Любен Дилов-син: Жената сама си избира дали да е боса, бременна и до печката

СНИМКИ: ИВАН ПЕЙКОВ

Любен Дилов-син е скорпион от 1964 година, журналист, писател, издател и политик, един от създателите и сценаристите на „Ку-ку”, „Каналето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави”, автор на четири книги, сценарии за документални и игрални филми. Създател на партиите „Народно движение Ку-ку” и „Движение Гергьовден”, депутат от 40-о НС. Водещ на „Пуснете водата” по ТВ7.

Любо, ти си политик, общественик, журналист. Как смяташ – има ли в мъжете в публичното ни пространство достатъчно мъжественост, или се замени с мачизъм?

Какво точно съм аз е личен проблем, който все още търпи уточнявания… Обществото ни също прилича на мен, или по-скоро – обратното. Обществото ни все още е патриархално, колкото и да се маскира на модерно. Прозренията за бита и сдушевността на Иван Хаджийски и за българския титанизъм на Шейтанов са меродавни за общност, изключително доминирано от мъжкото начало. Включително, ако забележиш – 9/10 от формите на женско поведение, с цялата си условност, са построени върху интригуването на мъжа. Всички кухненски рецепти, всички домашни мурафети и съвети за красота са насочени в посока на това да бъде изкушен, прелъстен, задържан и спечелен мъжа. Това е релавантно за политиката, за икономиката, за културния живот. Бизнесдамите са все още украшение и екзотика, в стопанския ни живот, примерно. Не мога да кажа дали е добре или зле, но просто е така. Много шеги могат да се направят по темата, но ако трябва да говорим сериозно, е очевидно, че обществото ни има нужда от психоанализа, а не от политика. Не знам защо никой не се заема сериозно да представлява защитата на жените в работната среда. Като се започне от разликата в заплатите и се стигне до мачизма. Не е нужно да стигаме од американските абсурди по темата, но поне някакви правила и цивилизованост няма да са излишни.

А ти как мислиш – не влизат ли жените съвсем доброволно в тази схема, за която говорим?

Дори когато жените подхождат към мъжете „на равно”, те отново се опитват да се придържат към модела, с който подчертават женствеността си, а не качествата си. Погледнете дори демонстрираните ни „работещи момичета”. Бих посочил като щастливо изключение Сашка Безуханова, например. Освен че е много симпатична дама, тя е успешен бизнесмен и супердобър професионалист. Получила оценката си не от мен, призната е на много високо ниво – европейско и световно в IT бизнеса. Но такива случаи са изключителна рядко.За жалост, бизнесдамите имат вид на изоставени мутреси, на които сякаш им е даден бутик, който по някакво стечение на обстоятелствата се е превърнал в банка, защото е на добро кюше.

Отделно можем да споменем и завистта на българина към всеки, който успява. Това се дължи на малкото общество. До вчера сме живели в един блок и сме си изхвърляли заедно боклука, а изведнъж ти се появяваш с последен модел на „Мерцедес” и си шеф на управителния съвет на някоя банка. И веднага, ако си хубава жена, означава, че си минала през някой креват.

Има няколко трайни мита – че жените се чукат за обществено положение и пари. Вторият е – куфарчетата на Луканов – някой, някъде взел едни торби с пари и още си ги харчи и инвестира, нищо, че имаше деноминация. И обикновено всеки успял бива обясняван с тези неща. И няма как да се борим ефективно с тези митове, освен с подигравки?!!

Какво имаш предвид?

Например добро осмиване на този стереотип би било да хвана да твърдя, че госпожа Мозер е постигна всичко в политиката благодарение на кревата. И тогава ще се види идиотщината на тази концепция на фона на едно изключително достойно, премерено и умно поведение като това на г-.ж Мозер. Поведение, което не използва женскостта в един мъжки свят…

Билогически вече е напълно възможно да има свят без мъже. Напълно възможно е да се случи това, което само до преди 20 години беше научна фантастика. Спокойно може да има оплождане без мъже, да не говорим за клониране. Предстоят драматични събития в тази посока следващите 100 години.

Колкото до мачизма, той е много ретро поведение в България. Изостанало и тежко комплексарско.

Защото да демонстрираш, че си обект на сексуално желание от жените, а ти си някакъв агресивен любовник, е свързано с дълбокоориенталската представа за секса като насилие. И то псевдоориенталска, защото по-на изток не е така. А от друга страна веднага се явява като компенсаторен механизъм. Т.е. демонстрираш своята сила сред „слабия пол”, защото вероятно имаш проблем да я демонстрираш сред „силния”.

Това не превръща ли обществото ни в роб на мотото „Всяка мозъчна клетка в мускулно влакно”?

Не, не го превръща. Има го обаче този модел. Всъщност, на първо място съществуването му зависи от жените.

Аз знам, че още сме далече от времето, когато съдбата на един доцент от БАН ще е по-предпочитана от съдбата на фолкпевица. Но и двете са еднакво нещастни по своему. Тук вече е въпросът какъв мъж генерираш като модел. Искаш ли да се покажеш с такъв мъж като Ив Сен Лоран, който има подобно излъчване и имидж в обществото, или искаш да се показваш с Бойко Борисов. Няма как да се излезе от подобен модел на поведение, докато в България кумир е Бойко Борисов. Ако искаш да се показваш с Бойко, означава, че казваш: „да, аз искам да съм боса, бременна и до печката, а мъжът ми се връща вечер да пикае в мивката и да се бърше в завесата”. Ако това ти харесва – ОК, получаваш го. Има жени, които го заслужават. Бойко Борисов заслужава да го харесват такива жени, а такива, които го харесват… значи ще си го получат. Има закон за взаминото заслужаване, който е универсален като гравитацията.

Изходът от този стереотип?

По отношение на причините и изхода съм изключително антифеминистично настроен. Смятам, че цялата заслуга за унизителното отношение към българската жена, позиционирането й в обществото, се дължи на самата нея. Тя се загуби, докато бягаше от образа на Найда Манчева да тъче на седем стана. И нормално, защото това не беше жена, а беше „То”. Едно създание на Стиван Кинг, което живее в каналите, с цел да излезе от там и да изпълни социалистическата норма междувременно, а после се връща пак там с торби с покупки.

Избяга от Найда Манчева и хлътна във фолкпевицата. Отиде в друга крайност, още по-обидна и унизителна – като украшение, като аксесоар.

Замисли се защо има човек, на когото му казват „100-те манекенки”. Значи това е човек, който е чукал 100 манекенки. А защо тези 100 манекенки се чукат с него?! Той ако може ще изчука и 200, защото това му е в природата. Мъжът е по-скоро полигамен, жената по-скоро моногамна. Но очевидно, че има върволица от манекенки, които искат да се отнасят така с тях…

Не се ли налага от медии и от хора като „100-те манекенки” подобно виждане?

То е взаимно! Не се налага другото. Другото не се демонстрира.

Аз за пръв път съм изключително изненадан и обнадежден, че Явор Гърдев е в тройката на мъже на годината. И пак е комплексно – не е Явор, заради самия Явор, макар че той е интересен като мъж сам по себе си, като човек – много интелигентен. Номиниран е заради филма „Дзифт”, заради някакъв негов продукт. Останалите места са на спортисти – на Бербатов и на Пушката. Даже аз си мисля, че Бербатов е толкова харесван, защото излиза от този модел. Като го сложиш до Гонзо, виждаш две различни цивилизационни стъпала, даже еволюционни. Гонзо е по-скоро като кроманьонец, а Бербатов е хомоеректус. Другото е интелектът. Но те са спортисти, никой не иска от тях интелект. Говоря обаче за публичният образ, който те налагат.

До известна степен този модел разчупи и Сергей Станишев. Не знам доколко някой се е опитвал да премери ролята му в женските сърца и въображения. Вероятно той не е голям идол… Но нали имаше билбордове на звездички… Може би това е партийна пропаганда, но той също разчупи този модел по симпатичен начин. Защото всички други политици излъчват мачизъм.

Мисля си, че тези, които имаха голям успех, бяха тези, които успяха да се отделят от този модел. Царят, примерно. Виж обаче какво прави Ахмед Доган с неговите сватби като на Иван Асен II. Костов, с мрачният си сексизъм, който излъчва и го трансформира непрестанно в някаква пъклена работа, която той върши в полза на демокрацията. Съответно и президентът има такова излъчване. Нали за него се носят легенди, за любовните му похождения. Очевидно без да го натрапва и той тази струна подръпва.

Просто е – докато жените генерират подобно поведение, ще го получават. Моделът на обществения престиж трябва да се самопостроява и пропагандира по друг начин.

Добре, ти казваш следното – в българското общество жената иска да е боса, бременна и до печката, да реже салата и ракия…

Очевидно е така. Тя не се бори за друг статут. А борбата не става с манифестации, или да се намажеш с олио и да се бориш. Става с промяна на модела. Започва със списания, с класации, с пропагандиране на други мъжки модели, с публично поведение. Джентълменът не е мъж, който си вади цигарата от устата, докато се целува и никога не прави забележка на жена, неправилно носеща торба цимент. Джентълменът е друг тип поведение.

А новият модел жена – ходещият „молец”, тази, която ходи по моловете, как влияе?

Във вторият том на „Хуйку-Български антинародни приказки“, който се казва „Братя CRIME”, има трогателна история, в която се разказва за девойката, чиято сянка е вградена в мол. Мисля, че молът е някакъв особен начин на противопоставяне. Но той при нас е с много специален и много социален статут. Лекува травма от времето на комунизма, когато хората имаха желание да прескочат щанда на „Кореком” и да поискат политическо убежище. Т.е. молът не е свързан само с желанието да притежаваш, той в момента играе ролята на терапевтичен център. Много дами посещават моловете, взимат си хартиено пликче от скъп бутик, слагат вътре покупките от „Била” и се разхождат по коридорите с вид на георини от „Секса и града”. Това е терапия. Не знам дали е успешна или просто измества проблем – да кажат психоаналитиците, но е факт.

Нямаш телевизор от пет години, хората те свързват повече с шоубизнеса, отколкото с политиката, със забавни истории… Такъв ли е съвременният, модерен мъж? И какъв ще бъде мъжът утре?

Първо си мисля, че с навлизането на новите технологии, юпи-моделът, технологичният човек започва да измества малко кроманьонците. Арехетипите воини, завоеватели и прочие. Те винаги ще имат място, разбира се, най-малкото защото от тях стават интересни сюжети за филми, интересни романи, но бъдещето разделя света не на Изток и на Запад. Включително не на богат Север и на беден Юг, а го разделя на технологични цивилизации и на технологични гета. Останалите в информационната дупка ще продължават да се носят във вихрите на стари архетипи – каубои, джигити и всякакви. А новият технологичен свят ще налага съвсем нови модели на поведение. Това е едно от новите предизвикателства на света. За България е изключително важно къде ще се подреди. Много важно, защото съществуването ни се предопределя от това към кой лагер ще принадлежим. Предстои голяма битка в тази посока. Първите състезания за стартови места вече приключват и ние не се представяме много добре.

Отношенията между половете ще се промента в един бъдещ технологичен смвят, войната за „капака на тоалетната чиния” ще се обезсмисли с йоното почистване на тоалетните. А в момента, в който тоалетната чиния стане виртуална, войната ще се измести в нет-а. Тя вече тече там.

Книги или интернет?

Не се противопоставят – книгата е доста по-интимно преживяване. Разбира се, става все по-бутикова. А и много от големите автори ползват вече интернет, за да стигнат до хората, Предимството на мрежата е, че не се нуждае от преводачи. Можеш да си адски талантлив и да живееш в някой от щатите на Индия и да получиш признание, световно, чрез Интернет. Съответно можеш да си пълен идиот и пак да станеш световно известен. Примерът е с нашата певица Валентина Хасан. В това отношение интернет може да се сравни само с Гутенберг. С печатната машина. Друг такъв цивилизационен скок не е правен последните 300 години.

Носи ти се славата на купонджия, уморяваш ли се вече?

Носи ми се тази слава, защото не ходя на другите места, където ходят политици. Трудно ще ме видиш на коктейл, дипломатически прием или нещо подобно. Появявам се на места, където съм сигурен, че средата ще е по-непосредствена, по-искрена, примерно и нищо няма да искат от мен, в смисъла, в който искат от мен колеги-политици. А иначе не се уморявам, напротив – много се зареждам. Купонът е хубаво нещо. Най-вече в купона падат социалните различия. Затова обичам да ходя на места, които не минават за елитарни.

Това вид бунт ли е?

Не, не е вид бунт. Просто нямам желание да стоя на една маса с 4 манекенки, 5 крадливи чиновника и 6 пишман-бизнесмени, зависещи основно от държавни поръчки. Нагледал съм на тези сценки през 90-те години. Всички герои на прехода ги познавам и в никакъв случай не са ми по-интересни от обикновените хора, от студентите от Студентски град или от нормалните хора.

Какво разбираш под нормален човек?

Да не е изкривен. Да не е изкривен от социални роли, от роли на звезди. Границата е много тънка и трудно в нашето малко общество да не се изкривиш. Тук всички си знаем и пръдните, и парфюмите, защото спим под една черга. И е нелепо да се държиш по звезден начин у нас. Затова умните и хитрите в шоубизнеса не се показват. Не можеш да ги видиш. Много трудно е да срещнеш случайно Слави Трифонов. Това е целенасочено негово поведение и е умно, като повечото неща, които прави. Повечето, не всички.

2008 г.