Снимки Лазар Гушев
Преди 30 години известният български бохем и голям художник Григор Бояджиев емигрира в Щатите и започва завидна кариера в Холивуд. Преди 3 години е ръкоположен за свещеник. Днес той е в родината си за първи път от десетилетия, за самостоятелната си изложба на „Шипка” 6. Казва, че е грешник, който иска да помогне на народа си да научи нещо повече за своята вяра.
– Казват, че мъдростта е ум, от който са избили с ритници всичката смелост. Съгласен ли сте?
– Не. Мисля, че мъдрият може да прецени кога да бъде дързък. Още Сократ е казал, че мъдрец е този, който познава себе си. А понеже аз съм човек – християнин, с извинение, ще ви кажа каква е разликата между мъдрец и светец. Светецът освен това познава и Бога. За да познава Бога, трябва да познава и себе си.
– Откога не сте се връщали в България?
– 30 години. През 1983 г. съм излязъл от България. Не съм се връщал досега, защото знаех, че ако дойда, няма да мога да тръгна. Аз съм страшно носталгичен, ужасно обичам България.
– А защо не се оставите на порива? Чувала съм, че Господ говори чрез сърцето.
– Моля ви, нека не ограничаваме Господ чрез какво да ни говори. Когато инвестираш усилия в нещо, копаеш някакви житейски окопи и си започнал някакво изграждане, не може да си абсолютно безотговорен към градивните си усилия. Аз отидох в САЩ, хвърлих се да градя професионално реноме и не върви изведнъж да го зарежа.
– Защо заминахте оттук?
– Не по материални съображения. Не искам и да хвърлям политически лафове ангро. Обаче имаше момент, когато разбрах, че ще изгубя себеуважението си, ако не отида някъде, ако не кажа по някакъв начин „не” на системата, с която базисно не съм съгласен. Дори само заради това, че тя е атеистична. Бях изградил някакъв комфорт в собствената си ниша. И влечението ми към натуралистичните илюстрации ми отвориха врата към кариера в Щатите. От анимационното студио „Хана Барбера” имаха проект за библейска серия, чиито рисувани герои да са максимално реалистични, с нормални пропорции. Нямаха такива художници и харесаха моята работа.
В Холивуд всичко се развива много динамично и трябва винаги да си в крак с нещата, иначе изчезваш от играта. Чрез „Дисни” започнах един много интересен жанр – тематичен ентъртейнмънт. Например, целият Лас Вегас е тематичен курорт. Това е цялостна концепция и на мен ми беше интересно, че започваш от градоустройственото решение, минаваш през архитектурния план и стигаш до детайлите в шоу програмите. Бил съм и шоу дизайнер. След живописта това е най-приятната ми работа. Но натоварването е огромно. Прилича на състезание по дълго бягане. С препятствия. Аз обаче още не съм стигнал до психотерапевт. В чужбина човек неминуемо изпада в самота, която се лекува със страшно много бачкане. Нямах време да се наспя от работа. Това е добра терапия.
– Защото работите нещо, което ви доставя удоволствие. Малко хора имат щастието да са като вас.
– Аз си давам сметка, че това е изключителен дар божий. Не бих казал, че Холивуд е най-смисленият бизнес, защото не съм убеден непременно, че всичко, което излиза оттам, е на тази морална висота, на която Холивуд е бил преди 50 години. Тогава се е знаело кой е добрият във филма. Сега най-лошият също е добър. Как това възпитава?
– Как Холивуд се връзва с вярата ви?
– Не се връзва. Аз там съм търсил едно честно препитание. Това е.
0 Коментара