Николай Стоилов – между Хамлет и Джеймс Бонд

Актьорът, който успя да влезе в „черната кутия” на Холивуд

„…Но и не бъдете прекалено вяли – нека вътрешният глас ви води. Съгласувайте движение със слово и слово с движение, като много внимавате да не прекрачвате отвъд границите на естественото. Защото всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес- да държи, така да се каже, огледало пред природата: да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока- неговия образ без украса, и на всяко време от историята – неговия верен отпечатък. А когато в това изкуство проявяваме прекомерна или, обратно, недостатъчна страст,

можем да разсмеем невежите,

но само ще огорчим познавача, а пък неговият укор трябва да тежи за вас повече от възхищенията на цял театър неуки. О, виждал съм актьори – и чувал да ги въздигат чак до… но да не кощунствуваме! – които нямаха говор и държане не само на християни, но дори на диваци и изобщо на хора, и така се кълчеха и ревяха, че сякаш не природата, а някой от нейните чираци ги беше майсторил, тъй безчовечно карикатуряха всичко човешко!”

(Откъс от „Хамлет”,Трето действие, Втора сцена, Зала в двореца. Влиза Хамлет с няколко актьори)

За част от актьорите ни е особено трудно да говорят и да се държат естествено на сцената и на екрана. Репликите са често рецитиране, декламация, а всеки жест, усмивка или движение пораждат чувството за фалш.

Николай Стоилов е актьор. И по-точно – един български актьор в Холивуд. Възможно е причината той да не е белязан от този порок да са престижните школи в Англия и САЩ, където са му преподавали титани като Кенет Брана и Джеръми Айрънс. Може причината и да е другаде. Но каквато и да е причината,

той е естествен, чаровен,

не страда от излишно превъзнасяне и е много земен. Самият Николай признава, че е трудно да бъдеш добър и органичен актьор. Хамлет е един от любимите му герои. А Стоилов вече е осъществил мечтата си да изиграе Шекспировия герой, и то не къде да е, а на британска театрална сцена.

„Любимата ми фраза е откъс от „Хамлет”. Чрез него Шекспир казва за актьора, че за да бъде всичко както трябва, той трябва да държи огледало към природата. Това е най-трудното – за да си ограничен, трябва да пресъздаваш точно това, което е в реалния живот”, казва Стоилов. И той очевидно го е постигнал, защото мечтите му започват да се сбъдват. С много труд. Но се сбъдват.

Пътят до Холивуд – през Англия

Още като 10-годишен Николай Стоилов изиграва ролята на Наум в „Константин Философ”. Тогава взема решение да стане актьор, да е един от тези, които е гледал в голямото английско кино и театър. Завършва английската гимназия в София с отличие и е приет в НАТФИЗ. Там работи с проф. Николай Люцканов през последната година от живота му. „Защо си губите времето?

С вашата диплома можете да станете доктор или дипломат”,

пита го веднъж професорът. „Вероятно той усещаше накъде отива кризата в българското кино и българския театър. Той явно е предвиждал как ще се развият културата и киноизкуството в следващите няколко години. Хубавото е, че в момента започва възраждане и правене на филми. Проф. Люцканов визираше тогава зараждащата се развлекателна циркаджийска актьорска програма, която е не толкова сериозна и задълбочена, а аз исках да творя сериозно”, обяснява днес думите на професора Стоилов.

Затова завършва трети и четвърти курс в НАТФИЗ наведнъж и се втурва към нови предизвикателства. Започва да учи в една от най-престижните академии в Англия – „Гилфърд скул“. Той е първият студент, приет там, чийто английски е втори език.

Целият текст четете в новия брой на сп. „Жената днес”