Стилиян Иванов: Бог е в нас и ние сме тук, за да се учим

Стилиян Иванов е режисьор и сценарист, автор на повече от 40 докуменални филма, над 200 видеоклипа и над 1000 телевизионни предавания. Роден е през 1968 г. В гр. Сандански. Завършва с отличие природо-математическата гимназия в София, а след това НАТФИЗ. Между най-известните му филми са тези за феномените Ванга и Вера Кочовска, както и за Преподобна Стойна.

Лентата за Ванга снима, когато е едва на 28 години и тя насочва интереса му към търсене на отговори на въпросите кои сме ние и защо сме тук. Част от този път е документалната поредица „Пътят на човешката цивилизация“, включващ: „Месопотамия – следи в пясъка“; „Анатолия – земя на богинята майка“; „Анатолия – земя на слънцето“ и „Анатолия – земя на гробници“, както трилогията „И това е България“ – за местата у нас, притежаващи „вълшебна“ енергия: Седемте рилски езера, Мадара, Яйлата, Белинташ, Татул, Перперикон, Долината на тракийските царе, Старосел, Свещари, храма на Кибела в Балчик…и др.

Един от най-емблематичните му филми е „Истината за Орфей“, сниман повече от 2 години в 14 държави, където Стилиян издирва  музейни артефакти и археологически разкопки, свързани с Орфей и орфизма. Филмът продава 20 000 копия на DVD. Прожектиран е не само в България, но и в Турция и Индия. Американска филмова компания откупува правата му, като поръчва на режисьора да разшири филма, превръщайки го в трилогия. Филмът „Траките“ също се разпространява на DVD в цял свят.

Поредицата „Репортажи за вярата“ стартира с филма „Дервишите“ – за суфизма, дервишите и Руми.

Стилиян Иванов е и автор на 3 книги.

Зачетох се в биографията ти – филмите, книгите, срещите с хора, предаванията…  Не мога да започна с друго – откри ли отговор на въпроса кои сме ние и защо сме тук?

Както в исторически, така и в чисто екзистенциален план, търсенето на отговора на този въпрос ни извежда от животинското царство и ни отправя по пътя на цивилизоването. Докато правех филма за една от най-древните човешки цивилизации – тази на двуречието (Месопотамия), се натъкнах на интересен текст отпреди 5 хиляди години: “Човекът е съзнателно същество, осведомено за волята на боговете и дарено с привилегията да познава света. Поради това човекът е натоварен с отговорността да бди над света.” В тези думи виждаме убеждението на нашите праотци, че осъзнаването, развитието и въобще цивилизоването на обществото и отделния индивид са пряко свързани с натрупването на Познание и поемане на Отговорности. Познание за самите себе си в търсене на Бога в нас и Отговорност да реализираме всичко това, което носим като потенциал, без значение какво ще ни струва това. Пренебрегването на нашата същност поражда агресия, гняв, комплекси, които са пагубни не само за нас, но и за тези около нас. В по-общ план всички ние като общност имаме Отговорност към тези, които все още не са натрупали достатъчно Познание в своята еволюция (лична и групова). Ето защо нашето отношение към слабите, децата, инвалидите и животните е най-точното мерило за степента на нашата цивилизованост, т.е. за степента на индивидуалната и груповата ни Осъзнатост. Ние сме тук в поредица от прераждания, за да се учим и усъвършенстваме.

На какво е отговор астрологията? Какъв е смисълът от нея?

Астрологията е една от най-древните човешки науки, които чрез създадения математически модел на индивида му помагат да не губи ориентир в поредното си прераждане. Астрологията сочи защо сме се родили тук и сега; кога и какво най-успешно можем да правим; как можем да бъдем щастливи; в какво сме уникални и къде лесно можем да бъдем излъгани… Тя дава насока, тя е компас, но не и заместител на нашата воля. Астрологията не може да бъде използване за оправдание на вече взето решение…

Ванга, Вера Кочовска, орфизъм, суфизъм … има ли езотерична школа, която не си изучил? Какво научи от тези срещи?

Научих, че знанието, към което се стремим, е само едно припомняне на неща, които добре знаем в нашия вътрешен свят – умствен и емоционален. Различните хора търсят отговор на различни въпроси именно защото тяхната интуиция добре знае определена Истината. Орфизъм, суфизъм, дъновизъм и други, стягаш в щафетно надбягване с Времето и Паметта през хилядолетията, само припомнят едно и също нещо: Бог е в нас и ние сме тук, за да се учим.

Водиш практики по себепознание. Защо? Мислиш ли, че себепознанието е възможно? И какъв е пътят към него?

Себепознанието е факт. Независимо дали посещаваме учебни курсове, следваме някой гуру, четем книги или гледаме филми, въобще всяко наше действие или бездействие е себепознание, но! стига осъзнато да правим всичко това. А практиките по себепознание, които водя, имат за цел да обвържат десетките мои документални филми с чисто практическо приложение на разказаното в тях.

На уъркшопите си практикуваш метод, наречен „астродрама“, съчетаващ астрология, психология, митология, драматургия и игра. Какво представлява и какво постига този метод?

„Къщата на София“ е ежемесечен домакин на моите уъркшопи. Първият се състоя на 18 февруари и в него разгледах връзките между орфизма и идеята за безсмъртието на Душата в индивидуалните хороскопи на участниците. Този своеобразен вид ОРФИЧЕСКА АСТРОЛОГИЯ разкри уроците, на които ни учат Северния възел, Луната и Плутона (по знак, дом и в аспекти) в светлината на най-древните представи за безсмъртието на душата. На 18 март уъркшопът бе на тема СУФИЗЪМ И АСТРОЛОГИЯ, в който бяха разчетени посланията на Хирон, Лилит и Сатурн в индивидуалните хороскопи на участниците. Срещата започна с представяне на документалния филм “Дервишите – мистиците на Изтока” и дискусия за религиозната философия на Руми (Мевляна). Имаше и кратък практически увод в сема – медитация за Ученика и Учителя, която много хора неправилно наричат “танц-въртене”. Във филмите си и по време на водените от мен уъркшопи представям личните си срещи с “необикновените” прояви на невидимия свят – от ашрамите на Индия до шаманите на Канада и от пирамидите на Египет до Нотр Дам във Франция. Срещите с аудиторията започвам с някой от тези емблематични филми. И независимо дали провеждам уъркшоп по себепознание в България или в Канада, в Турция или в Русия, лентите за Орфей, Мевляна, Бялото братство, Ванга, впечатляват аудиторията с основната идея, която защитавам в творчеството си: Душата ни е безсмъртна и се преражда от живот в живот, за да се усъвършенства. Уъркшопите са практически уроци по себепознание, защото чрез тях участниците се доближават максимално до собствената си същност, осъзнават скритите си потенциали, задвижващи сили и конфликти, за да изживеят осъзнато и пълноценно това, което са те. Чрез използване на методите на астродрамата всеки на практика отработва “повтарящите” се трудни ситуации, провали и неуспехи от живота си и в резултат на това несъзнаваните и потиснати страхове се превръщат от “врагове” в помощници! Но  какво  е  А С Т Р О Д Р А М А? Методът у нас разработихме с  психолога Оксана Хорват-Станчева. Целта на астродрамата е разкриването на седалището на инстинктите ни, връзката с нуждите ни, с нашето подсъзнание и корени. Защото ако не познаваме нуждите си, не можем да ги задоволим, а ако не задоволяваме нуждите си – се разболяваме. Боледува и тялото, и душата ни. Чрез преживяване на катарзис астродрамата ни помага да се свържем с най-дълбоките си емоционални потребности и да научим от какво имаме нужда, за да сме спокойни, сигурни и удовлетворени. Уъркшопът е мястото, където се срещат астрологията, психологията, митологията, драматургията и играта. За всеки участник, според хороскопа му, се подготвя индивидуална задача, която му помага да открие своя уникален начин за преодоляване на пречките, да разгърне неподозираните си ресурси, които ще му помагат и занапред. Целта е човекът да се доближи максимално до собствената си същност, да осъзнае скритите си потенциали, задвижващи сили и конфликти, да изживява осъзнато и пълноценно това, което е той. Голямо предимство е това, че познанието се придобива в група (между 5 и 15 човека) – така всеки може да се учи не само от собствените си преживявания, но и от тези на другите. Доказано е, че груповата подкрепа е безценен ресурс при преодоляване на трудности, и в астродраматичните семинари това се потвърждава напълно. А резултатът се постига по забавен и увлекателен начин – чрез изиграване на определени задачи, етюди, диалози, монолози.

Веган си. Защо?

Защото обичам животните и не мога да приема жестокия начин, по който производителите на яйца и млечни продукти се отнасят към животните. Всеки, който купува стоките им, става съучастник на тяхната жестокост.

Как избираш темите за филмите си?

Никак. Темите стигат до мен. И явно това става, когато съм готов за тях.

Върху какво работиш в момента?

Успоредно работя над три проекта: продължението на документалния филм “Дервишите – мистиците на Изтока”; филм за Яна и Асен Хитови, чиято туристическа агенция “Емералд Травъл” ще отбележи 20-годишен юбилей; филм за сблъсъка между Айнщайн и Ванга през очите на Генади Григоров.

Ха, какъв е сблъсъкът между Айнщайн и Ванга?

Според Айнщайн в обитавания от нас свят няма обект, който да може да превиши скоростта на светлината, защото ще увеличава критично масата си и ще се деформира, а и времето не само ще намалява като величина в този обект, но и ще спре. Ванга казва, че мисълта е тази, която надвишава стократно скоростта на светлината, без да се деформира, а и променя посоката си.

Трудно ли е да се занимаваш с документално кино в България в момента?

Не. Трудното е да разбереш себе си. Трудно е да приемеш, че на никого не дължиш нищо и никой не ти е длъжен с нищо.