Драгомир Симеонов: Младостта се разшири до неузнаваемост.

Това твърди Драгомир Симеонов, журналист и водещ, един от “мъжете със сутиени”, които подкрепиха жените срещу рака на гърдата

Драго Симеонов е от онези непосредствени и сърдечни мъже, с които жените веднага се чувстват спокойни. Умее да сваля бариери, да извиква усмивки, да води ведър и смислен разговор – в ефир, на улицата, от страниците на пресата, в нета – навсякъде се чувства май като у дома си. На 35 е, има малък син и любима, с която не е сключил досега брак, защото не харесва никак обичайния мизансцен на сватбите. Завършил е културология в Софийския университет, работи в Дарик радио сякаш от векове – като един от най-личните водещи там, известен е освен това като лице на куп тв предавания.

Драго, има ли такова нещо като „мъж, разбиращ жените” или т.нар. разбиране е по-скоро камуфлаж?

Аз, например, си признавам, че и на 40 години продължавам да не разбирам защо един мъж може да е силно увлечен по определена жена и въпреки това да си остава пасивен, инертен или пък да е садистично жесток спрямо нея. Въоръжена съм с куп фройдистки и прочие обяснения, но пак не са ми достатъчни…

Мъж, разбиращ жените, може да е само онзи, които знае, че не може да ги разбере. Това е тежък оксиморон и си давам сметка колко абстрактно звучи. Сократовото „Аз знам, че нищо не знам” тук се трансформира в максимата „Разбирам, че нищо не разбирам”. Но и това все пак е вид познание, при това сериозно. В ситуацията, която даваш за пример, мъжът не е наясно със себе си, следователно на теб ти е трудно да го разбереш, а на мен – още по-сложно да обясня какво му става. Но чудесно разбирам колебанията на всички. С по-витиеват отговор от това едва ли можех да започна, но и въпросът, трябва да признаем, си беше достатъчно сложен.

Различават ли се според теб мъжете и жените в страховете си или пред страха всички сме равни?

Страхът е идеята за щетите, които бихме понесли в определена ситуация. От какво или за какво ще се страхуваш си е личен избор – така, както е и въпрос на лична преценка кои неща намираш за ценни в живота и кои – не. Ето как със сигурност съществуват строго мъжки и женски страхове, както и страхове на богатите и бедните, на младите и старите или на свободните и несвободните. Страхът обаче е хищник и, макар да съществуват различни видове, общото за всички е, че ще се опита да се нахрани с теб, а ти трябва да направиш всичко възможно да му сложиш намордник.

Кой е твоят най-голям страх?

Да не загубя хората, които обичам.

А жената, която обичаш, от какво най-много се бои? Питал ли си я всъщност?

И нейният най-голям страх е същият.

Защо се припозна в оная кампания със сутиените – беше сред мъжете, позиращи със сутиени като знак за солидарност и подкрепа срещу рака на гърдата? Познаваш ли лично жени, диагностицирани с рак?

Познавам диагностицирани жени, знам истории на непознати, а имам и представа за проблема в по-общ план. В началото мотивацията ми беше съвсем естествена. Щом можеш да направиш нещо, за да бъдеш полезен, не би трябвало да съществуват колебания. Предполагам това е причината за участието и на другите мъже в кампанията (сред тях бяха Калин Терзийски, Мишо Заимов, Ники Кънчев, Део, Денис Ризов, Митко Павлов и т.н.)

В хода на „Аз съм с теб” обаче открих у себе си неочакван, допълнителен мотив – той е много личен. Изключително ме е страх да не попадна във водовъртежа на куртоазията и фалша и да демонстрирам подкрепа с лозунги, докато дълбоко в себе си се лаская с илюзията, че съм много симпатичен и добродетелен. Това е ужасяващо. Затова се радвам до известна степен, че кампанията предизвика противоречиви чувства. Да, близо половината двойки у нас се разделят, когато на жената й открият рак – аз не знаех за тази статистика и е твърде лесно да се изпъча със сутиена и да рецитирам слогани, без да гледам проблема в лицето. Но истината е, че ако е адресирана само към другите мъже, тази инициатива остава назидателна и декларативна. Тя ме накара наистина да се замисля как бих постъпил аз. Щом половината двойки се разпадат, значи това не е лесен въпрос, на който да отговориш прибързано. Истината е, че аз не знам как бих реагирал пред лицето на хищника – няма ли да проявя малодушие, не лъжа ли, когато съм позирал за снимка… Ами ако се окаже, че съм страхливец, беглец? Не знам колко човека е подкрепила и колко ядосала кампанията, но знам, че тя промени най-малкото един – това съм аз. Аз потърсих в себе си намордника за звяра, а това е крачка в правилната посока. Никоя кампания няма смисъл, ако иска да промени другите, без самият участник да излезе променен от нея.

Въпрос в твой стил – Чандлър или Чехов?

Категорично Чехов. Аз обожавам стила му. Не знаеш да се смееш ли, или да плачеш, когато го четеш. Няма друг автор с толкова фин нюх към гротеската  и абсурда и същевременно към красотата и нежността. Антон Павлович не е писател и не създава литературни фикции; той е лекар и поставя обществени диагнози.

Понеже и аз предпочитам Чехов, как би довършил неговата фраза: „Не й прощавам, че съм я обичал.”

Бих я завършил с въздишка. Да дописваш Чехов е висша проява на лош вкус. Да усещаш Чехов – върховният смисъл на онази част от живота, наречена „четене”.

Брак или конкубинат?

И двата термина звучат така административно хладно, че не биха могли да включат в себе си нормалните взаимоотношения между партньорите в една връзка, какво остава за силната романтична любов. Ако трябва да отговоря какво съвместно нещо искам да имам с жената до себе си – отговорът е „живот”.

Секс без любов или любов без секс – кое е за предпочитане?

Уди Алън казва, че сексът без любов не може да се сравни със секса с любов, но е добро начало. И със сигурност е за предпочитане пред пълната липса на секс. Освен това един от най-добрите начини да се влюбиш в някого е да правиш секс с него. Докато романтичната любов понякога е неочаквана пречка пред физическата. Така че май все пак съм за първото, какъвто и романтик да съм.

Смяташ ли, че на 35 мъжът е пораснал?

Не. Смятам, че растежът у мъжете е като при дърветета – растат, докато не изгният напълно. Просто някои са дебелокори дъбове, други – цветисти овошки, а трети – емоционални бонсаи. Ако се абстрахираме от дървесната метафора, цял живот мъжът има нужда от игри и играчки, и пази Боже от онези, които се имат за пораснали. На тях просто и игрите, и играчките им са станали по-зловещи.

Значи и на 65 мъжът си е същият инфантил под кората?

На 65 растежът продължава, макар не всички клони да са в идеално състояние.

Напоследък става все по-обичайно зрели жени да си партнират житейски с далеч по-млади от тях мъже. Имам предвид сериозни, равнопоставени емоционални връзки, които доскоро изглеждаха като екзотика. Как си го обясняваш?

Съвременният свят унищожи някогашното разбиране за възраст. Ние всички вече сме еднакво емоционални и разполагаме с общи средства да поддържаме телата си. Младостта се разшири до неузнаваемост. Годините слагат само различни дати на спомените ни.

Коя е най-голямата ти екстравагантност?

Смятам, че човек трябва да избере за какво да плаща и за какво не в живота – за да може да има равновесие между нещата, които купува, и онези, които получава даром. Преди време реших, че киното ще е онова, което никога няма да приемам безплатно. Това е вид екстравагантност, защото имам колекция от над 5000 DVD-та и всички са купени в магазин или поръчани по пощата. Никога през живота си не съм даунлоднал филм. И това ако не е странност.

В Дарик радио водиш предаване и за кино. Ако можеше да живееш във филм, кой е твоят?

Е, понякога си мечтая да живея в един от онези филми, в които разсъблечени девойки се разхождат непрестанно по плажа, но ми се струва, че жанрово много бързо ще ми омръзне. Ето защо искам да живея в „Мис Слънчице”. Животът е едно голямо пътуване към неизвестна цел и дори целта да не си струва, важна е компанията и нещата, които преживявате заедно.

Кога и как откри киното в теб?

Когато бях малък, нашите нямаше на кого да ме оставят и, щом тръгнеха на кино (а те ходеха често), ме взимаха с тях. Когато си дете, всичко на екран е истинско, така че аз не просто гледах филми, аз растях в тях. И те в мен, разбира се.

За какво дотук съжаляваш най-много?

Ако продължим темата – вероятно съжалявам най-много, че не станах актьор. Като дете имах няколко участия в продукции. Аз и досега смятам, че се справям добре на сцена или пред публика, но просто никой не се сеща да ме покани в „Непобедимите” или най-малкото да изиграя борче в някой роден сериал. Кой знае, това би могло да бъде началото на шеметна кариера.

Изреди 3 плюса и 3 минуса на това да си известен?

Трите плюса са: познават те лелките в плод-зеленчука и не ти пробутват най-скапаните ябълки; имаш много приятели във фейсбук; каквото и да правиш, то е обект на сериозен обществен интерес, особено смислените неща. Трите минуса са: лелките в плод-зеленчука очакват да уредиш роднините им с хубава работа или да им решиш някои други дребни проблеми; даваш си сметка колко малко приятели имаш, особено във фейсбук; каквото и да правиш, то е обект на сериозен обществен интерес, особено глупостите.

Слава Богу, аз съм полу-известен, т.е. може и да получавам някои скапани ябълки, но поне все още имам лично пространство и балансът между глупости и смислени неща, с които ангажирам обществения интерес, е в полза на второто.

Заемка от Въпросника на Пруст: „Каква е представата ти за идеалното щастие?”

Да си достатъчно умен, за да знаеш, че няма идеално щастие и достатъчно наивен, за да не спираш да го търсиш.

А кой е любимият ти маршрут за пътешествия?

От полетата на Централния лоб до центъра на Малкия мозък и обратно през горите от образи, идеи и емоции.

Попадал ли си в паралелни светове?

През цялото време имам усещането, че светът, в който живея, е паралелен на някой по-смислен. И искрено се надявам, ако един ден попадна в него, да не се окаже, че всъщност няма никаква разлика. Това би ме съсипало.

 

ВМЕСТО ПОСЛЕПИС

Ракът на гърдата не е само проблем на жените – болестта се превръща в предизвикателство за двойката и цялото семейство. Според наблюденията на онколозите всяка пета двойка и почти всяко второ младо семейство се разделят, след като на жената бъде поставена страшната диагноза. Често подкрепата на близкия човек е оня невидим фактор, който може да помогне срещу болестта, но и установяването на специфичните характеристики на тумора е от ключово значение за лечението. Важно за рака на гърдата е да се знае неговата хормонална чувствителност и HER2 статус – болната има право и трябва да изисква тази информация още в началото, за да получи най-добрата терапия. Всяка година ракът на гърдата засяга 3900 жени, а HER2 позитивни са около 1/5 от случаите. Тази разновидност на рака е особено агресивна, но с т.нар. прицелна терапия HER2 позитивният карцином има много по-добра прогноза за излекуване.