Станимир Гъмов за Гогол в ерата на Tinder

Комедията е в кръвта му, но той умее да прави нещо повече от „смешки“. Докато го гледам на сцената на „Сълза и смях“ в „Женитба“ на Гогол, си давам сметка, че Станимир Гъмов владее до съвършенство и сатирата, и пародията, и гротеската. Героят му – вечният жених, който все не може (или не иска) да намери жената на живота си, e трогателно забавен в любовните си мъки. Разкрива се пласт след пласт и нюанс по нюанс под брилянтната режисура на Лилия Абаджиева, която дава нов живот на 200-годишната руска класика.

С Гъмов се срещаме малко след премиерата на спектакъла, в който той си партнира с Любомир Нейков, Румен Угрински, Роберт Янакиев, Моню Монев, Васил Витанов, Албена Павлова, Снежана Макавеева, Невена Бозукова и Жанина Стоилова. Предстои му турне със спектакъла (в Благоевград на 17 февруари, Варна на 19 февруари, Пловдив на 23 февруари и Стара Загора на 26 февруари) и имаме около час, за да си поговорим за всичко, което някога е занимавало Гогол, а днес тревожи всеки от нас: Какъв е смисълът на брака? Наистина ли искаме да се посветим на една връзка? И може ли женитбата да ни спаси от самотата?

Гъмов, твоят герой в „Женитба“ е кандидат-жених, на когото все не му върви в любовта. Харесваш ли го?

Дали харесвам Балтазар Балтазарович Жевакин, този стар морски вълк, тази изключителна гротеска? Ама разбира се!

Но той е голям особняк!    

Така е, но вече съм влязъл под кожата му и разбирам колко му е трудно. За N-ти път му се налага да се предлага и да си търси жена, и все не му се получава! Но вместо да се вгледа в себе си, Балтазар търси вината за несполуките си в другите. Все другите са му виновни! Вечният проблем…

Ти приличаш ли по нещо на Балтазар Балтазарович?

Забелязала ли си, че като си вземеш куче, постепенно започвате да си приличате? Нямам предвид, че ако имаш кокершпаньол, ушите ти ще увиснат до раменете, но все пак, някои черти съвпадат… По същия начин, като „заживееш“ с героя си, се оказва, че имате много общи неща. Няма обаче да кажа по какво си приличаме с Балтазар Балтазарович, нека хората да дойдат в театъра и да сравнят.

Измъчи ли те с нещо този образ?  

С режисьора на спектакъла Лилия Абаджиева решихме, че Балтазар ще е много енергичен и експанзивен. Той не спира да се движи и понякога ме е страх, че няма да ми достигне енергия за него. Но се старая да си почивам достатъчно и да съм в кондиция, и засега се справям.

В залата на „Сълза и смях“ видях много развълнувани млади хора. Защо Гогол въздейства в ерата на Tinder? 

Защото прочитът на „Жетитба“ на Лилия Абаджиева е много хубав. Една класика на 200 години е видяна по съвременен начин. Представлението е изключително въздействащо, носи огромно удовлетворение на зрителите.

А дали Гогол е лъжица за всяка уста?

Към Гогол трябва да се подхожда с почит, все пак текстовете му не са жълт журнал, детска книжка или судоку. Да го отгръщаме внимателно, да четем с респект, пък може и нещо да ни влезе в главата.

В „Женитба“ ти и Любо Нейков, който е в главната роля, сте отличен тандем. Какво стои зад лекотата, с която си партнирате?

С Любо сме много близки, бяхме заедно във ВИТИЗ, живяхме стая до стая в Студентски град, учихме се един от друг. Дълго нямахме шанс да се срещнем на сцената, но в последните три-четири години сме денонощно заедно, играем в няколко представления („Вражалец“, „Жена ми се казва Борис“ и др.). Само мога да съм благодарен и на съдбата, и на Любо, че имам такъв партньор, че ни е толкова леко заедно и че говорим на един език.

Скоро в едно телевизионно предаване на майтап се хванахте за ръце, а на следващия ден излезе новина със заглавие „Гъмов налази с целувки Нейков“. Как ти се струва този „прочит“ на вашето приятелство?

Страхотен е! (прави отегчена физиономия). Бях наясно какво ще напишат медиите още като хванах Любо за ръка пред камерите. А след това, като се наведох, за да го прегърна и целуна, и – ето ти, драскачите ще живеят цяла седмица! На тях им е скучно, търсят си хляба, а аз им го давам.

Да си актьор е професия, но работа ли е, като всяка друга?

Не, нашето не е работа, не сме на поточна линия за болтове. Сцената е различен свят, в който потъваш, радваш се и страдаш, всичко е много лично. Зависиш от много хора, но и много хора зависят от теб. Ние сме един отбор. Неслучайно преди представление се хващаме за ръце и си казваме: „Хайде, излизаме!“.

От екипа на спектакъла разбрах, че си много дисциплиниран, никога не закъсняваш за репетиция. Вярно ли е?   

Винаги идвам точно навреме, където трябва, и си върша работата точно така, както се очаква. Нямам право да губя времето на хората около мен и знам, че никой за нищо не ми е длъжен.

В „Женитба“ са заложени вечни теми – страхът от обвързване, ужасът от свободата….   

И женитбата, и разводът, са съдбовни моменти. Преди 200 години, когато Гогол е писал пиесата, ако не си бил женен, са те смятали за дефектен, за недъгав. В наши дни нещата уж са по-различни, но пак, като видиш един стар ерген, си казваш: „Ей го, то си му личи!“. А той, вечният ерген, живее във всеки от нас. Мислиш си: „Ох, добре, ще се оженя, ама ще запъплят едни дечица, няма да мога да спя повече! Едното ще се наака, другото ще реве! После ще искат и да ядат, и да ги разходя“. За някои хора това е краят!

Като каза „краят“, интересно, ако имаш само две възможности – да бъдеш погребален агент или сватбен агент, кое би избрал?

В наши дни погребалното бюро има повече работа.

А знаеш ли, че според някои психолози, разводът се преживява толкова тежко, колкото и смъртта…. 

Самият аз не съм бил женен, но съм живял на семейни начала, което е едно и също. Преживял съм и раздялата. Трудно е, но чак пък толкоз… Слава богу, при нас решението беше взаимно, сега с майката на сина ми сме изключителни приятели. Понякога гледам бивши двойки, в които единият забранява на другия да вижда децата или не му позволява да се приближи на повече от 50 метра. Как можеш да намразиш някого така, все едно никога не си му казвал: „Обичам те!“?! Хайде стига глупости, не може по този начин да плюеш върху себе си!

Синът ти вече е в пубертета, една трудна възраст. Какви са отношенията ви? 

Синът ми е изключително добро момче. Никога не съм се стремил да се държа с него наставнически. С майка му гледаме да живее нормално, да му е хубаво, а не да превръщаме ежедневието му в ад с някакви излишни наши амбиции. Нямаме намерение да му изливаме с фуния знания, само защото „така трябва“. По този начин само получаваш уплах и намразваш целия свят. Бих искал той сам да се сблъска с нещата от живота, да възмъжее адекватно.

Очевидно си либерален баща, но какъв мъж си? Силен или слаб?

Понякога съм уплашен, понякога – смел, понякога – дързък, понякога – дръпнат. Понякога съм авантюрист, понякога скучен. От всичко по малко. Нищо човешко не ми е чуждо. Във връзките си в никакъв случай не съм толкова дисциплиниран, колкото на сцената.

В кои периоди от своя живот си се чувствал най-свободен?

Само когато си свободен, можеш да мечтаеш, а аз се чувствам свободен винаги. Гледам и да не нахлувам в личното пространство на другия, искам всеки да си има свой въздух. Много мразя някой да ме притиска, дори да бъде физически твърде близо до мен.

А ако някой те притисне?

Казвам му: „Изчезни!“; обръщам се и си тръгвам или просто се затварям.

Публиката очаква винаги да си смешен, нещо като перпетуум мобиле за майтапи. Това не те ли натоварва?

Да, случва се. Понякога обаче самият аз търся този „образ“. Да бъда смешен е защита, през нея хората по-трудно достигат до мен. А и защо да си говорим за сериозни работи, какво да дълбаем? Ти да ми кажеш, че те боли главата, аз да изохкам, че ме боли кракът? Мразя хора, които постоянно хленчат.