Категорията млади мъже, чието поведение е предмет на това малко проучване, живее спокойно край нас, предоставена донякъде само на грижите на съдебните власти и като че ли без да бъде забелязвана и преценявана като явление с необходимата сериозност от нашата общественост. И ако сега съобщя нейната численост, гражданите, които не се зачитат в статистическите годишници, ще се сепнат и може би ще възкликнат: „Не може да бъде!“
Ще се опитам най-напред до скицирам няколко действителни, живи създатели на извънбрачни деца, за да дам възможност на читателя да ги възприеме по-осезаемо, чрез многообразието но жизнените ситуации, а после ще се постарая да направя обобщенията, над които следва да се замислим.
И така…
Номер първи.
Лейтенант Иден Драганов Александров, живущ в София на ул. „Цар Шишман“. През 1969 г. в качеството си на старшина школник постъпва на стаж в един завод в малък провинциален град и скоро започва да ухажва една от работничките. Разходки, приятни компании, букети цветя, подаръци в знак на внимание — всичко в поведението му се диктува от правилата на галантността. Когато девойката е на нощна смяна, той героично стои до работното й място, за да не се лишава от присъствието й. Когато й се случва трудова злополука, дежури край леглото й, споделя тревогите си с приятелите, с хазаите, остава да преспи до нея, защото тя няма други близки.
На 1 май Иван Александров я представя на родителите си и я задържа в дома си няколко дни.
И така… докато тя му съобщава, че ще има дете.
За известно време Иван Александров продължава да е кавалер. Настанява девойката на хотел в София, поема разноските й, води я със себе си на почивка в Рилския манастир. Някъде към шестия месец на бременността й командирът му го задължава да уреди положението, както се полага. Той отново завежда приятелката си у дома си и там става вече нещо, което коренно променя човека, когото майката на бъдещото му дете е познавала до този момент. Според обясненията на Иван Александров, дадени по- късно в съда, баща му заявил, че „тя няма какво да търси от мене и ще трябва да даде детето в ясли“. А според разказа на партньорката му — майката категорично добавила, че тя не може да допусне нейният син, който междувременно е станал офицер, да се свърже с някаква си работничка, при това сиромашко чедо.
И офицерът, който ежедневно издава команди, който има вече собствени доходи и положение в обществото, не бил в състояние да вземе самостоятелно решение за съдбата на своето дете и на момичето, което обичал.
Видях го за първи път в съда на делото за установяване на бащинството. Големият „кавалер“, „романтичният любовник“ страхливо се гушеше зад широките плещи на баща си, старшината Драган Александров, пристигнал тук дори с униформата си, за да се сражава срещу интересите на единственото си засега внуче. Дъщеричката на Иван вече беше проходила и с недоумение се озърташе в съдебната зала. Хванах я за ръка и се опитах да го заговоря. И тогава се разигра една от най-трагичните комедии, които съм наблюдавала през живота си. Младият мъж се обърна с гръб към мен и моментално се отдалечи. Пресрещнах го. Веднага се завъртя кръгом и побягна. За да бъде завършена докрай тази живописна картина на малодушието, хукнах и аз след него, но в гоненицата из коридорите на съдебната палата той виртуозно успяваше да скрие лицето си, защото в никакъв, ама в никакъв случай една журналистка не би трябвало да има възможност да установи приликата му със съществото, сътворено от неговата плът и кръв.
Номер втори.
Желю Боянов Сотиров, без професия и постоянна работа. Живущ в София на ул. „Хан Аспарух“. Наложи се да разговарям най-напред с баща му.
– Другарю Сотиров — опитвах се да изясня нещата. — Вашият син е обичал приятелката си години наред.
– Съгласен съм — отговаряше Сотиров, — но вижте да ви обясня: само риза за кума — това не можех да приема.
– Преди да дойде работата до ризата, Вие сте се запознали с девойката, одобрили сте я. На 18 април 1969 г. сте я приели да живее в дома ви. На 1 май същата година сте направили голям годеж в родното й село и сте се уговорили, че след като Желю изслужи военната си служба, ще вдигнете и сватбата.
– Именно — потвърди Сотиров, — но не можахме да се споразумеем за сватбата. На какво приличаше това от страна на нейните родители! Да ми разправят, че нямат достатъчно пари за голяма сватба. И да настояват да се подари на кума или само риза, или само пижама.
– И заради тази риза и пижама изгонихте снаха си в една есенна нощ на студената улица, когато тя беше бременна в шестия месец?
– Да…
Читателят ще каже: всичко това звучи като фейлетон. Но е вярно! Макар че и аз, очевидката, чула всичко това със собствените си уши, се питам: „Как, по дяволите, може да бъде вярно?“
Така или иначе, състудентките на изгонената годеница излизат хора, приютяват я, грижат се за нея, докато роди сина, и успяват да втьлпят в главата на влюбения дотогава Желю на какъв позор се обрича. По едно време той се трогва, отива при майката на детето си, иска прошка, намира отделна квартира за двамата, извършва заедно с нея всички формалности, предшествуващи брачната церемония и поръчва сватбен обяд.
На 10 октомври 1970 г. обаче годеницата му и свидетелите напразно го очакват пред народния съвет, за да регистрират брака им. Повече от половин година след това баща му старателно го укрива, поради което
се налага да бъде доведен в съда със съдействието на милицията
Младият дребен мъж беше непроницаем, когато се опитах да изтръгна от него някакво обяснение за случилото се. Мълчеше и гледаше безизразно пред себе си. Същият беше и когато съдът загрижено го посъветва да сключи брак, вместо да се срами. Но брак не се сключи.
Номер трети.
Георги Найденов, управител на аптека в село Караисен, окръг Великотърновски. Баща на две извънбрачни деца от две различни жени.
– Всичко това е много страшно – каза ми той в първата минута на нашата среща.
– Кое — озадачих се аз от тази бърза реакция. — Да не би да сте попаднали невинно в тези две истории?
– Не, моето поведение е страшно.
Кърпичката за изтриване на сълзите беше вече в ръцете му.
На първия случай няма да се спирам, тъй като детето се е родило мъртво и историята отдавна е приключила.
Вторият…
– Обичахте се много, нали!
– Имаше нещо такова.
По разказа на другарката му той я вдигнал на ръце от радост, когато му съобщила, че ще имат дете. Найденов не опроверга. Възможно било да е изявил такава радост.
Живеел с нея семейно в селото, в една квартира. Бил невероятен с вниманието си. Tя чакала търпеливо и тактично. Окръжното аптечно управление обаче преценило, че търпението й става рисковано и по своя инициатива се намесило. Директорът, партийният секретар, профкомитетът викали Найденов не веднъж и два пъти. Той обещавал, обещавал, обещавал… После само с тях споделил, че се колебае, без да изтъква нещо, което може да прозвучи като аргумент.
И в осмия месец от бременността на другарката си й казал да се оправя сама както може.
Когато преди няколко месеца детето се родило в Майчин дом в София, директорът изпратил бащата в столицата да уреди положението.
Срещата с дъщеря му!
– Когато му я показах — разказва сестра Стоянова, — той я прегърна, разнежи се, помоли да я разповием, и да я разгледа, дори се просълзи. Помислих, че всичко е наред.
Но няколко минути по-кьсно Найденов изтрил сълзите си и спокойно казал на майката на детето си:
– Мога само да припозная детето, но ти ще ми дадеш декларация, че няма да искаш издръжка.
Той твърди, че ужасно ясно си представя всички последствия на позорната си безотговорност. Но няма да сключи брак. Категоричен е.
Номер четвърти.
Към брачно дело №4360/71 г. в Софийски градски съд е приложен следният документ:
„Подписаният Александър Костадинов Илиев от София, кв. „Димитър Миленков“, с настоящата декларация пред длъжностното лице от гражданската служба при Ленинския РНС, София
Декларирам, че детето В…, родено на 10.VIII. 1970 г. в София от майка К… от София, е мое рождено дете и давам съгласието си да се запише на мое име с всички законни последици“.
Документът обаче няма подпис. Храбростта на Александър Илиев стигнала само докато напише горните редове. След това се уплашил, хвърлил писалката и побягнал.
Нямало как, след всичко това бащинството трябвало вече да бъде установено по съдебен ред. И пред съда нашият герой вече говори друго: „Не мога да призная, че детето е мое. Имал съм връзка с ищцата само до септември 1969 г. Написах декларацията, защото тя искаше детето да носи моето име и аз се съгласих да й услужа“.
И говори това, след като не се е разделил с майката на детето си нито през септември 1969 г., нито след раждането на детето, нито дори по време на съдебния процес. Редица свидетели поддържаха, че той все още е в интимни отношения с партньорката си, нагло използвайки чувствата й и надеждата й, че все пак най-сетне ще помисли за нея и детето им.
Характеристика на момичетата, които раждат извънбрачно
Възраст: Знаем я и от статистическите данни – 50-55% са до 19 години; 25-и 30 на сто са от 20 до 24 години.
От година на година се увеличава броят на майките на извънбрачните деца в най-ниска фертилна възраст. Има отделни случаи и на 14-15-годишни.
Социално положение: Статистика в това отношение не се води, но анкетираните лица посочват, че се срещат момичета от всички социални групи. Голям е делът на ученичките, следван от дела на момичетата, които не работят.
Морал: Отговорът на всички анкетирани е един и същ: това в никакъв случай не са покварени момичета. Изключенията се броят на пръсти. Някои изразяват даже удивление от високите им нравствени качества. По-голямата част от момичетата са имали обещание за брак и това обещание е било поддържано твърде дълго.
От показанията по първия въпрос можем да направим следния извод — бащите на извънбрачните деца не могат да се позовават на някаква морална разпуснатост на партньорките си, която да ги въздържа да се свържат с тях в семеен съюз. Обратно — много данни водят към заключението, че тези бащи са се възползували от неопитността и доверчивостта на млади и дори малки момичета.
Характеристика на бащите на извънбрачните деца
Възраст: Обикновено малко по- висока от тази на майките (с 3, 4, 5 години). Не рядко са връстници на майките.
Семейно положение: С малки изключения неженени.
Социално положение: Пъстро. Прави впечатление, че в последните години се увеличава броят на войниците. Не са малко и учениците. За съжаление, не са малко и младите мъже с професия, доходи и материални възможности да създадат семейство.
Морал: Анкетираните служебни лица се затрудняваха да отговорят на този въпрос. Те рядко могат установят контакт с бащите, а cред показанията на повечето измамени, но все още обичащи и надяващи се майки, техните партньори са добри и порядъчни момчета. Въз основа на данните дотук можем да считаме, че бащите на извънбрачните деца са по правило изпечени мошеници, опитни донжуани или асоциални типове.
Поведение на бащите около и след раждането
То не може да не бъде индивидуално във всеки отделен случай, все пак можем да им направим известна типология. Една голяма част от нашите „герои“ веднага щом узнаят, че любовта им ще доведе до последствия, с активна бързина изгубват чувствата си, ако са ги имали, и си плюят петите.
Други се държат колебливо, непоследователно, дават надежди да говорят с родителите си, цялата работа им се струва нещо като шега, но към петия-шестия месец от бременността на партньорките си започват да се стъписват, подхвърлят един израз, който е станал вече класически: „Дай го това дете на държавата“. И после – дим да ги няма. Трета част (към 20 или 30-на сто от бащите на извънбрачни деца) на бърза ръка се оженват за друго момиче. Има данни, че след това някои тях се развеждат. Четвърта част се интересуват от партньорките си до края, дават надежди, обикалят около родилния дом и се оттеглят в последния момент. Или пък обещават да продължат връзката си и дори да се оженят, но при условие, че (пак класическият израз) „детето се даде на държавата“.
Най-сетне има и такива — и аз съм ги виждала, — които нагло заявяват:
„Та аз съм спал с много жени, знам ли колко са забременели от мен! И за всички ли трябва да се оженя?!“
Единици припознават децата си, т. е. заявяват това по законно установения ред, като поемат всички произтичащи последици, без обаче да се оженят за майката.
Според причините за ранния или по-късен отказ на младите бащи да поемат отговорност за последиците от любовта им типологията им може да се определи по следния начин. Най-голямата част от тях изобщо не желаят да си затрудняват живота, да имат каквито и да било ангажименти, да се отказват от приятното ергенско съществуване. Значителен брой още учат, нямат професия, доходи и материални възможности да създадат семейство и не могат да се решат на прекомерни жертви, на ранно започване на работа. Трета, също значителна част, не смеят да вземат самостоятелно решение без родителите си. Защото в много отношения зависят от тях, а те категорично им забраняват да сключат брак.
Не може да се определи малко ли са или много момчетата, които се срамуват да се оженят за момиче, което предварително е забременяло, тъй като очакват да бъдат укорени от общественото мнение. Не може да се определи също колко се пазят да се „вържат“ с партньорката си, защото предполагат, че могат да срещнат „нещо по-добро“ — например жена със софийско жителство, с апартамент, кола, връзки, красота и т. н. Но и те съществуват.
Напоследък растат случаите, в които партньорите се събират да живеят без брак
под предлог, че готвят голяма сватба. Младата жена забременява, преди тези приготовления да са завършили, а в това време. . . или бъдещите сватове ще се скарат за разноските около даровете и сватбеното пиршество, или проектомладоженецът ще се насити на изгората си.
Поведение на бащите на извънбрачните деца пред съдебните власти
Както е известно, нашето законодателство дава възможност на майката, която желае да отгледа сама извънбрачното си дете, да води иск за установяване на бащинство, а след това да осъди бащата да плаща издръжка на детето й. И когато някоя млада майка се реши да прибегне до тази мярка, настъпва най-срамната част на трагедията. Довчерашните влюбени „ромеовци“ започват да си приличат като капки вода. Изведнъж се озлобяват. Но за известно време са наивно самоуверени, че само партньорката им ще тегли от последствията на любовта. Дребна и осъществима работа им се струва да я сплашат, да я накарат „да си натиска парцалите“, да я шантажират.
Първата им реакция след завеждане на делото — категорична безсрамна декларация: „Детето не е от мен“. Първата им мярка — да се намерят доказателства, че бившата им любима е долно, покварено, разпуснато момиче, което е имало връзки може би с всички мъже, дишащи върху тая земя. Някои, които са надарени с малко по-голямо чувство на приличие, се опитват да търсят само доказателства за това, че не са имали връзки с момичето в периода на забременяването.
Колкото и да се вижда странно, има представители на силния пол, които твърдят … че са импотентни или стерилни. И правят жалки опити да заблудят вещите лица.
А когато искът за установяване на бащинството е уважен от всички инстанции (защото обикновено бащите обжалват решението на всяка съдебна инстанция), когато чуят, че капанът е щракнал, започват истерични вопли:
„Съдът е недобросъвестен!“
„Съдът защитава само жените!“
„Съдът е подкупен!“
Първата им тъга, уви, е, че ще трябва да плащат издръжка.
И никой от тях не се замисля, че на света е дошъл нов човек, който трябва да бъде обграден с грижи, както са ги обграждали и тях, че този човек има всички права на живот, на развитие, на щастие, че най-малко той има вина за тяхното лекомислие и безотговорност.
* * *
Докато сме още на повърхността на явлението, можем с чиста съвест да кажем – независимо от това, дали са изпитвали повече или по-малко угризение на съвестта, всички те са страхливци. Обичали са, в някои случаи само са се забавлявали, но когато е трябвало да поемат отговорност за последствията, чувствата им са започнали да се борят със страха от грижите и задълженията на бащинството и семейния живот. В един момент е надделял страхът. И именно затова ги нарекох в заглавието на тази статия „герои от тъмните кюшета“. Те са били храбри, добри, благородни или дръзки само там.
Защо е надделял страхът? Защото много от съвременните млади хора не са възпитани така, че да пристъпват със сериозност и отговорност към сексуалната връзка. Много от тях по-нататък не са възпитани да зачитат, уважават и пазят бъдещата майка у момичето, което обичат. Не са проникнати от съответствуващото уважение към жената, към всичките й социални функции, в това число и към най- важната — майчинството. Не са подготвяни да бъдат бащи, да разбират важността на тази мисия, да я очакват с готовност, да разбират, че тя ще им донесе не само трудности, но и много радости.
И кой ли от тях си дава сметка, че, отказвайки се от детето си, създава не двама нещастници — майката и собствената рожба, а трима. И третият е самият той. А нещастието му не се свежда само до неприятностите около съдебния процес и издръжката, която ще плаща. Страшното ще дойде, когато някой ден разбере, че може би ще е трудно да има ново, добро семейство. Или че ако има деца от брака и те научат как се е отнесъл в миналото към онази жена и онова дете, ще го презират. Че някой ден, когато той е не на 20, а на 40 години, е възможно извънбрачното дете да се изправи срещу него и да зачопли съвестта му. И не е изключено от тази съвест да се излюпи чудовището на възмездието, по-страшно, отколкото е могъл да си го представи.
0 Коментара