Родителството не върви с упътване

„Обичам да ми хвалят децата, както хвалят мен“, казва Симеон Колев, известен на нашата публика като радиоводещ, шофьор и мъж. Този път ще ви го представим в друга роля – като баща. Симо е дипломиран политолог и световноизвестен водещ на предаването „Стартер“ по БГ Радио заедно с лъчезарната Боги. Освен това Симо е автор на рубриките ни „Бащата днес“ и „Жена в колата“. На всичкото отгоре Симо е автор на бестселъра „Мисия Татко“ – своеобразен наръчник на бащинството. Какъв баща обаче е самият Симо за своите деца – Габи и Момчил?

Симо, освен че си баща, ти си експерт по бащите. Водиш тази рубрика отдавна, а и книга за татковци издаде. Кажи, кое отличава добрия баща?

Ееее! Как яко звучи – експерт по бащите. Мисля, че не съм нищо повече от всеки един баща. Разликата е, че аз просто много разчитам на интуицията си и имам късмет с работата си. Воденето на “Стартер” по БГ Радио ми дава възможност да бъда повече време вкъщи с децата. Като си повече време с децата – помага. Създавате си ритуали, традиции и правите много повече неща заедно. Което води до това, че имате много неща, които споделяте заедно.

Което ни отвежда до логичния въпрос за ранното ставане.

Да, задавали са ми го 1000 пъти.

Съжалявам…

Няма проблем. Ставам рано, трудно е, но на никого не му е лесно. После имам възможност да се прибера и по-рано вкъщи. Не се свиква, вечно съм уморен, но това ми е работата.

Като стана дума за “Стартер”, вие имате рожден ден през февруари, нали?

Да. “Стартер” става на 14 години. Ще отбележим рождения си ден с изнесен ефир на 29 февруари в “Музейко” в София. Виж, колко логично сме си избрали мото – 14 години “Стартер” – все още сме деца. На рождените ни дни винаги е забавно и винаги имаме страхотни звезди като гости. Това е и прекрасен повод нашите слушатели да видят Стартер “на живо”.

Какъв баща си ти? Амбициозен, взискателен, татко-приятел или татко-авторитет…?

Не знам. От всичко по малко. Според мен – в здравословно количество, според децата – прекалено. Не вярвам в това за родителя – приятел. Не трябва, защото често пъти родителят оправдава мрънкането и цивренето си на рамото на детето, казвайки: „Ние сме приятели. Трябва да си споделяме и хубавото, и лошото“. Не трябва. Родителят трябва да дава тотална сигурност на децата си. Дори и хиперболизирана. Иначе разколебаваш детето. И правиш щети.

Кои са най-важните неща, на които трябва да научим децата си?

Да не мрънкат, да знаят, че нещата зависят от тях, че са важни, че е важно да четат, да се стремят към това да бъдат изключителни, да знаят, че е важно да се плащат данъци. Да работят и да дават повече, отколкото е прието, че трябва да се дава, защото само така ще се научат и да изискват. Повече, отколкото е прието да изискват. И че никой не им е длъжен. Но за да научиш децата си на това, или поне на част от това, трябва да бъдеш научен на всичко изброено. Да вярваш и да живееш с него. Иначе си дрънкаме разни високопарни неща…

Усещаш ли, че се превръщаш в собствения си баща понякога?

В Младен ли (така се казва баща ми)? Просто имам късмет с баща ми. И с мама, де. Но ме питаш за бащата. Всяко момче в миналото поне веднъж е нахлузвало малките си крачета в големите обувки на тати. Влизало е в обувките на баща си. И повече не е излизало оттам. Дори да се бунтуваш срещу него, това е ген. Това, което зависи от теб, е да се усъвършенстваш и да дообогатиш гена за този, чиито малки крачета се мушват в твоите обувки. Иначе, за съжаление, никога няма да имам сръчността и техническия поглед върху нещата, какъвто има баща ми.

Какви са проблемите на днешните деца?

Според мен са си ок. Ние се опитваме да ги щамповаме като неинициативни загубеняци. И много от тях наистина са такива. Но това е проблем на родителите. Много родители просто не знаят какво да правят с децата си. За какво да си говорят, къде да отидат…

Как можем да направим едно дете щастливо?

Като го слушаме и като му обръщаме внимание, колкото и да са останалите неща в делника.

Вярваш ли, че за да се отгледа едно дете, е нужно цяло село?

Не, но е хубаво на детето да му покажеш, какво е село.

Макаренко или либерално възпитание?

Така и не научих, кой беше тоя Макаренко. Май някъв пич, дето много се кара и раздава шамари наляво и надясно… Ани, аз знам, че възпитанието е като човешкото общество. Динамично е и се развива. Понякога шамарът е не само позволен, но и задължителен. И тези, които не са изяли поне един, ама звучен шамар в живота си, си го получават по-късно. Срещал съм се с такива хора и е трябвало да направя това, което родителите им не са направили навремето. Понякога демокрацията във възпитанието е недопустима, понякога е задължително да се чудиш, дали не бъркаш някъде. Понякога бъркаш. Понякога не бъркаш. Родителството не върви с упътване.