваме да излезем извън зоната ни на комфорт, който сами сме си изградили в нашия ум. Но това е пагубно за нас и ние сме постоянно неудовлетворени от това.

Кое е най-силното качество на добрия алпинист?

Добрата преценка на моментната ситуация. Аз в повечето изкачвания към високи върхове съм се връщал, защото условията не са били подходящи. Лошо време, не добра подготовка, лоша преценка на ситуацията и възможностите. Да, но това ми даде възможност да се върна след една-две години и когато условията са ОК, да се кача на върха. За мен е важен пътят, а не крайната цел. Когато се кача горе, аз вече не мисля за нея, мисля за следващата си цел, т.е. за пътя към нея.

Вие явно сте в силна връзка с природата. Не смятате ли, че тя изисква повече смирение, а не опит за власт над нея?

Това е абсолютно вярно. Ние не можем да имаме власт над Природата, каквото и да си мислят много успели хора, включително и в България. Тази планета е на 4,5 милиарда години, осъзнатото човечество е на максимум 10 000 години. Как ние си мислим, че можем да имаме власт над Природата?!

Човекът е човек, когато е на път, пише Пеньо Пенев. Това ли е в основата на характера на пътешественика?

Пътешественикът е един много любопитен човек, който постоянно иска да открива нови неща. Той е готов да излезе извън комфортната си зона и да търси нови места, приятели, предизвикателства. Когато излезем извън тази комфортна зона, нашите сетива се отварят и са готови да срещнат непознатото. Така ние сме готови да приемаме по-лесно чуждото мнение и инакомислещите, а това ни прави хора и човеци.

Какви други граници искате да прекосите? Какво ви кара да мечтаете? Кои са следващите маршрути?

Аз искам да прекося собствените си граници. С всяко пътешествие отмествам малко летвата на моите възможности. Трупам опит и познание, които не мога да натрупам в града и моето любопитство ме кара да предприема следващото приключение. Да видя какво има зад ъгъла.

В личен план има много маршрути, но сега за мен Гренландия е голямото предизвикателство, нека да я прекося и след това ще видим. Земята е прекалено голяма и има много места, където човек може да изпробва своите възможности.

Кои са вашите герои?

Обикновените хора, които благодарение на своята воля и способности, се превръщат в герои и вдъхновяват и повеждат другите. България има голяма нужда от такива личности да ни вдъхновят и дадат кураж да правим това, което обичаме, а не това, което трябва. Такива са всички велики пътешественици и изследователи, които са ни показали колко е красива Земята и колко са големи човешките възможности.

Щастлив човек ли сте? Какво бихте променили около себе си, ако имахте възможност да го направите?

Да! След като скъсах с някои мои предразсъдъци относно парите и мнимия успех. Какво бих променил около себе си? Искам да превърна България в райска градина, защото тя има потенциала, просто трябват малко повече усилия и желание във всички нас. В последните години имам един слоган, който си тананикам почти всеки ден. Свързан е с един от любимите ми български филми. И той е: “Светът е голям и щастие дебне отвсякъде“.