Ицо Хазарта в женско царство

Снимки Александър Новоселски

В очите на много хора създателят на група “Ъпсурт” вероятно изглежда бунтар, но е хубаво да знаят, че самият Ицо има друго тълкувание, което избистрихме в разговор за децата и възпитанието: „Като чуя думата „бунтар”, изпитвам страхова невроза. Представям си човек, който тръгва по улицата с пушка-двуцевка. Или пък някой на 18 години, който за пръв път са го пуснали сам навън, а той започва по микрофон да псува всичко наоколо”. Далеч от тая картина, Ицо е баща на две дъщери – Аделина е на девет, а Лора ще навърши четири през август. С майката на Ади Ицо се разделя през 2006-а, а Жени е жената, с която слагат ново начало. Жени споделя, че Ицо е добър и търпелив баща, усвоил тънкостите на кулинарията по своя воля. Затова е наясно с всички софийски магазинчета за качествени хранителни продукти. Колкото и неразговорлив да изглежда Ицо пред медиите, толкова обича да обяснява на дъщеричките си надълго и нашироко разни случки от живота. „Е, сигурно понякога съм им досаден, но все се надявам нещо да попива в съзнанието им. Искам да растат с необременено мислене и да не допускат да им промиват мозъците с простотии. Да се научат да мислят сами и да бъдат добри. Това е важното”, споделя бащата-рапър. Нежната идилия у дома е подкрепена и от женския шар пей Фърги, а лесно ли се дирижира този дамски хор? – отговорите от Ицо Хазарта.

Много са хубави твоите момичета. Затова и ти, съвсем справедливо, се нарече баща-художник. С какви художествени средства си общувате у дома?

С хумористични най-вече. Нормално си общуваме, няма специални методи. Говорим си, шегуваме се много, а те и двете са свикнали с това.

Кои са най-неудобните въпроси, които напоследък ти задават твоите дъщери?

Ами Лора например онзи ден първо ме накара да я нося на „конче”, после направихме и „самолет”, накрая я оставих на земята и тя ми каза: „А сега направи шпагат!”

Често бащите от артистичните среди са твърде заети и не знаят в кой клас и къде учат децата им. Ти знаеш ли?

Аз по-скоро не зная кои са артистичните среди, за да обобщаваме по тоя начин. Има всякакви хора, разсеяни има и от други професии. Иначе аз много добре зная къде учат децата ми – нали всеки ден ги карам и ги взимам от училището и детската градина.

За какво най-често те критикуват твоите момичета и какво те дразни теб в това женско царство?

Карат ми се, че цапам много, когато готвя. Че забравям къде си оставям нещата и ги слагам на места, където пречат. Много неща са. Мъжете и жените разсъждават по различен начин и имам отчайващи моменти, в които се чувствам много неразбран в тая женска компания. За някои неща лесно избухвам, после много съжалявам и знам, че това е мое лошо качество. Но се старая да се променя в това отношение.

Какви са талантите на Ади и Лора?

Пластелиновият период на Лора вече премина. А той беше свързан с много неудобства – може и до фрактури да се стигне, когато пластелинът изсъхне и се изненадаш, когато го откриеш в чорапа си. Сега Лори ходи на балет, но в детската градина казват, че много бойна била. За нея беладжийството е на дневен ред, много е своенравна. Ади пък, първо ходеше на художествена гимнастика, после на балет, последната година на фехтовка, а сега – отново на балет. Много й е интересно сладкарството. Тя много харесва кулинарните предавания и обича да си измисля разни сладкиши. Иска да чиракува в истинска сладкарница, ама още е много малка, за да й позволят. По тоя повод й разказах вица за Китай, където по случай рождението на детето на вожда, децата получили почивен ден от работа. Когато е при майка си в Англия, има сладкарница, в която й разрешават да се упражнява. И Лора, и Ади обичат да рисуват. Това е. Засега нямаме олимпийски шампиони в семейството.

Кое е най-обидно за теб като баща?

Обидно е, че заради едни много объркани хора, които от няколко години си ги „мерят” и все не могат да си ги премерят, град като София няма съвременен увеселителен парк. Смешно е да сме европейска столица и на фона на всичко, което се построи през годините, да няма такова място за децата – а то е толкова важна част от живота им. Това е злина срещу всички – и деца, и родители. Обиден е този факт, защото става заради елементарни човешки дефекти в душиците на хората, от които зависи.

Кое за теб е лошо възпитание?

Има простички неща, които са много показателни. Да знаеш, че когато отиваш в магазин, първо изчакваш да излезе човека, който е вътре, а после влизаш ти. Ей такива, елементарни правила има възпитанието. Лошо възпитание е големи хора да нямат съзнанието, че правят лоши неща. Като си малък, си мислиш, че порасналите хора правят правилни неща. А то всъщност съвсем не е така. Възрастта не е гаранция за това, че си пораснал. Всеки ден виждаме големи хора, които правят страшно големи глупости.

В едно интервю споделяш, че и крушка не можеш да смениш у дома си. Как се справяш с традиционните семейни битовизми?

Нека да кажа, че вчера смених крушка, не беше енергоспестяваща. Гледам друг да се справя с това, плащам си, моля се, ако се наложи.

Най-приятно изкараното време със семейството ти?

Най-хубавите ни моменти винаги са непланираните. Натоварването с големи очаквания съсипва всичко. Няма да забравя една лятна почивка преди години – никога не съм харчил толкова много пари, за да се почувствам толкова зле. С нашия режим на работа с Жени е много трудно да си организираме почивка за повече време. Много хубави спомени имаме от морето и плажа. Когато вече беше минал моментът с яденето на пясък, там Лори каза първото изречение в живота си: „Тати, виж мами!”.