Графа и къщичката за птици

Снимки Личен архив

Графче, как разбра, че ще ставаш баща?

И Крис, и Никол са планирани и чакани бебета, но въпреки това и двата пъти, в които разбрах, че Мария е бременна, ми се подкосиха краката. Тя ми съобщи новината емоционално, лично и нестандартно, а вълнението при мен беше толкова силно и пламенно, че беше по-скоро някаква експлозия от силни чувства, че нещо хубаво предстои. Слава Богу, че не мога да опиша емоциите си на тази тема, защото те не подлежат на хладен разум и описание. Сигурен съм, че най-голямото нещо, което може да се случи в живота на един мъж, е да стане баща.

А кога разбра, че си готов да бъдеш баща?

Когато срещнах Мария. С нея се убедих, че една жена може да отключи неподозирани възможности у един мъж, стига да е сигурен, че тя е истинската жена в живота му. Вярно е, че мъжът пораства по-бавно, също така е вярно, че всеки от нас имагинерно си мисли, че става за баща. За бащинството няма генерална репетиция. Разбира се дали ставаш или не, когато детето се появи. Но все пак има едно качество, което е определящо. Отговорност. Ако един мъж е по-принцип отговорен към живота си, вероятността да е отговорен и като баща е доста голяма. Аз разчитах именно на това. Знам, че преди да създаде семейство, един мъж трябва да има убедеността, че е постигнал и други неща в живота си, че е достатъчно стабилен да „гледа“ семейството си. Не става дума да гледате децата си в златни пелени, но да имаш увереността, че можеш да си „гледаш“ семейството спокойно.

Какъв беше твоят баща, когато ти беше малък?

Много грижовен и съпричастен към желанията и емоциите на мен и на сестра ми. Той продължава да го прави и аз съм много щастлив, че децата ми са попаднали на такъв дядо. Има какво да се научи от него и се надявам в това отношение на неговата помощ.

Тоест?

Ами той ги учи на много интересни и любопитни неща, които при мен не са били толкова застъпени, защото от много малък започнах да се занимавам с музика и сякаш пропуснах всички тези пипкави, но много мили неща, свързани с майсторене, строене, подреждане… Но пък станах добър музикант!

Да, ама не можеш една къщичка за птици да направиш…

Вярно е. Но баща ми е толкова сръчен, че освен къщичката за птици, направи три къщи за семейството си и ги обзаведе. Той може всичко. Точно за това говоря. Имам късмета, че лъковете и стрелите, както и къщичките за птици, ще ги направи с децата ми, след като не е успял да ги направи с мен. Виж как намерихме поредното доказателство, че нищо в природата не се губи. И нищо в нашия живот не се губи. Мен ме е научил на дисциплина, на работа, на това да слушам, на това да питам, на това да работя в студио, на всичко. И продължава да го прави. Баща ми откри и подтикна това, което наистина мога и ще му благодаря за това вечно. Но за да си спокоен с къщичката за птици, Симо, баща ми вече започна да се занимава с Крис и понеже откривам, че Крис е доста по-сръчен от мен (явно сръчността се предава през поколение) ми е ясно, че по-скоро той ще ми показва как да се справя с къщичката. Но пък се радвам, че ще можем да сложим тази къщичка заедно на някое дърво. С майка му, с мен и със сестра му. А всъщност не е ли това най-ценното? И ако сега изразиш съмнение, че и на дърво не мога да се кача – мога!

Майката или бащата трябва да ходят на родителска среща?

Не съм се замислял по този въпрос…Но родителските срещи в училищата ги правят в един ден и щем-не щем, единият ще ходи на едната родителска среща, а другият на другата. А докато Никол тръгне на училище и трябва обективно да си разделим родителските срещи, предпочитам да ходим заедно.

Ок. А кой трябва да чете приказката на детето преди лягане?

Пак двамата. Според мен един мъж не трябва да се пести от работа, която е възприемана като приоритет на жената, но и не трябва да изпускаме да правим заедно каквото и да е. Това всъщност е най-добрият пример, който родителите могат да дадат на децата си.

Каква е разликата между бащата и таткото?

Едното е това, към което аз лично се стремя, а другото – биологична дефиниция на мъжа, който прави деца.

Къде е таткото в живота на децата, когато пораснат?

Мястото на таткото е в живота на децата, без значение от възрастта им. Не става дума да им се меси и да се налага, но бащата просто трябва да е там. Замислям се, че около нас има много семейства, в които единият родител липсва и има някаква тенденция това да се представи като абсолютно нормално, но това изобщо не е нормално. Не казвам, че е трагедия, но липсата на родител се отразява на децата и всеки трябва да бъде отговорен, когато създава семейство. Да имаш дете не е като да отидеш в магазина за домашни любимци и да си вземеш кученце.

Кога почувства баща си най-близо до теб?

Винаги. Сега още повече.

Има ли шамар, който никога няма да забравиш? Не е един, а два или три. Но не повече. И тези пъти, в които съм получавал тези шамари, е било напълно заслужено. Има ли хора, които никога няма да бъдат готови да станат родители? Да. Има хора, които са безотговорни, а аз не мога да разбера какво им се върти в душата и в сърцето на тези хора, които си изоставят децата!? Тези, които абдикират от родителството. Има такива и не ме питай какво мисля за тях. Но с нищо не ги оправдавам.

С какво те промениха децата ти?

Накараха ме да не ми се налага да изпадам в положението да нямам време за тях, защото аз винаги имам време за тях.