Ако пуснете думата „братя” на български в Гугъл, излизат стотици публикации за издирваните от полицията Братя Галеви (които всъщност са приятели, а не роднини), има и малко за Братя Аргирови, славните близнаци в попмузиката от близкото минало. Реших да изпълня думата „братя” с повече световна култура, като поканих за интервю едни други братя, които за щастие не се издирват от Интерпол, а се издирват билети за концертите им у нас и по света.
Това са класическите музиканти от световна величина: Веско Пантелеев-Ешкенази и Мартин Пантелеев. Двамата имат купища награди от международни състезания, с които прославят България още от малки момчета. Разговарях с двамата поотделно. И така не само читателите, но и самите те ще разберат от „Жената днес” какво не са си казвали досега един на друг, кой е най-скъпият им детски спомен, каква е най-голямата им мечта и защо музиката ги отвежда в друго измерение.
Име: Веско Пантелеев Ешкенази (добавих Ешкенази от фамилията на майка ми като артистичен псевдоним, защото е разпознаваема по целия свят като музикантска).
Къде живее постоянно: Амстердам, Холандия.
Месторабота: Амстердам, Кралски Концертгебау Оркестър.
Специалност: концертмайстор, цигулар, дирижирам понякога, но не ми е основна дейност.
Училище: НМУ“Л. Пипков“ София.
Университет: НМА „П. Владигеров“ София, Гилдхол Скуул Лондон.
Родители: Пантелей – дългогодишен първи кларинетист на Софийската филхармония, и Марта – дълги години в оркестъра на Софийската като виолистка.
Половинка: Станислава – също виолистка!
Деца: Виктор и Артур – занимават се с точни науки и много обичат музиката.
Най-голяма мечта: Концерт на Луната с пряко предаване на Земята.
Девиз: Никога не спирай да мечтаеш!
Име: Мартин Пантелеев
Къде живее постоянно: Фрикинген, Германия.
Месторабота: В целия свят. Гастролира в Германия, Великобритания, Нидерландия, Италия, САЩ, Република Южна Африка, Австралия, Аржентина, Румъния, Израел и Китай, като работи с повече от 30 оркестри по цял свят.
Специалност: Диригент, цигулар, композитор.
Училище: НМУ „Любомир Пипков”.
Университет: НМА „Панчо Владигеров“.
Родители: Марта и Пантелей Пантелееви. Виолистка и кларинетист.
Съпруга: Лида Пантелеева, пианистка.
Деца: Марто (8) и Моана (11).
Най-голяма мечта: Собствена ботаническа и зоологическа градина.
Девиз: Бъди вода!
Какво детство имахте? Как ние, децата от 70-те и 80-те, карахме без таблети, смартфони и молове? Какво правехте двамата през дългите летните ваканции?
Мартин: Прекрасно детство. Играехме най-много футбол, народна топка, фунийки, стражари и апаши, жмичка. През лятото, вечер зад блока ни 88 на жк „Дружба- 1”, често палехме с приятелите ни огън, печахме картофи и свирехме на китара. Обожавах дъха на липите, под които съседите седяха на дървени пейки, говореха си, играеха карти, варяха ракия, компоти, туршия или разни вкусни мармалади.
Веско: Живеехме заедно с нашите родители и баба и дядо в един апартамент. Те се грижеха много за нас. Вкъщи беше винаги много задушевно и приятно, особено когато в края на седмицата всички бяхме заедно. Имахме много приятели и играехме по цели дни до късна вечер с тях. Летните месеци прекарвахме по морето, планината, посещавахме и басейн „Република“(сега мисля, че е запустял в Борисовата градина). Това бяха едни от най-хубавите моменти от детството ми. С Мартин играехме на нещо като хандбал вкъщи с една дунапренена топка. Имаше и спорове, които стигаха до врява! Неминуемо. Прекрасно време…
Кой е най-силният ви детски спомен?
Веско: По-общо е… уханието на печени чушки, които се приготвяха пред блока върху ламарина, усещането за свобода в игрите, за семейство и безгрижност.
Мартин: Майка ми казва, че тогава съм бил на около 20 месеца. Това бе и първият ми спомен въобще. Като че ли в този момент животът ми на земята започна. Беше едно ужасяващо и дълго търкаляне по един тревист баир. Имах чувството, че няма край. Като се „приземих“ и се изправих, пред мен имаше някакви огромни бели същества с жълти клюнове, които ме гледаха странно и съскаха. В последствие разбрах, че са били обикновени гъски…
Кой кого запали по музиката? Цигулката е много труден инструмент. Защо точно нея избрахте?
Веско: Поради това, че съм по-голям с 6 години, аз започнах първи. Мартин още от съвсем мъничък пееше всичко, което чуваше да свиря. Има т.нар. перфектен слух. Това означава, че всеки звук, който чуе, било то от инструмент или в природата, може да назове. Баба ни Виолета ни насочи всички към цигулката. Казваше, че това е най-красивият инструмент. И това наистина е така!
Мартин: Веско беше моят пътеводител. Той свиреше с часове, докато аз предпочитах игрите. Неговото трудолюбие веднага си пролича – на 14 години вече печелеше първите си конкурси в Чехия, а по-късно в Полша, Лондон, Пекин. Обичах да го слушам, докато си играя с количките и си тананикам произведенията, които той учеше. На 9 започнах да свиря във Филхармония „Пионер“ с проф. Влади Симеонов. Бе невероятно да усетя енергията на оркестъра за пръв път. Имах щастието на тези невръстни години да концертирам на турнета в Италия, Сан Марино и Гърция. На 16 започнах да се занимавам още по-сериозно, защото се оказа, че е „cool“ да свириш виртуозно соло, а и не на последно място момичетата в музикалното училище се впечатляваха сериозно…
Цялото интервю с братята Пантелееви – в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара