Емо Чолаков и времето на обичта

Емо Чолаков не се интересува дали вали, гърми или препича, когато е в ролята си на татко.

Какво беше твоето детство? Как си прекарваше дните тогава?

Прекрасно, щастливо, безгрижно – каквото трябва да имат всички деца. Времето си беше същото като сега. Обръщам специално внимание на всички привърженици на теориите за драстични промени в климата – просто ние поостаряхме, та ни се струва по-различно метеорологичното време, иначе не е. А времето да бъдем деца и времето за игри – доста по-различно. Всички от моето поколение с носталгия си спомнят фунийките, стражарите, апашите, очуканите колене, но пък здравите очи. Не критикувам, явно времето го изисква, но сега – лаптопи, таблети, всички знаем как е. Колкото и да давам воля на иначе така богатото си въображение, не мога да си представя какво ще бъде при децата на нашите деца.

Питал съм и Юлиян Вергов, ще попитам и теб. От кое списание ставаха най-готините фунийки ?

От “Жената днес”, естествено!

Твоят най-силен и най-цветен спомен от детството ти?

Цялото ми детство си ми е много цветно и си го кътам такова да ми оцветява и настоящето, когато се наложи. Всъщност, за добро или лошо, в главата още съм си на 15 (мисля, че ми личи) и силно се съпротивлявам да остарявам. И все пак – като се замисля, като че ли най-скъпи спомени оставят белите – „Тоз обелил коляно, оня пукнал глава…”. Какви камикадзета сме били с колелета, лагерници (едва ли днешните деца са ги чували), фунийките, войните (на таралежите)… Ехх, ехх, чакай,че се размечтах.

Кога си направи първата лагерница?

Не си спомням много добре, но беше доста преди колелото. Колелото обаче си го спомням. “Балканче” за 110 лева. Без облегалка. Тези с облегалка струваха по 140 лева. Това бяха огромни пари навремето.

Как разбра, че ще ставаш баща?

Като ми споделиха… Интересен въпрос. Беше точно на рождения ден на майката на дъщеря ми. Нещо й прилоша, гадеше й се, но тогава решихме, че е от почерпката, за празника. Ден-два така – съмнения, подозрения, две чертички и Емо не е невинен.

На коя възраст е най-подходящо да станеш баща?

Няма възраст за това. Аз бях на 31 и въпреки 7-те години бездействие, мисля, че все още не ми е късно за още 2-3… 4. Мисля, че прекалено рано не е много хубаво, но Божа работа. При всички случаи – колкото повече, толкова повече. И най-вече да са ни живи и здрави!

Какъв беше твоят баща? Какво ти даде той?

Най-добрият на света, разбира се. Най-добрият пример за това как да бъдеш истински мъж – честен, изключително ценящ и пазещ мъжкото и човешкото си достойнство, внимателен, уважаващ и ценящ женския пол, обичащ и грижовен към семейството. Мисля, че това е да си истински мъж, а не някои други “ценности” и мачовски характеристики, които се налагат днес. Достойнство, чест, какво беше това!?

Много по-различни ли сте с баща ти?

Естествено, че имаме и много различия, но мисля, че съм му взел най-добрите черти, не съм се докоснал до по-лошите, по-красив съм и, разбира се – изключително скромен ! Не, той е душица ! Изключително добър и търпелив човек. Старая се, но в много отношения не мога да го достигна. Искам да използвам случая и да кажа нещо, което бързото ни ежедневие рядко ни дава възможност да кажем: Татко, обичам те!

Спомняш ли си някой от шамарите, които си “ял”, като си бил малък?

Да, от майка ми. Тя е бойната вкъщи. Не си спомням баща ми да ме е докосвал. Но…бий, за да те обичат, естествено че обичта ми към мама е дори още по-голяма. Казвам го заради римата, иначе си ги обичам и двамата. И все пак – не съм привърженик, меко казано, категорично съм против да се посяга на дете. Това – “по дупето”- не! От много малки си имат своето достойнство, пазете го, че по-ценно от него няма. По наше време може би са вярвали, че боят възпитава, доста си ни пошляпваха и дърпаха уши и в училище, но вече минахме по темата, за времето. Има далеч по-ефективни методи, с бой нищо хубаво не се постига.

Кой беше най-хубавият детски филм от твоето детство?

Охоо, много са. Стандартната реплика на чичковците и леличките: “А на времето какви филми имашее..” – “Войната на таралежите”, “Васко да Гама”, “Изпити по никое време”, “С деца на море”, “Синьо лято”… Със сигурност ще пропусна много, но те си бяха много, много, много хубави…

Каква е разликата между “татко” и “баща”?

Не мисля, че има. Никога не съм се замислял. Всъщност, ако имаш предвид биологичен баща и истински татко, мисля, че пак няма нужда от дълги разсъждения по темата. Да си истински татко е най-прекрасното, но и най-отговорното нещо на света! Детето е най-скъпото, много по-скъпо от самия теб нещо на света и трябва да му го показваш всяка една секунда. Детето има нужда от едно- единствено нещо – Любов! Много любов, без да е обсебваща, но много искрена родителска любов. Дете, израсло, без да е достатъчно прегръщано и да му е показвано колко е обичано, е… много е жалко, че изобщо има такива.

Какво мислиш за концепцията, че дете трябва да се целува само когато спи?

Абсурд!!! Мисля, че го обясних преди малко.

Какъв баща си ти?

А сега де…Мисля, че трябва да питаш малката за това. Сигурно ще ти каже: баща-мечта. Вече изтъкнах скромността си. Обичам я безумно и безкрайно много. Със сигурност не съм идеален. Знам, че правя много грешки, къде осъзнати, къде не съвсем, нямам и времето, което искам да й отделям (големият проблем на всички, мисля), но знам, че я обичам повече от себе си и гледам постоянно да го чувства и усеща.

 

Кой трябва да ходи на родителска среща – майката или бащата?

Майка й не е ходила на нито една. Който може, важното е да има присъствие. Оказа се, че от учителите, засега все още в детската градина, могат да се научат доста неща, които по някакъв начин са останали скрити за родителя. Абе, много важно нещо са учителите!

Кой да чете вечерта приказката?

По-артистичният и този с по-добра дикция. Най-добре да се изиграва и от двамата.