Мързелът, казват, е вроден талант. Някои го развиват с такава виртуозност и вдъхновение, че нерядко допринасят за световния прогрес. Нали нямате съмнение, че изобретателят на ескалатора не е бил сред най-активните хора на планетата? Да оставиш отпечатък в историята с ограничени усилия е извънредно трудно, но не и непостижимо. Особено ако естественото влечение към отмора се комбинира с друга, далеч по-силна дарба.
СНИМКИ: Фондация „Димитър Бербатов” и официалната страница на Бербатов във Фейсбук
Необичайният случай на Димитър Бербатов е емблематичен пример. Постигнал практически всичко във футбола, почти без да се напряга. Дори сякаш напук на своя пословично мързелив нрав, предизвикал недоумение у десетки негови треньори и съотборници и вбесил стотици, а може би и хиляди фенове. Как ще бъде запомнен голмайсторът от Благоевград – като артистичен гений или безразличен ленивец? Вероятно по малко от двете.
„Когато някой има страхотни умения, понякога не му се налага да влага особено много усилия в своята работа – гласи философията на самия Бербатов. – Сигурно често пъти нещата, които правя, изглеждат повърхностни, а не е така. Всъщност е много трудно, но благодарение на моя стил на игра го правя да изглежда лесно.“
Факт е, че всяко движение на централния нападател по футболния терен през годините е предизвиквало възхищение и не един и два от неговите над триста гола са шедьоври. Проблемът е в привидната липса на достатъчно движение, създала всеобщото впечатление, че българският голмайстор всъщност пести силите си и не се раздава докрай за общата кауза.
„Със сигурност няма да ме видите да пръхтя като товарно магаре нашир и надлъж по игрището. Аз винаги играя по този начин. Така стигнах дотук – заяви пред британските медии Димитър през 2011 г., тъкмо когато бе станал голмайстор на английската Висша лига. – В България обичаме да казваме, че добрите умения не изискват много усилия. Който го може, го може.“
Вече на 36 г., днес Димитър Бербатов е на прага на раздялата с футбола.
Почти без усилия, но с талант в изобилие,
през последните две десетилетия юношата на „Пирин“ (Благоевград) успя да премине през отбори като ЦСКА, „Байер“ (Леверкузен), „Тотнъм Хотспър“, „Манчестър Юнайтед“, „Фулъм“, „Монако“ и ПАОК.
С „червените“ от София спечели Купата на България, с „шпорите“ от Лондон вдигна Купата на лигата, с „червените дяволи“ взе трофея още веднъж, стана два пъти шампион на Англия и веднъж световен клубен шампион. С трансфера си за 30,75 млн. паунда през 2008 г. счупи клубния рекорд на „Юнайтед“ и стана най-скъпият играч в историята на великия клуб по онова време. Отплати се с 56 гола, 20 от които му донесоха приза за реализатор №1 във Висшата лига през 2011 г.
Някак небрежно и едва ли не на ходом, пътьом успя да стане шест пъти „Футболист на годината“ в България и да задмине иконата Христо Стоичков, който спечели приза „само“ пет пъти в знаменитата си кариера. Без да иска, Бербатов се превърна и в последния централен нападател, водил атаката на България на голямо първенство – именно той носи фланелката с №9 на Евро 2004 при последното участие на някога славния ни национален отбор.
По-късно, вече като втори капитан, съвсем умишлено обърна гръб на А отбора заради дрязги с някои от самозабравилите се шефове на БФС. Преди това
нападателят изпревари Стоичков по още един показател –
отбелязани попадения за „трикольорите“, и си тръгна като голмайстор №1 в историята на представителния тим. Със своите 48 гола в 79 мача всъщност той дели първото място с легендата Христо Бонев, който обаче е изиграл цели 96 мача.
Бойкотът на националния отбор разцепи запалянковците на две през 2010 г. и оттогава неговите поддръжници и особено критиците станаха още по-крайни в оценките си. Но това по никакъв начин не повлия на целеустремеността на Бербатов. „Аз съм много горда личност. Не обичам да показвам своите слабости. Не искам да демонстрирам емоциите си публично. Може би затова хората понякога си създават грешно впечатление за мен“, казва Димитър.
Оценката за цялостното влияние на футболиста дадоха близо 40 000 души, които напълниха ст. „Васил Левски“ за благотворителния мач, организиран съвместно от Бербатов и друга световна звезда – Луиш Фиго. Каузата, заради която в София пристигнаха един куп знаменитости, е тази, на която всъщност благоевградчанинът е
отдал цялата си енергия – бъдещето на децата.
Основаната през 2008 г. фондация „Димитър Бербатов“ вече почти цяло десетилетие открива и насърчава талантите във всяка област на живота – образование, наука, изкуство, спорт.
Сякаш като контраст на своята летаргичност на футболното игрище, именно тук Бербатов насочва всичките си усилия и резултатите са впечатляващи. Проектите на фондацията под мотото „Няма успех без първа крачка“ обхващат стотици деца всяка година. Кампанията „Успелите деца на България“ е сред най-успешните дарителски инициативи, редом до „Българската Коледа“, чието рекламно лице също е Димитър Бербатов. Заради благотворителната си дейност футболистът бе удостоен с „Почетния знак на президента” от държавния глава Румен Радев.
„Благодаря за честта, която ми се оказва. Това показва, че държавата подкрепя каузата, с която съм се заел, и ще подкрепя децата, защото те са бъдещето на страната. Още веднъж благодаря за честта, която поставя и отговорност пред мен да продължа с тази задача“, заяви Бербатов в Гербовата зала на президентството часове преди да изведе сборния отбор от бивши и настоящи футболни величия в грандиозното шоу на „Васил Левски“.
Показателно е, че през последните две години Националният стадион се напълни само два пъти за футболно събитие – веднъж заради 50-годишния юбилей на Христо Стоичков и веднъж заради благородното дело на Димитър Бербатов.
„Бербатов е едно момче с ясни идеи, един феномен в българския футбол – похвали своя наследник самият Стоичков. – Димитър заслужава уважение. Децата се нуждаят от обич, от закрила. Сега, след края на кариерите ни, е нормално да обърнем внимание на това извън терена. Знаете колко бедност има по света, колко дечица се нуждаят от помощ. Знам, че в България има много надарени и кадърни деца, които се нуждаят от помощ.“
Въпреки звездния статут
показността никога не е била присъща на Бербатов.
Личният живот на футболиста е и винаги е бил неприкосновена територия и повечето информации за битието му са плод на клюкарските хроники и жълтата преса. Сигурно е, че е посветен на четири жени – майка си Маргарита, спътницата си Елена и двете си дъщери Деа и Елиа. Всички те обаче са добре прикрити от чуждите погледи и рядко се появяват в публичното пространство. Заради тежката съдба на баща му Иван и брат му Асен за другите мъже в семейството на Бербатов се говори още по-рядко.
„Докато Димитър растеше, животът ни бе тежък, но той никога не се е оплаквал. Винаги е имал достатъчно храна и бе щастлив, че просто може да играе футбол“, спомня си мама Марго.
Като всяко хлапе на 80-те малкият Митко израства при баба и дядо на село – в неговия случай Марикостиново, където е домът на дядо Димитър и баба Верка. Отдаден на игри и безгрижие, малчуганът не е много пленен от ангажимента си към училището, но все пак се преборва със 7-о СОУ „Кузман Шапкарев“ в Благоевград. Заради трансфера от „Пирин“ в ЦСКА още на 17-годишна възраст, завършва средното си образование в 81-во СОУ „Виктор Юго“ в София, но не отива на абитуриентския бал, тъй като не познава новите си съученици.
Днес Бербатов говори цели три чужди езика,
овладени също без кой знае колко задълбочени усилия. Първият е задължителният за времето руски като част от образователната система в НРБ. Вторият е немският заради петгодишния престой в Германия. Третият е неизбежният английски, който Димитър научава по най-парадоксалния начин – гледайки десетки пъти трите серии на любимия си филм „Кръстникът“.
„Все още подобрявам английския си, като гледам филми. Това е начинът да учиш, ако не искаш да ходиш на училище“, обяснява Бербо пред удивени британски журналисти.
Той е толкова обсебен от трилогията на Франсис Форд Копола по романа на Марио Пузо, че наскоро сам влезе в легендарния образ на Кръстника. Като част от рекламната кампания за благотворителното шоу All Stars в София той лично написа сценарий и засне домашен видеоклип, в който пресъздаде една от класическите сцени в първия филм от 1972 г. Става въпрос за разговора между Дон Корлеоне и Бонасера в кабинета на мафиота, по време на който капо ди тути капи милва своята котка с безизразен поглед.
В своята версия
Бербатов влиза в ролята на Марлон Брандо,
а негов партньор в диалога е 7-годишната му дъщеря Деа, която идва да моли за билети за мача на „Васил Левски“. Вместо котка в скута на Дон Бербатоне е „Златната обувка“ на Премиършип, която той полира с особена старателност, докато назидава осмелилата се да го безпокои Бона Деа. Разговорът си струва, клипът е в социалните мрежи.
„Надявам се да се забавлявате и усмихвате толкова, колкото ние го правехме, докато снимахме този „шедьовър“. За всички фенове на филма „Кръстникът“, написа режисьорът от Благоевград.
Вероятно мнозина се питат какво ли щеше да се случи и докъде щеше да стигне пътят на виртуозния голмайстор, ако беше вложил още само малко енергия върху своя безграничен футболен талант. А отговорът е съвсем прост: Това нямаше да е Димитър Бербатов.
0 Коментара