Планетата Камджалов

На 33 години, Йордан Камджалов е покорил световните сцени. Свирил е с водещи оркестри от Лондон, Цюрих, Люцерн, Бон, Берлин, Париж, Тоскана, Бостън, Ню Йорк, Хамбург, Хелзинки, Кошице, Базел, Сингапур, Токио… Носител е на десетки световни отличия, сред които първа награда на четвъртия международен конкурс за диригенти Jorma Panula във Финландия (2009 г.), наградата на музикалните критици на 24-ия централноевропейски музикален фестивал. През 2010 г. Камджалов бе номиниран от германското радио „Фазит“ за най-добър оперен диригент, а миналата година Opernwelt, най-популярното списание в света за опера, го номинира за най-добро изпълнение на годината.

През 2011 г. Камджалов безпрецедентно стана първият чужденец, спечелил с пълен консенсус конкурса за генерален музикален директор и главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival в културния център Хайделберг (Германия).

През 2014 г. НАСА кръсти космическия обект 52292 с името „52292 Kamdzhalov“ – на българския диригент.

Започвам въведението си няколко пъти. Първо си помислих да ви разкажа как по силата на една щастлива случайност се озовах на концерта, на който Той дирижираше Девета на Бетховен и как заваля дъжд, и как барабанящите струи по покрива на зала „България” се включиха в оркестъра, а бурята запя „Одата на радостта“, и цигулките – честна дума – щяха да излетят от ръцете на хората, които вече не бяха инструменталисти, а укротители на стихиите. За певците от хора, който по-късно разбрах, че не е хор, а лаборатория, в която певците, които не са професионалисти, творят единосъщност и пътуват към себе си, за да стигнат после чрез гласовете си до Цялото, звучащо без аналог. Помислих да опитам и осмомартенски фриволно, с визуалните аналогии между героя на Киану Рийвс в „Матрицата“ и най-добрите моменти на Джони Деп в киното, защото Маестрото без съмнение притежава харизмата на звездите. Освен това се вълнува, но не от холивудската суета, а от истинските звезди и то не като любител, а с астрономична, научна задълбоченост. И на всичкото отгоре НАСА кръщава цяла планета на името му. Можеше да ви разкажа и как чаках половин година, за да ми се обадят за това интервю, а аз рядко правя интервюта, и то единствено когато заподозра „обекта” в сериозна необикновеност.

А този „обект” е необикновен и още как! Необикновени са мащабите не само на настоящите, но и на бъдещите му проекти. Когато говори за работата със стотиците, преминали през трите формата на Лабораторията, или за децата, на които фондацията му помага да специализират в чужбина и някои от тях да се върнат после и да свирят под палката му в GENESIS ORCHESTRA, очите му светят като на човек, който не може да бъде спрян, нито уплашен. Така звучи и музиката, която сме слушали хиляди пъти, но сега съвършено нова и упътена право към сърцето от палката му, която имам сериозни подозрения, че е в състояние да предизвика стихиите и да обърне въртенето на небесните сфери.

Най-сетне седя срещу него и мога да питам. Имам минути между репетициите, десетките му срещи и безбройни ангажименти за ограниченото време, в което е в родината. Странното е, че след краткия ни предварителен разговор, в който младият мъж демонстрира изненадващи познания по философия, митология и стъписващи възгледи за човешката природа, се опасявам, че въпросите ми ще прозвучат несъстоятелно. И все пак рискувам.

Маестро, как живее един гений (много преди мен „гений“ ви нарекоха международните критици) в малко градче, като това, в което сте роден?

Мечтае и работи за излаз, от чиято перспектива да може да споделя.

Чувствахте ли се не на място или неразбран?

Никъде никога не съм се чувствал напълно на място. И телата ни, и планетата са тесни.

Какво от детството повлия на малкия Йордан най-решително, за да „порасне“ толкова?

Онова, което, може би, е помогнало и на Кант, а именно възхищението и преклонението пред “моралния закон вътре в мен и звездното небе над нас”.

Казвате, че България е специално място, Орфеева земя, наистина ли „звучим“ различно?

Да. Категорично. Това не означава обаче, че звукът на другите е по-малко важен в пълния акорд на народите.

Не хор, а Музикална лаборатория за Човека за самоизследване е творческият експеримент, в който включвате десетки непрофесионални певци. Защо е важно за вас хората, с които работите, да намерят себе си?

Ние търсим себе си заедно. Всеки един човек сам по себе си е безкраен. Това търсене няма да има крайна точка. Това търсене смирява, защото няма край и поради същата причина и възвисява, давайки осъзнатост за собствената ни безпределност. Паралелното разбиране за нашата нищожност и за нашата безкрайност е нещо много центриращо и вдъхновяващо.

Нима диригентът не е тъкмо за това, да укроти индивидуализма?

Ние не сме достигнали до крайност нито в индивидуалността си, нито в усещането за колективност. И по двете неща имаме още много да работим. Когато се научим да се прекланяме пред всяка една индивидуалност, тогава проблемът с индивидуалността ще приключи.

Дирижирате без партитури, аз лично не съм виждала по-убедително присъствие на пулта и въпреки това, вас кой наставлява?

Вдъхновението, самовзискателността, отговорността и нагонът за свръхинтензивна комуникация, която е единствената гаранция за “преливане”.

Защо се връщате в България? Помагате на български деца-таланти? Полагате усилия да „разпеете“ мощта и грандиозността на българския дух? Та ние, според редица осведомени авторитети, сме на път да се изтрием от лицето на земята и цивилизацията?

Заради всичко гореизброено и още много.

Кой е най-големият авторитет за вас?

Бог.

А учител?

Бог.

Попитали Чайковски на какво се дължи „неуловимостта“ на музиката му, а той отговорил: „На тишината в нея, на паузите“. Тишината, тя ли е музиката на Бог, както беше казал един друг учител?

Всичко е на Бог. Но няма съмнение, че абсолютната тишина е абсолютната кулминация на всяко едно слово и на всяка една музика.

Вие сте изключително атрактивен и харизматичен, и без съмнение го съзнавате. Кажете за суетата, как помага тя на артиста или пречи единствено?

Не ми е известно това.

НАСА нарече планета на ваше име, имате пиетет към звездите, те са за вас дори повече от хоби, обяснете наистина ли големият творец е „с глава в облаците“?

Звездите определено са повече от хоби. Те са наш дом. А какво са „облаци“ и „необлаци“, не знам.

Коя е любимата ви музика?

Не съм сигурен дали разбирам този въпрос, но музика, която може да отрази заложения в човека копнеж към свръхчовешкото, определено е музика, с която се свързвам и която бих желал да изпълнявам.

А звук?

Във физически план обожавам звука на вятъра, звука на стихиите, иначе търся звука на разбирателството.

Кой е непоносимият звук?

Всеки, който не съдържа гореказаното. Поне докато не порасна още.

Често говорите за отчуждението и за огромните размери на бедствието, което ни прави отделни. Вие търсите индивидуалностите, за да ги слеете. Що за алхимия?

Това, бих казал, че е алхимия на естествеността. Нашата различност и разделеност е привидна. Тя е една оптическа илюзия, в която сме се научили да вярваме. Няма нищо по-естествено от това да сме заедно. Да мислим и чувстваме заедно.

Твърдите, че може от нещо толкова полифонично като съжителството на човеците да се стигне до съвършеното единство. Нужно ли е?

То не е нужно, то е. Всичко е въпрос на широта, на разбиране и на любов.

Къде намирате отговори?

Откак пораснах – навсякъде, но понеже имам още много да раста, ме чакат още много въпроси.

Учението на Петър Дънов как ви помага?

Фундаментално.

В най-женския месец не мога да не попитам, какво е за вас жената? И още, възможна ли е новата Ева, за която говори Учителят?

Щом Учителят говори за нея, значи е възможна. Ние още не знам какво е Жената, нито знаем какво е Мъжът – това са фундаментални въпроси, а не битово-житейски. Това е една от най-големите мистерии в света и не само. И може би не е чак толкова страшно, че правим и грешки, и че не разбираме всичко, защото то просто няма как да бъде разбрано все още. Да. Твърдо. Жената ще спаси света, тоест любовта, красотата, жертвоготовността, до които жената, особено майката, по един по-особен начин, до който мъжете нямат достъп, има шанса да се докосне.

Предстои да ни представите Реквием на Моцарт. Какво да очакваме?

Всеотдайност. Професионализъм. Раздаване. Аз лично очаквам най-доброто, което някога досега в България се е случвало на тази тема. Убедеността в това ми дава качествено различния начин на работа на двата основни инструмента на нашия нов концептуален културен проект, а именно Музикална лаборатория за Човека и GENESIS ORCHESTRA.

Да си призная, винаги съм изпитвала известно недоверие към хората с черен костюм и палка, застанали с гръб към публиката. Често, тайно съм си мислила, че при наличието на професионален оркестър, диригентът е по-скоро ефектно, церемониално украшение, декоративна условност, завършваща драматургично внушението от изпълнението на музикантите. Или, както казва Римски-Корсаков в мемоарите си: „Това е една тъмна професия“.  След концерт на Йордан Камджалов подобни съмнения нямат шанс. Ще отнеме много време да разказвам за омагьосаните погледи на целия оркестър, както и за хипнотизираната зала, защото ще ми възразите, че грубо преувеличавам, та той е с гръб! Само че очите на артистите отразяват светлината в пъти и тогава „светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан1:5), за което май разказва ненадминатото дете-мистик Моцарт в реквиема коронясал края на лудия му живот. Не попитах с какъв жест или рисунка във въздуха се обяснява Dies irae (Божи гняв) и Lux aeterna (Вечна светлина), които изстрадва 36-годишният композитор на смъртния си одър, и други важни неща не попитах, но музиката винаги е стигала отвъд думите затова да оставим Маестрото на нея. Засега! А след Реквиема и надявам се следващите ми срещи с Човека извън матрицата, обещавам още думи, скоро!