Той е DJ, продуцент, дизайнер на дрехи и част от групата Tri O Five. Предаването му Musicology по радио FM + е кръстено на едноименния албум на Принс. От 2 години Мартен влезе в още една роля – тази на татко.
Мартен, като те гледам с тия татуировки и ако не те познавах, щях да си кажа, че си разхайтен хулиган, който гребе с пълни шепи от живота, а не внимателен татко. Усещал ли си подобно отношение, или просто съм стар?
Мисля, че отдавна хората не приемат татуираните като хулигани. Всеки изразява себе си по всякакъв начин и татуировките са един от тях. Хората запазват и спомени с татуировки. Аз имам татуирани родителите си, жена ми е на целия ми гръб, а името на дъщеря ми е на пръстите ми. Ето как татуировките говорят за човека и по никакъв начин не са свързани с хулиганство.
Коя беше първата ти татуировка?
Беше череп на бик с индиански пера на рамото. Бях на 16 и тогава беше важно просто да имаш нещо. Няма значение какво. Така или иначе, тази татуировка вече я нямам. Стана част от друг, по-голям татус.
Знаеше ли, или поне предполагаше ли, какъв баща ще бъдеш, преди да се появи Франки?
Честно казано – не. Но в момента, в който я видях за пръв път, разбрах, че съм тук, за да я обичам. Всеки момент с нея е безценен и тримата сме най-щастливи, когато сме заедно. Тя се променя всеки ден и да я наблюдавам е изключително за мен. Много добре се разбираме!
Добре де, как протича един твой ден? Кога отиваш на работа? Какво ти се случва през деня?
Денят ми е много динамичен. Рано ставане с Франки, бърза разходка на Джак (това е кучето) и към 10 вече сме по задачи. Работим доста често през деня с Ники Данев в студиото и най-късно към 14 часа вече съм в радиото, защото се подготвям за Musicology, което сe излъчва между 16 и 20 часа. В уикенд дните е най-весело, защото започва и другата ми работа, която обичам – да пускам музика за хубави хора на хубави места. Тя започва към 22-23 часа, та чак докъм 4-5-6-7…
Кога за последен път ти се е искало да зарежеш всичко?
Никога не съм искал да зарежа всичко. Искам да го направя по-добро. Затова обичам това, което правя, и не се отказвам, когато е трудно и тегаво. Тогава човек работи на най-високи обороти и дава най-много от себе си.
Какъв искаше да станеш, когато беше малък?
Първо джедай, после тенисист и после радио DJ.
Аха. Само виж, как звучи – първо джедай, после –диджей… А не искаше ли да станеш боклукчия? Това беше популярна детска мечта, за да можеш да се возиш на боклуджийските камиони?
Естествено! Даже съм се качвал на такива камиони, като бях малък. Ама джадаите ми взеха сърцето!
А вашите какъв искаха да станеш?
Не мисля, че са ме бутали нанякъде конкретно. Подкрепяха ме в моите интереси, които бяха предимно свързани с музиката. Тоест – не са ми давали много-много тон в живота.
Какво беше детството ти? Къде излизахте, какво даваха по телевизията? Колко стотинки ти даваха за джобни?
Детството ми беше много щастливо. Тогава живеехме зад паметника на Васил Левски и съм израсъл в парка „Заимов“ и Докторската градинка. По телевизията вървеше класиката “Синьо лято” и “Ум, белият делфин”. Аааа и “Джейми и вълшебното фенерче”. Тогава го даваха в “Сънчо”. Всичко беше коренно различно от сега. За джобните не си спомням, брат. Но си спомням веднъж, че си купих бонбонки PEZ от Кореком. Имах някакви събрани пари, имах и един приятел – тенисист от аристократично семейство с възможности. Та, този приятел ми помогна с някакви бонове, с които можеше да се пазарува в Кореком. По това време да имаш PEZ бонбонки с герои от актуалните анимационни филми беше все едно имаш порше.
Откъде се познавахте с тенисиста-аристократ?
Тогава тренирах тенис.
От кого си научил най-много? Кой ти е дал най-много?
Родителите ми са ми дали най-много. В момента моето семейство ми дава абсолютно всичко, от което имам нужда. Това е най-голямата живителна сила.
Какво успя да вземеш от баща си и какво не успя?
От баща ми взех страстта към музиката и съм щастлив, че това се превърна в моя работа.
Как се промени животът ти, когато се появи Франки?
Всичко се изясни, когато се появи Франки. Всичко, човече! Всеки ден е по-смислен. Приоритетите са други. Шефът е друг. Но това е най-красивото усещане на света. Не мога да бъда по-щастлив от момента, в който се прибера при тях вкъщи.
Как разбра, че ще ставаш баща?
Жена ми подрани с подаръка си за Свети Валентин. Подаръкът ми беше положителен тест за бременност. Беше велико! За няколко секунди давах заето. Това е най-хубавият подарък, който съм имал и по-добър подарък няма как да искаш.
0 Коментара