Какво ни готви фондовата борса?

Иво Станков и Илиян Димитров са създатели на сайта Кулинарен Блоговодител, който събира на едно място рецептите на над 200 кулинарни блога. За четвърти път те организират годишен конкурс за най-добрите кулинарни блогове. Награждането ще е на церемония в МЕТРО Академия на 19 май. За Иво и Илиян кулинарията е хоби, а хляба си изкарват на… Българската фондова борса. Питаме ги как се съчетават двете.

Как възникна Блоговодител? Представете накратко Годишните награди за кулинарни блогове?

Още от стартирането си през 2011 г., кулинарната платформа blogovoditel.com си постави за цел да вдъхновява, провокира и насърчава кулинарната искра във всеки, като дава възможност на кулинарните ентусиасти да споделят своите идеи, знания, истории, впечатления, победи и неуспехи, свързани с храната и готвенето. Днес повече от 200 блога индексират рецептите си в Блоговодител, те се категоризират и съхраняват в специално проектирана библиотека, която позволява лесното им намиране и използване. Архивът ни надхвърля 33 000 рецепти, разпределени в повече от 300 категории. Основната ни мисия е да насърчаваме здравословния начин на живот и разнообразието в храненето.

Наградите за кулинарни блогове се родиха през 2015 г. Те отличават най-добрите блогове в отделните категории за дейността им през изминалата година. През 2018 г. за четвърти път ще имаме удоволствието да споделим емоции на церемонията и се радваме, че Наградите вече се приемат като своеобразен емоционален център на обществото на кулинарните блогъри, където те се срещат и сближават.

Започнахме с 9 категории, които нараснаха до 10. Всяка от тях отличава специфичните кулинарни, гастрономически и творчески умения на авторите в различна област. Структурирани са около отделни видове ястия и по географски признак:

Гозбите на баба – за традиционна българска кухня;
Жител на света – за чуждестранни рецепти;
Топло от фурната – за пити, погачи, тутманици и баници;
С аромат на ванилия – за печива и десерти;
Крилце или кълка – за рецепти с месо и дивеч;
Бързо и вкусно – за практични ежедневни рецепти;
Сладко удоволствие – за рецепти за торти;
Здравословни рецепти – за вегетариански и веган рецепти;
Визуално пиршество – за визуално представяне на рецептите (food styling);
Кулинарни пътешествия (от 2016 насам) – за кулинарни рецепти, съчетани с пътеписи.

На тазгодишните награди номинациите са 95, разпределени между 46 блога. Всичко за тях можете да прочетете на сайта kulinarninagradi.com. Във всяка от категориите има двама победители – избрани от гласовете на читателите и публиката и избрани от журито. За наградата на публиката може да гласува всеки след бърза и лесна регистрация. Тази година самите кулинарни блогъри ще имат възможността да бъдат жури и да определят най-добрите помежду си.

И двамата работите на фондовата борса. Повечето хора си представят сцени от филми за Уолстрийт – стресирани брокери в костюми, говорещи по 4 телефона едновременно. Как изглежда работата на родната борса?

Илиян: Преди няколко десетилетия, когато си избирах финансовата сфера като бъдещо професионално поприще, именно така си представях „борсата“ и работата на нея. След като завърших университета, имах шанса да посетя няколко финансови институции в САЩ и Великобритания и донякъде усетих този маниер на работа в сферата, но като цяло – хаотичността, викането и говоренето по 4 телефона едновременно е запазена марка на борсовата търговия в западния свят през миналия век, представена във филмите от 80-те и 90-те. В ерата на интернет и мобилните телекомуникации нещата са далеч по овладяни. В днешно време пултът на един брокер представлява бюро с няколко монитора, по които мигат червени и зелени индикатори, а говоренето по телефона е заменено от кликане с мишката. Още по-актуална тенденция е високочестотната търговия, при която изкуствен интелект (под една или друга форма) подава и оттегля поръчки в рамките на милисекунди, като преценява ситуацията на пазара и настройва поведението си към нея.

На БФБ търговията от повече от 15 години е дистанционна, в самата борса няма брокери. Отстрани обстановката може да се определи като спокойна, граничеща със скучна. Всеки гледа съсредоточено в мониторите си и само от време на време прелита по някоя реплика. Това не означава, че няма моменти на интензивно напрежение и изнервено тичане по коридорите, но всъщност една от основните цели на създадената при нас организация е именно избягването и бързото овладяване на подобни ситуации.

Работата ни изисква съсредоточеност, регулирана е много строго и няма почти никакъв толеранс за грешки, което я прави доста стресираща. Различните експерти имат различни задължения, някои са по-фокусирани, а други (като мен) работят по широк спектър от проекти едновременно. Понякога ми се е случвало да работя денонощно по даден проект, а веднъж завърших деня в спешното, но това са рисковете на професията.

Иво: А аз го закарах до спешното… Ще си позволя да не се съглася. Всяка работа може да бъде стресираща, ако не си организирал добре работния си процес. Дори креативни професии като писателската, например, могат да бъдат подпомогнати чрез постоянство и организация. Стивън Кинг има страхотна книжка – „За писането – мемоари на занаята“, в която дискутира това. Хора с неподходящ темперамент на ръководна позиция също могат да допринесат за създаване на стрес. При мен, за щастие, няма нито едно от двете – мисля, че добре съм се организирал и ме ръководят хора, които знаят какво правят.

Екипът на Българска фондова борса е малък и сплотен, трениран в много трудни ситуации, най-често породени от рискове извън нашия контрол. Спокойната работна обстановка ми позволява в свободното време да програмирам и да угаждам на измислиците на Ильо или пък да му доказвам, че собствените ми измислици са осъществими!

Как възникна любовта ви към готвенето? Терапия срещу стрес? Какво ни готви фондовата борса?

Илиян: Готвя от малък. Понякога се налагаше, а понякога просто не можех да удържа вътрешния си импулс (и глад) да си приготвя нещо вкусно. Обикновено готвех за мен и брат ми, като той имаше „привилегията“ да опитва от кулинарните ми произведения, които запълваха спектъра от гювечета до мусака. Но не възприемах готвенето като страст или призвание. Вкъщи се готвеше ежедневно, но като необходимост, не като предизвикателство или семеен ритуал.

В последствие се запознах с много интересни готвещи хора, които запалиха в мен искрата на любовта към готвенето. Дотогава храната за мен се разделяше на вкусна и безвкусна, и не осъзнавах, че освен питателна, тя може да бъде и красива на вид, изящна в приготвянето, специална в използваните техники, екзотична в подправките и обект на страст у готвача. Говоря ви за малки неща, детайли, които постепенно започнаха да ми правят впечатление, натрупваха се в мен и ме подготвяха, макар и несъзнателно, за голямата ми среща с любителското готвене. А то се случи през 2007 г. когато попаднах на готварския форум „Гответе с мен”. Там открих кулинарните блогове и имена като Йоли, Йоана, Димитрана, Пепчо и Драго. Публикувах първата си рецепта в моя личен кулинарен блог, който дотогава беше за ревюта на филми, а после приятелите ми я прочетоха и коментираха. Започнах да готвя разни неща и да ги нося в офиса. Колегите определено одобриха идеята. Оказа се, че в Борсата работят изтънчени кулинари и ценители на добрия вкус. Постепенно в блога започнаха да се включват с коментари и други блогъри и аз усетих, че започвам да общувам със съмишленици, което е много приятно усещане за принадлежност и уют. Усетих, че започвам да ставам част от общност от интересни, креативни и сплотени хора, които споделят страст, която ми е близка. По това време аз вече исках да съм част от това общество, да започна да се уча и да ставам по-добър в готвенето.

Не бих препоръчал готвенето като терапия против стрес. Особено ако след това готвещият ще трябва да консумира сготвеното. Това, реално, води до друг вид стрес, който има трудно преодолими последици и превръща кантара във враг номер едно.

Иво: Аз започнах да готвя в студентските си години. Причината бе съвсем прозаична – трябваше да се храня с нещо в Свищов, а столът беше твърде еднообразен като меню. Започнах с прости манджи и продължавам с тях. За мен готвенето не е задължително; когато на пазара има пресни продукти, всичките ми хранения са сурови – основно плодове, зеленчуци и ядки. Най-често съчетавам готвенето с хубава музика или сериал, който гледам с едно око, защото рядко творя нещо, което да изисква цялото ми внимание през цялото време.

Обожавам нещо, което вероятно хората биха нарекли гювеч – манджа със сезонни зеленчуци и основен продукт вариво/зърнена култура. Основните ми храни са ориз, царевица, нахут, грах, картофи в комбинация с червени чушки, моркови, праз или червен лук. На салата обожавам червено цвекло, айсберг и тиквичка, гарнирани с ядки или сусам. Не мога без подправки, всичките ми ястия са много сходни като подправки – само пропорциите са различни – оризът харесвам с повече куркума, картофките търпят на кимион, а на зелето слагам повечко червен пипер. За мен алхимията в готвенето е в подправките. Иначе спокойно можете да кажете, че се храня еднообразно.

Традиционният български мъж е свикнал майка му и жена му да готвят, а той да разсъждава по глобалните въпроси. Мисля, че няма нито един номиниран мъж-кулинарен блогър? Какви са вашите наблюдения, готвят ли мъжете у дома? А вие?

Илиян: Почти нямам приятели и познати, които да не готвят. В този смисъл нямам допирни точки с „традиционния български мъж“ и считам себе си за щастливец в това отношение. Понякога ми се иска в живота ми да беше възможен сценария, в който се прибирам вкъщи и питам какво ще има за вечеря, докато си пускам мач по телевизията. В този живот това още не ми се е случвало (аз не обичам да гледам мачове) и не мисля, че ще ми се случи. Моята първа работа като се прибера е да започна да приготвям вечерята, която трябва да е готова за максимално кратко време и обикновено е различна за децата и за нас.

Вярно е, че няма номиниран мъж-кулинарен блогър за Кулинарните награди. Всъщност само няколко блога са на мъже. На първата церемония през 2015 г. сред наградените бе Драго, автор на зашеметяващите блогове „Вкусни моменти“ и „Римската кухня“. Той публикува рецепти все по-рядко, но качеството им е забележително всеки път. Мъжете-кулинарни блогъри просто нямат времето, усърдието и постоянството на жените при воденето на блога си.

Иво: Българското семейство винаги е било фрагментирано, с ясно изразени роли и стереотипи за тези роли, създавани и утвърждавани с поколения. Мъжът се грижи за осигуряването на прехраната, жената се грижи за домакинството и възпитанието на децата. Това е така от поколения и не виждам промяна. Жените търсят равенство между половете и същите тези жени твърдят (цитирам по памет) „Имам син, затова чакам да се ожени, за да науча снаха си да готви“. Или „Предавам на дъщеря си всичките си знания, на сина ми ще има кой да му готви“.

Тъй като вкусовите ми предпочитания са ограничени, си готвя сам, за да не натоварвам никого с тях. Обичам да готвя и не възприемам готвенето като натоварване, а като разпускане. Хубава музика, добра комбинация от добри продукти и всичко се получава. Предпочитаните от мен начини на обработка са варене, печене или никаква обработка. Нямам нищо против да ям едно ястие повече от веднъж. Всъщност най-често готвя веднъж в седмицата – през уикенда. В делничните дни обядвам със сготвеното, вечеряме салати и разни други глезотии, а събота и неделя ядем когато ни хрумне и каквото намерим. Обожавам домашни консерви (лютеница, туршии, кисели краставички, кисели тиквички, кисел чесън, кисело зеле), но все още не съм усвоил технологията. Родителите се справят с тази задача засега, пък и какъв български мъж ще съм, ако не разчитам на жена за (поне една част от) прехраната си.

Срамно ли е мъжът да готви?

Илиян: Предполагам, че има хора, за които готвенето е „под достойнството им“ или са си просто мързеливи по природа. Моя позната дълги години повтаряше, че не може да готви, докато в момент на откровение не си призна, че просто не иска. Според мен, за да може човек да открива удоволствие в готвенето, той трябва да има някаква артистична нотка в характера си. Готвенето е процес на съзидание – от нямащи общо помежду си продукти, се създава ястие, което комбинира вкусове, аромати и текстури и се поднася върху платното на бялата чиния и трябва и да е приятна за окото. Готвенето е и предизвикателство, защото не е просто смесване на продукти, а е въпрос на съчетаването им по най-добрия начин, използването на подходящите готварски техники, аранжирането и изграждането на вкусовете, а защо не и влагането на елемент на изненада за този, който ще я опитва. Така например, когато баща ми приготвя някое от неговите неповторими (защото още не е успял два пъти да сготви едно и също ястие) кулинарни шедьоври, той винаги ни следи как ще опитаме първата хапка и очаква с трепет дали ще открием и вкусим тайната съставка, която е използвал и с която е искал да ни изненада.

Иво: Не ме е срам да готвя, да чистя, да помагам на приятели с каквото е нужно и когато е нужно. Би ме било срам някой да върши всичко за мен, а аз да не правя нищо. Ще ме е срам да не помогна на човек в беда, да не се изправя срещу несправедливост, да нараня някого умишлено. От друго като че ли не ме е срам.

Има ли разлика в готвенето между мъжа и жената?

Илиян: Моите наблюдения са, че има разлика между начина, по който готвят мъжете и жените. Според мен жените са далеч по стриктни в следването на рецептите, докато мъжете сме обикновено хаотични, разсеяни и склонни към импровизация. Жените често приемат готвенето като задължение, което трябва да свършат, докато мъжете в общия случай при първите симптоми на промъкващ се мързел, са склонни да зарежат всичко и да се обадят за пица. В общия случай жените готвят, за да нахранят, а мъжете – за да изразят себе си. Разбира се, изключенията са безброй.

Иво: До момента съм установил, че има няколко вида хора в зависимост от храненето: хора, които могат да се хранят с едно ястие много пъти (като мен) и хора, които не могат. Има също хора, които обичат да готвят и такива, които го намират за унизително. Освен това съм срещал хора, които гледат на готвенето като на изкуство и други, които гледат на него като на грижа за някого. Аз със сигурност съм от последните и смятам, че готвенето е на първо място грижа за себе си.

У дома, когато готви половинката, е най-добре да не припарвам в кухнята, а да отговарям на въпроси относно местонахождението на различни пособия и уреди с подвикване отдалеч, докато всичко не е приготвено и извадено да изстива.

Готвенето трябва да ни обединява – имаме изключително богата кухня с древни традиции. Кръстопътят, на който сме разположени, ни е дал достъп до екзотични продукти и подправки. Лошото е, че след Втората световна война в глобален мащаб се налага модел на хранене, който ни отдалечава от природата и продуктите, които сме консумирали в продължение на хиляда поколения. Храната наистина е нашето лекарство, нашето гориво и, ако осъзнаем, че вкусното и полезното не са антиподи, ще бъдем по-близки, по щастливи и по-здрави. Вместо да разпределяме роли, трябва да се замислим какво готвим, как готвим и най-важното – какво създаваме като хранителна култура в следващите поколения!