Джейми Оливър и дългът към удоволствието

През октомври, броени дни преди да замина за Лондон за два месеца, станах два-милиона-петстотин-петдесет-и-пет-хиляди-и-двестният follower на Джейми Оливър в социалната мрежа Twitter.

Същата вечер последователите му се бяха увеличили с 444. Докато пиша този текст в последния си ден в Лондон и след като Джейми вече ми е дал първото си ексклузивно за България интервю, туитър-фолоуърите му са вече над 2,7 милиона. Не е лошо като за готвач – би се усмихнал самият Джейми, пускайки в действие прословутото английско омаловажаване (understatement).

Всъщност 37-годишният Джейми Оливер далеч не е само chef готвач, макар и звезден. Той е още визионер, революционер, неуморим апостол на здравословното хранене, най-вече на децата в училище. Неговите телевизионни кулинарни предавания, мащабни социални кампании и бестселъри с рецепти, личният му пример и заразяващата му енергия промениха представите на милиони семейства на Запад за храната, която не бива да консумираме и която е добре да ядем, ако искаме да сме по-дълго живи, здрави и млади. Джейми разобличи ужасните (да не кажа убийствени) практики на готвене и обществено хранене в две образователни системи – в родната си Великобритания и в САЩ – и стана причина за тяхното реформиране.

Той е вдъхновен посланик освен на домашно приготвената храна, и на други светли идеи като равния шанс, солидарността, прошката и способността на всеки “паднал” да се изправи, особено когато става дума за малолетни, които се опитват да намерят пътя си в живота далеч от хаоса на улицата.

Заради страстната му битка срещу затлъстяването, срещу лошите хранителни навици на мнозинството хора и срещу печелещите от това глобални хранителни гиганти, срещу сбърканите държавни политики при изхранването на учениците, Джейми Оливър получи престижната международна награда TED за 2010 година. TED е неправителствена общност, включваща някои от най-влиятелните и напредничави световни мислители, общественици, учени и хора на изкуството, а сред носителите на наградата й са също Боно от U2 и Бил Клинтън.

Всеки нов телевизионен проект на Оливър става все по-политически: камерата го обожава, аудиторията умира за него, а в Англия е истинска икона – и Джейми сякаш се опитва да “осребри” това за благото на обществото. Не че не е в листата на най-богатите млади британци, но освен това е скромен, непосредствен, сърцат и алтруист, същинска стихия – българската публика разбра размерите на урагана “Джейми” благодарение на кабелния канал 24 Kitchen. Сега и до нас достигат вече регулярно неговият чар, загриженост и човещина. Защото да видиш на сцената шоумен със сърце, е наистина рядка комбинация.

Джейми е обикновено момче от Есекс, с дислексия (и затова с малко прочетени книги в запас), с голямо, задружно семейство. Родителите му са собственици на провинциален pub (традиционната английска кръчма) и той буквално израства там.

Щастливата му звезда изгрява неочаквано през 1997 г. благодарение на документален филм на Би Би Си, посветен на прочутия италиански ресторант The River Cafe на брега на Темза във Фулъм. Още на другия ден след като BBC излъчват “Christmas at River Cafe” с импровизираното участие на Джейми (като sous chef), Оливър е залят от лавина предложения за работа в разни телевизии. Първото му собствено тв шоу е The Naked Chef (“Голият готвач” – но не, Джейми не се съблича, идеята е, че прави прости и лесни ястия без финтифлюшки). Шеметната му кариера продължава с първата му книга с рецепти, станала кулинарен бестселър N1 в Обединеното кралство. Същата тази вихрена година приключва с покана към Оливър да приготви обяда на британския премиер Тони Блеър на “Даунинг стрийт” 10.

Нататък следват купища тв програми и начинания, сред които Fifteen (Петнайсет) – от 2002 г. насам всяка година 15 тийнейджъри, отритнати от обществото, без семейства, образование и работа, с криминални досиета или наркозависимости, са обучавани от Джейми и екипа му как да готвят и да въртят ресторантьорски бизнес. По-нататък Оливър тръгва да обикаля страната (по-късно и САЩ), влиза в кухните на училищните столове и в домовете на редовите английски и американски семейства и ги увлича да си спомнят готвенето като емоция и преживяване, като семеен ритуал и традиция – в името на един по-здравословен и близък до природата начин на живот.

Най-новият му проект стартира току-що по британския Channel 4 и се нарича Fight Club (“Боен клуб”). В него Джейми и колегата му Джими Дохърти защитават честта на британските хранителни продукти и хвърлят ръкавицата на конкурентите им от “континента” (както британците наричат Европа). Та, обикаляйки Европа, те се “дуелират” в името на британското сирене във Франция, предизвикват белгийците на тема бира и германците на тема наденички. В този поход а ла “Изберете британското” им помагат знаменитости от ранга на Гуинет Полтроу, Джонатан Рос, Алан Кар и др.

А ето и какво каза Джейми Оливер специално за “Жената днес” в първото си интервю, дадено за български журналист.

Преди 2 г., докато получавахте наградата TED, обявихте следното свое желание (за което, според регламента, цялата TED-общност ще помага – бел. авт.): да се формира мощно световно движение за просвета на децата по отношение на храната, което да вдъхнови семействата да готвят отново заедно и да даде възможност на хората да преборят затлъстяването. Виждате ли напредък? И какво бихте си пожелали днес?

О да, определено се образува масово движение – то набира голяма скорост, защото все повече хора с подобни възгледи се организират и гласът им се чува все по-надалеч. Тази година за първи път проведохме Food Revolution Day в над 60 големи световни столици и градове (една от знаковите тв поредици на Джейми носи същото име: Food Revolution/Кулинарна революция – бел. авт.), за да привлечем отново вниманието към осъзнаването на значението на качествената храна. Тъй че и днес бих си пожелал същото – много още път ни чака в тази посока.

Все още ли смятате, че кулинарното изкуство, както и удоволствието от готвенето са изгубени, тъй като сме престанали да ги предаваме от поколение на поколение?

Не че изкуството е изгубено, но ние вече научаваме готварските рецепти и умения по-скоро от телевизията и книгите, или от App-приложенията, вместо от нашите родители и баби, както се е случвало само няколко поколения преди нас. А с това и удоволствието някак не е същото.

Как се изградихте като личността, която сте – тази рядка комбинация от шоумен със сърце?

Мисля си, че винаги съм бил такъв – загрижен. Пука ми за хората, винаги съм искал да направя каквото мога за тях, да дам нещо обратно, ако щете, в замяна на онова, което получавам. Ключовият момент за мен беше, когато след първите три книги и телевизионни поредици, които бяха много успешни, спечелих много пари страшно бързо, но се чувствах виновен заради това. Наистина исках да направя нещо полезно с парите и това доведе до създаването на ресторанта Fifteen, който току-що отпразнува 10-ата си годишнина. В него бяха обучени над 150 млади лондончани, които намериха после добра реализация в ресторантьорския и кетъринговия бизнес. Друга повратна точка беше моментът, в който станах баща – това фокусира вниманието ми върху децата изобщо, започнах да мисля повече как можем най-добре да се грижим за тях. “School Dinners” беше проект, произлязъл директно от моето бащинство. (С тази документална поредица, снимана през 2004 г., стартират опитите на Оливър да подобри качеството на ястията в столовете на британските училища – в резултат правителството на Тони Блеър и местните общински власти изхвърлят сладките безалкохолни напитки и т.нар. junk food от ученическото меню и намаляват пържените храни до максимум два пъти седмично – бел. авт.)

След акциите във Великобритания и САЩ каква е следващата ви кампания?

Кампанията за по-добро хранително образование изобщо не е свършила – тя продължава и ще продължи десетилетия, защото проблемът няма бързо решение. Да, някои правителства по света започнаха да осъзнават “бедствието” и да работят за преодоляването му – например в Австралия. Но твърде често и на твърде много места ограмотяването и битката с вредната храна, която ни убива бавно, не влиза в приоритетите на управляващите.

Как успявате да бъдете навсякъде и във вихъра на толкова много разнолики, амбициозни, забавни и полезни проекти? Каква е тайната на неизтощимата ви енергия и страст?

Всъщност няма тайна – аз съм просто този, който съм. Имам страхотен отбор и работя с хора, които се грижат да има достатъчно време в програмата ми за всичко, което трябва да бъде свършено. Но също така правят необходимото, за да имам много свободно време, което да изкарвам със семейството си и през което да си почивам – това наистина е важно.

Имате ли специално послание към българските си фенове и публика?

Просто бих искал да им благодаря, че ме гледат. Надявам се, че в България харесвате рецептите ми и ги използвате, когато готвите за себе си и за близките си.

Чух ви веднъж да казвате, че сте израснали в пъба на родителите си и че сте станали готвач, защото нищо друго не сте могли да правите. Кажете ми повече за детството си – някоя паметна случка?

Едно от първите неща, които си спомням, са миризмите, идващи от кухнята – най-вече удивителния аромат на печено от фурната. В момента, в който бях в състояние да помагам на баща си в кухнята, аз бях там. Миех, берях и късах подправки, режех по малко, а когато пораснах достатъчно – бях на 10 – вече правех нещо, което може спокойно да наречете готвене. Всъщност не само това можех да правя – обичах също дърводелската работа, но никога не съм бил добър в предметите, които учехме в училище. За щастие, готвенето беше моя страст, тъй че щом завърших училище, знаех точно какво искам да правя.

Ако не бяхте станали готвач, как щяхте да си изкарвате хляба?

Сигурно щях да стана дърводелец, защото наистина не можех да правя нищо друго.

Какво ви кара сутрин да станете от леглото и да очаквате с нетърпение деня?

Всички дни са различни, но аз искрено обичам работата си, тъй че никак не ми е трудно да ставам сутрин (въпреки че винаги е приятно да се излежаваш през уикендите).

Без коя кулинарна съставка не можете да живеете?

Без чили и люти чушлета. Аз съм малко откачен на тема chilli, но лютият пипер е наистина невероятна подправка.

А без какъв кухненски прибор не си представяте живота?

Един малък и евтин прибор, който използвам наистина всеки ден – моят speed peeler (вид белачка за зеленчуци).

Ако имате възможност да промените едно-единствено нещо в живота си, кое ще е то?

Денонощието да има повече часове. Освен това не бих променил нищо.

Какво бихте променили в света, ако парите не бяха проблем?

Бих отворил кулинарни училища във всеки град, за да може хората да се учат да готвят безплатно.

А ако бяхте супергерой, какви способности бихте искали да имате?

Винаги съм мислел, че да си невидим е забавно – но е важно и да можеш да избираш момента, когато отново хората ще те виждат.

Имам чувството, че всяко британско семейство притежава в библиотеката си поне една ваша книга с кулинарни рецепти. Чувствате ли се като част от покъщнината на Великобритания?

Едва ли пък чак всяко британско семейство притежава моя книга, но може би мнозина имат. Струва ми се, че британската публика като цяло ме харесва, а дори и онези, които не ме харесват, със скърцане признават някои от нещата, които правя.

Последната ви книга във Великобритания се казва Jamie’s 15 minutes meal book и включва рецепти, които могат да бъдат сготвени само за 15 минути. Наистина ли е толкова лесно да се направи вкусно ястие от нулата?

Книгата се продава добре, отзивите са страхотни. Няма рецепта в моя книга, която да не съм тествал много пъти с хора, които са я готвили сами вкъщи. И знам, че всичките ми рецепти за осъществими дори за несвикналите да готвят. Хората ми пращат непрекъснато записи как приготвят тази или онази рецепта за 15 минути – получих дори видеоклипове с 9-годишни деца, които за нула време забъркват ястията.

Наскоро излезе на пазара и първата ви готварска книга на български – “Моето меню за 30 минути” (ИК “Хермес”).

О, това е една от любимите ми книги. Удивително е колко разнообразна и вкусна храна може да се приготви само за половин час. Става дума не за едно ястие, а за 3-4 различни неща – струва си да експериментирате, за да се уверите колко лесно, бързо и забавно може да е готвенето.