Мариан Бачев: Детството никога не ме е напускало!

Симеон Колев

Познаваме го като важна част от “Шоуто на Слави” и като талантлив актьор с разпознаваем глас. В шоуто Мариан е изключително популярен с превъплъщенията си както в мъжки, така и в женски роли. Играл е във всички жанрове в своята професия. Носител е на няколко награди. Занимава се и с озвучаването на множество филми и сериали – и като актьор, и като режисьор на дублажи. Но най-малко го познаваме в ролята му на баща. До този момент. Живее с актрисата Милена Видер, с която имат дъщеричка Александрина.

Бачев, кое е най-интересното на твоето бащинство?

Не мога да преценя кое му е интересното. Все си мисля, че съм баща като всички останали – нормален, грижовен, всеотдаен. Но като се замисля какви са съвременните критерии за нормалност – може би съм ненормален. Сега чакам заглавия в „онази“ преса: „Мариан Бачев: Ненормален баща съм!” Със сигурност дъщеря ми най-точно би определила бащинството ми – но тя след време сама ще разбере, че е била привилегирована: все пак приказките ги чете професионален актьор. Понякога дори пояснява как майка й, която също е актриса, ги чете по по-различен начин.

Какво беше твоето детство? Как си прекарваше дните тогава?

Имах прекрасно детство. Дните ми минаваха с игри до късно на улицата, с каране на колело, с игри на фунийки и на „Стражари и апаши“, с филии с мед и масло от моята прабаба – дебела филия с големи парчета масло и капещ навсякъде мед.

Ох, с тия фунийки, ще те попитам и теб. От кое списание ставаха най-хубавите фунийки?

От „Жената днес” и май от „Лада”. Ама какво се правиш, че не знаеш. И ти не си по-малък от мен.

И аз си правех фунийки от „Жената днес”, но те бяха бутикови. По-често от „Пиф”. Кое ти беше любимото ядене като малък? Как са те лъгали да ядеш, ако си бил злояд?

Разбира се, че бях злояд. Любимото ми и до ден-днешен ядене е качественият миш-маш – баба ми го правеше с истински печени чушки, много сирене и жълти яйца. А когато вечер имаше проблеми с храната – майка ми влизаше в акция и пускаше един гаден син робот със светкащи очи и един жълто-червен кръг, който се въртеше. Направо ме побъркваше. След време бе прилежно разглобен, изтърбушен и аз преживях катарзис, което пък сега е много модерно.

Любима играчка?

Тогава или сега?

Тогава.

Хахахахх…Един палячо и един конструктор. Може би е трябвало да стана сценограф, имайки предвид генезиса на детското ми занимание.

А сега?

Сега… Странно, но нямам. Не обичам дори компютърни игри, нямам и на телефона.

Твоят най-силен и най-цветен спомен от детството ти?

Аз не знам кога точно свършва детството. При някои хора то приключва почти с раждането им. При други, като мен, имайки предвид homo ludens-a в мен, никога не ме е напускало. Но може би приключи след приемането ми от един конкурс в Детско-юношеския театър към Двореца на пионерите в групата на Ники Априлов. Чувствах се победител, чувствах се истински оценен. Бях едно от 24-те избрани деца. Тогава кандидатстваха над 150 деца.

Как разбра, че ще ставаш баща?

Ами то стана от първия път, както се оказа. С Милена сме заедно вече 12 години и в един етап от връзката настъпи моментът, в който тя да се развие. Казахме си: я да пробваме, щото то едва ли ще стане веднага. Но съдбата си знае работата. Милена ми показа един тест за бременност – с две линии – тоест: „Жоро е виновен“, както се пееше в една реклама. Е, да де, ама втората линия не беше така ярка, както първата и си викам: или тестът е прецакан, или не е направен като хората. И отивам при брат си, който имаше опит в разпознаването на тестове: 100% си баща – честито!

На коя възраст е най-подходящо да станеш баща?

Тази, на която искаш жената до теб да бъде майка.

Какъв беше твоят баща? Какво ти даде той?

Страхотен! Като се има предвид, че се пенсионира като подполковник. Само едно нещо ще ти кажа: той бе най-щастливият и горд човек, когато му съобщих, че са ме приели в НАТФИЗ. Именно той – подполковникът! Военният, машинният инженер.

Много по-различни ли сте с баща си?

Мисля, че да… Все пак аз съм баща на момиче към момента, нещата са коренно различни.

Кой беше най-хубавият детски филм от твоето детство?

Два са филмите – единият е класиката “Синьо лято”, другият – “Пумукъл” – немски игрален филм за едно анимационно човече…

А, да ! Спомням си “Пумукъл”. Много добре го дублираха на български. Каква е разликата между “татко” и “баща”?

Не знам. На баща си винаги съм казвал „татко“. Дъщеря ми също ми казва „тате“ – май ми се иска да съм „тате“, а по документи – баща.

Какво мислиш за концепцията, че дете трябва да се целува само когато спи?

Сбъркана концепция. Целувай винаги, когато можеш. Дори в просъница вечер дъщеря ми ми казва: „Тате, миришеш на гримче”, в случая на дегримьорче – малцина бащи могат да се похвалят с такива заключения.

Какъв баща си ти?

„Най-сладкото татунче!“, според запознати.

Кой да чете вечер приказката?

Който е наличен, имайки предвид професията ми и късното прибиране вечер. Въпросът е кой заспива пръв, но това е друга тема.