Павел Иванов е само на 30 години, но вече е част от легендата, една от най-обичаните в България – тази за спортиста и човека – Георги Аспарухов-Гунди. От есента Павел ще е Гунди, влизайки в ролята на великия футболист в лентата  „Гунди – легенда за любвта“.

Вече 10 години актьорът е част от Народния театър „Иван Вазов“. Гледали сме Павел и в сериалите „Татковци“, втория сезон на Дяволското Гърло “Есента на демона” и др.

Снимки: Борис Славков, „Междинна станция“

Павел Иванов завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2016 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Първите си стъпки на театрална сцена прави в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе.

Има десетки роли на сцената на Народния театър. Влиза в образите на Велизар Апостолов във „Виновният“ от Димитър Димов, Пол Сингър в „Лунатици“ от Кен Лудвиг, Керубино в „Един безумен ден“ от Пиер дьо Бомарше, Жорж в „Среща в Санлис“ от Жан Ануи, Даниел в „Актрисата“ от Питър Куилтър, Фердинанд фон Валтер в „Коварство и любов“ от Шилер, изпълнява и главната роля в спектакъла на Мариус Куркински по текстове на Иван Вазов – „Двубой“.

Наричат го „новия Стефан Данаилов“, но според младия Павел Ламбо не може да бъде повторен. „Мастера е основната причина да съм тук, да работя това, което обичам, с хората, които харесвам“.

Талантливият актьор е сгоден за балерината Марина Стоилова. Двамата ревностно пазят извън светлината на прожекторите личния си живот.

За ролята си на Гунди, Павел се готви усилено цели 6 години.

Наложило се дори да качи доста килограми.  Казва, че за да се превърне в атлет от световна класа са били нужни много усилия. Актьорът прекарва много време, гледайки различни интервюта и архивни материали, в изучаване на всяка мимика, движение, начин на говорене на Георги Аспарухов. Готви се сериозно и не използва дубльор за футболните сцени. Павел казва, че е било задължително да се посвети изцяло на подготовката, за да е готов за предизвикателствата на големия терен. Казва, че за ролята на Гунди се е преборил най-вече със себе си. „Категорична цел за мен беше да бъда сигурен в това, че имам вярно усещане за неговия мироглед и да живея живота си по пример, зададен от него и неговата личност“.

Филмът, който обхваща измеренията на любовта във всичките й посоки, проследява една от най-романтичните, но и най-трагични истории в българския спорт. Павел признава, че в ролята го привлича и това, че като дете и юноша Гунди се е занимавал с всякакви колективни спортове с топка – футбол, баскетбол, волейбол. Детството на Павел е било подобно: гонене на топката – футбол, баскетбол, волейбол.

Според актьора, историята на Гунди и съпругата му Величка Маркова – Лита е много специална. „Вниманието върху него и върху неговото семейство е много силно, напрежението, което идва от обществото към тях, намира своите пролуки и към техния дом. Въпреки всичко, любовта им просъществува до ден днешен и по думите на неговата съпруга госпожа Величка Маркова, можем да я усетим все още жива в нея и в нейните разкази“, споделя Павел.

Филмът „Гунди – Легенда за любовта“ ще се появи на голям екран на 18 октомври 2024 г. Продукцията проследява живота на големия спортист – от срещата му с Величка Маркова – Лита, до трагичния 30 юни 1971 година, когато Гунди загива в автомобилна катастрофа.

„Гунди – Легенда за любовта“

ще разкаже за човека Георги Аспарухов, който се опитва да балансира между успешната си футболна кариера и личния живот, борейки се със системата, трудностите и тежките избори по пътя си. Вдъхновяващата история ще оживее пред зрителите благодарение на режисьора Димитър Димитров, оператора Борис Славков, сценариста Емил Бонев и продуцентите на мащабния проект Андрей Арнаудов и Иван Христов от „Междинна станция“.  В ролята на Гунди ще видим Павел Иванов, а Александра Свиленова ще е Величка Маркова – Лита.

Лентата ще ни върне назад във времето –  ще покаже България през 60-те и 70-те години и ще се фокусира върху едни от най-важните моменти в живота на избрания за „Футболист на столетието” в България Георги Аспарухов – Гунди – така, сякаш се случват пред очите ни.

От бедно момче в столичния квартал „Редута”, през класическа невъзможна любов с момиче от заможно семейство и мечтата за големия футбол – по пътя си Гунди среща редица перипетии, които се опитва да преодолее с много усилия, честност и достойнство. А когато най-сетне сбъдва двете си големи мечти, системата се обръща срещу него.

Ще видим и два знакови момента от кариерата на Гунди – паметния мач срещу Белгия, игран във Флоренция, в който с два негови гола Националният отбор се класира на Световното първенство в Англия, както и историята около главозамайващото предложение на „Милан”, пресъздадено по

спомени на единствения пряк свидетел

на срещата с италианския клуб, Величка Маркова – Лита, която е и консултант по сценария на филма.

Павел Иванов мечтае този филм да направи така, че и други хора да видят силата на Гунди – на неговата личност, на неговите принципи и решения.

Павел Иванов: Обувките на Гунди никога не са били удобни

С филма „Гунди – легенда за любовта“, влизате в обувките на една легенда. Удобни ли са? Повече привилегия или повече отговорност усещате при изпълнението на тази роля? Какво за Вас е Гунди?

За да бъда обективен в метафората на вашия чудесен въпрос, ще споделя, че обувките на господин Аспарухов, от моята скромна гледна точка, никога не са били удобни. Вярно е, че огромното обществено внимание, насочено към някого, понякога се тълкува като нещо хубаво, но смятам, че неприятностите, идващи с това внимание, са много. Казвам това, защото научих, че господин Аспарухов е живял активно именно в такава атмосфера и

предполагам му е коствало немалко да се справя и с това.

Няма как да бъдем докрай обективни в допускането обаче. За да научим какво е чувството – може би трябва да се допитаме до човек с голяма обществена функция, който е имал насочено такова внимание върху себе си.

Персонално и съкровено за мен – господин Георги Аспарухов е български спортист от 20-ти век, на когото искам да приличам. Вдъхновявам се като гледам, чета и слушам за негови изпълнения на зеления килим от архивите и се опитвам да им подражавам любителски в свободното си време. Опитвам да подражавам и на усмивката и добродетелността в личността му.

Какво беше най-голямото предизвикателство по време на снимачния процес?

Играта с глава, атлетичните и нестандартни отигравания във въздуха, посрещането на далечни центрирания направо със задна ножица – това са част от специалните умения на господин Аспарухов, върху които работих упорито 6 години. Невероятно е, че е съумявал да ги осъществява срещу корави защитници от огромни български и чужди отбори. Възхищавам му се и за това.

А какво най-силно ви привлече към точно тази роля? И как се подготвихте за нея?

Силно ме впечатли, че господин Аспарухов е играл всички колективни спортове с топка. Активно е загрявал с игра на баскетбол преди свои футболни срещи. Не е тайна и увлечението му към волейбола. Почувствах близост с тази история, защото аз самият, като подрастващ, уважавах и практикувах всички тези колективни спортове с топка. Забавлявах се на всички тези различни игрища, не спестих и състезателни години в тези спортове на маломерно клубно ниво.

Подготовката за ролята разделих в няколко сегментни зони:

А) Проучване на всички достъпни публични архиви за личността на господин Аспарухов.

Б) Оценка на допирните точки помежду ни; оценка на силните ни различия.

В) Изготвяне на план за изглаждане на разликите и подчертаване на приликите.

Г) работа по изготвения план.

Какво е най-важното, което хората трябва да знаят за личността на Гунди? Какво ви се иска да остане като послание след като зрителите напуснат киносалоните?

Господин Аспарухов е обичал спорта, уважавал е своите съотборници и своите противници. Господин Аспарухов е обичал своето семейство, радвал се е много на своя син. Бил е усмихнат, ведър и доброжелателен. Иска ми се да остане посланието за любовта на личността на господин Аспарухов към спорта и към неговото семейство.

Как бихте описали срещата си с вдовицата на Гунди – Величка Маркова – Лита. Тяхната история е много специална и романтична. Съветвахте ли се с нея по време на снимачния процес?

Госпожа Величка Маркова направи значим жест като допусна създателите на този филм в своя свят. Нейният художествен образ е основна действаща фигура в този завладяващ сюжет и нейната фактологическа помощ направи филма възможен и съпътстваше  мен и екипа докрай.

Завършил сте класа на Стефан Данаилов. Кой е най-важният урок, който той Ви преподаде?

Винаги ще помня заръката – „По-ведро!“

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара