Снимки: Светослав Куцаров 

Казват, че телевизионният екран качва поне 5 кг върху реалния образ на всяко лице, посмяло да се появи на него. Не казват обаче, че спестява от истинския му ръст. А това вече са два големи компромиса заради едната слава… На живо Ивайло Захариев си е един много строен и доста висок 27-годишен мъж. И актьор, който лично на мен ми навява красиви съвпадения с Киану Рийвс. Киану пък е любимият актьор на съпругата на Ивайло – Миряна, в което също има романтични нотки. Ивайловият любим актьор обаче е Дензъл Уошингтън. И тук геометрията на живота прави разни интересни съвпадения. Скромността при актьорите е изневеряваща величина, лишена от аплодисменти. Ама точно при тия двамата, скромността е закичена на ревера на професията. Роден в семейство на свещеник, Дензъл често говори за силата на своята вяра. Ивайло пък признава, че вярва в Бога от Библията и е последовател на протестантството. Църквата е мястото, където преди година и половина той се запознава с красивата Миряна, а любовта им се овенчава с официален статут в началото на май.

И така… хубав, талантлив и женен,

Ивайло Захариев е сред най-популярните лица от българския телевизионен екран. Сериалът „Под прикритие“ е като време разделно в актьорската му кариера, устремена към нов есенен киносюжет и следваща главна роля. „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ е дебютна лента за младия режисьор Георги Костов и силен коз в ръцете на Ивайло. Тук той играе амбициозен студент, който разиграва разни лоши мутри – забавен екшън в името на едно успешно дипломиране. Насреща му на филмовата площадка се изправят Асен Блатечки, Деян Донков, Илия Добрев и други характерни герои.

Но тези първите двама Ивайло вече срещна „отпечатани“ върху прост трафопост под знак „Внимание! Високо напрежение“ в центъра на София. Търсихме интересен сюжет за снимките към това интервю и го намерихме по дължината на цяла „Раковски“, придобила статут на артавеню. Ако славата се измерва с любовта на народа, нека всички знаят, че Ивайло е много обичан. Едночасовата ни разходка по левия и десния тротоар на булеварда на театрите събра негови фенове, които махаха от коли, пращаха въздушни целувки, свиркаха, спираха, ръкуваха се, поздравяваха, питаха, хвалеха, радваха се… Когато и това мина, попитахме го какво мисли за нещата от живота на чаша тръпчива лимонада.

Детството ми… бешe палаво. Мечтаех да стана това, което съм в момента.

Семейството ми е… ново  – имам предвид жена си Миряна. Родителите ми не са хора от артистичните среди, но открай време са горещи почитатели на театъра, киното, изобразителното изкуство… Те бяха силен пример в живота ми, докато бях малък. Сега сме приятели.

Натурата ми… експресивна личност съм. Обичам да се изразявам с думи, жестове и често засипвам жена ми с приказки и подаръци.

За мъжете днес… аааа, рядко мисля за мъжете днес J… Но ми прави впечатление, че има едно вдетиняване в съвременните мъже. Една прекалена нежност и очакване жените да взимат решенията, които те самите трябва да направят. Аз не си оставям решенията в женски ръце. Накратко:  не! на еманципацията! J

Актьорски пробив е, когато… се видя на екрана и се изненадам от себе си – приятно.

Преди сериала „Под прикритие“… си търсех мястото. Сега започваме снимките на неговия трети сезон. През септември е премиерата на най-новия филм с мое участие – „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“. Ако звучи познато, нека кажа, че е леееко повлиян от кинохита „Две димящи дула“. За лентата накратко: аз съм в ролята на студент – тарикат, който се опитва да си плати образованието, като се впуска в странни отношения с мафията. Няма да кажа дали студентът се дипломира и как завършва самият филм – гледайте го!

Доскоро… играех в трупата на театър МимАрт – частен театър, създаден от Мария Атанасова, с участието предимно на глухи актьори, които поставят различни пиеси и пантомимни представления. С пантомима се занимавам още от гимназията, когато посещавах школата по актьорско майсторство. Мисля, че тя ме научи да се изразявам по-добре. В МимАрт изучих жестомимиката и езика на глухите. Това, че съм част от техните проекти и спектакли, ме прави щастлив, защото тези хора имат нужда да бъдат забелязани и интегрирани в българското изкуство.

Преди да изляза на сцена… се моля. Вярвам в Бога от Библията. Говоря му как се чувствам, какво мисля и се надявам той да ми помогне.

Актьорството разочарова понякога, защото… в България възможността за реализация  често е стеснена до това да познаваш определени или „правилни” хора.

Да се живее с актьорски хонорар днес у нас… не е невъзможно. Лично аз бих казал, че живея прилично.

Най-интересната ми среща на снимачната площадка е… с Христо Шопов – актьор, когото много уважавам. Случи се, докато снимахме филма „Лов на дребни хищници”. Беше вълнуващо, че имах възможност да разговарям с него, да го разпитвам за разни актьорски неща.

На улицата… често ме спират и поздравяват всякакви хора. Най-запомнящо беше, когато пред мен се изправи достолепен възрастен мъж във военна униформа, който здраво ми раздруса ръката и похвали сериала „Под прикритие”.

Известен актьор, когото бих искал да елиминирам на екрана… ами, Христо Мутафчиев вече го „убих”, я сега да помисля… Ще ми е много интересно да видя, как Мариус Куркински би изиграл смъртта си.

Максималният брой дубли, които съм си позволявал… четири дубъла, май са добър максимум. За съжаление, случвали са се и по 14. Помня, че това беше заради текст, който трябваше буквално да избълвам – не толкова актьорски наситен, колкото пълен с много факти и информация, която не бях запомнил. Тук грешките и импровизациите не бяха разрешени.

Филмите и режисьорите, които харесвам… нямам любими филми, но „Гепи” на Гай Ричи е един от тези, които обичам да гледам отново. Харесвам и Тарантино с неговите филми. Фелини е режисьор, към когото имам специално отношение. При него всичко е така различно – и актьорското присъствие, и начинът на снимане – все неща, които много ми допадат.

Обичам… да спортувам и пътувам. Напоследък често съм във фитнес залата, скоро започвам подготовка за новите серии на „Под прикритие” и няма да е хубаво героят ми да играе с шкембе J. Боксът също много ми помага да поддържам добра форма. С Миряна обичаме пътешествията, пътували сме доста из Европа. Но сега искаме да опознаем България, да видим красотите на нашата страна.

Нямам… телевизор. Но, да… разбира се, че съм гледал сериала, в който участвам – в интернет. Относно телевизора – сега сме на етап обзавеждане на ново жилище и още не сме намерили подходящо място за него. А пък аз и не бързам.

Книгата, която чета в момента… е „Божият модел за щастливо семейство” от Лестър Самрал.

Ролите, за които мечтая… по-скоро има автори, в чиито пиеси ще ми бъде интересно да участвам. В театъра искам да играя в пиеса на Харолд Пинтер. Шекспировите произведения също са голямо предизвикателство за мен.

Работата на актьора е… забавна и благодатна.

 

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара