Васил Гюров: Човек винаги може да научи нещо. Особено от баща си

Васил Гюров е част от това поколение български музиканти, които доведоха промяната в България в края на 80-те. Не само с музиката си заедно с „Ревю“, но и с цялото си отношение към живота и нещата. Символ на протеста и чист представител на „Кравай“. Мъж без възраст и мъж с много неща, които да каже с малко думи. И с три деца.

Васо, откъде дойде това Васо, а не Васко?

В първи клас започнаха да ми викат така, в гимназията – Васе, и после пак – Васо. Васко са ме наричали майка ми, баба ми и някои не толкова близки хора. Повече съм свикнал на Васо, ама не реагирам по-специално, ако чуя зад себе си  Васко.

Не мога да не те попитам, какво мислиш за израза „Музикант къща не храни“?

Хубаво е , че го има, иначе щяхме да изпаднем в ситуацията: „Всичко живо свири и пее. Двама души за работа не можеш да хванеш…“ Аз лично никога не съм мислил да оставям музиката. Но през годините съм правил и други неща. Те основно са свързани с природата, изкуството и спорта. Изкарах капитански курсове, работих известно време като ски учител и много години се занимавах с аудио- и видеомонтаж и специални ефекти – все неща, които също харесвам. Мисля някой ден да направя нещо като зелено училище, в което да уча децата на неща, които са важни, но забравени. Подготвям се за това повече от 20 години. Скоро ще съм готов.

Как реши да имаш три деца? По-традиционният формат в България е 2 деца?

Децата ангажират, но и дават голяма сила. Заслугата за отглеждането на моите е повече на близките ми, за което съм благодарен. Благодарен съм най-вече на жена ми и майка ми. А както знаем за бабите и дядовците: никой не е длъжен да им гледа внуците.

Какво дете беше ти?

Обикновено. А, ако ме питаш за дефиниция на обикновено или необикновено, всяко дете е необикновено.

Какви ти бяха игрите, какви ти бяха играчките, какво даваха по телевизията по твое време?

Футбол, фунийки, които играехме по строежите в квартала, а самите фунийки си ги правехме с всякакви списания освен „Космос“, топчета, стражари и апаши, които играехме навсякъде, но най-много на морето. Филмите бяха „Семейство Мейзга“ , „Залог, по-голям от живота“ и „Ум, белият делфин», които гледах на нашия телевизор – „София“, още го пазя в мазето. От детството си спомням и времето, в което майките и бабите започваха да викат децата си да се прибират. Мен никога не са ме викали.

С кого от детството си още сте приятели?

От първите приятели (до 5–7клас), за съжаление, с никого. После от СМГ-то: Владо, Ханс, Милен, Пеков… За тези от „Кравай“ няма да стигне страницата… после детството взе да отминава.

Какъв човек беше твоят баща, когато ти беше дете? Какво ти даде и на какво не успя да те научи?

Млад и силен, уважаван. Даде ми любовта към природата и музиката и ме научи на една дузина спортове. Това, на което не е успял да ме научи досега, може да се случи в бъдеще. Човек винаги може да научи нещо, особено от баща си.

Как се възпитават две момчета и как се възпитава момиченце?

Момчетата се възпитават по-трудно според мен. Момичетата идват почти завършени. Защо е така? И аз това се питам.

Имало ли е момент, в който се хващаш за главата и си казваш: „Ебаси, трябваше да ползваме презервативи!”?

Никога.

Кой е шамарът, който никога няма да забравиш?

… Един път ни прибраха в Първо районно с моя приятел Милен, понеже бяхме с дълги коси – беше през 83-та. Влязохме в идеологически спор с един млад милиционер заради кръста, който носех (подарък от баба ми). Той не вярваше, че аз вярвам. От дума на дума стигнахме до „Системата“, която той представляваше. Аз възторжено цитирах: „Клаха българите, както турчин не ги е клал“. Тогава получих звучен шамар, който приех с учудващо и за мен спокойствие. Мисля, че той съжали и взе да обяснява, че му е малък пагонът, за да оправи „тия работи“… Не беше лош човек и той си вярваше. Срещнахме се като врагове, а се разделихме  приятелски.

Какво мислиш за Стинг, който обяви, че няма да завещае нищо от милионите на децата си?

Негов избор. Той е достатъчно мъдър, за да знае, че парите не са най-важното. След като така е преценил, явно има защо.

Ти би ли направил същото?

Не съм мислил за милионите. Вълнува ме повече духовното завещание, което ще им оставя.

Каква е разликата между „нас“ и нашите деца?

Те винаги са по-големи оптимисти от нас.

Ти кой герой от „Мечо Пух“ мислиш, че си?

Аз не съм герой от „Мечо Пух”. Аз съм „Бързоногия Джар”.

Кое е най-хубавото в това да бъдеш баща?

Че можеш да станеш дядо.

Какъв дядо си представяш, че ще бъдеш?

Строг, но справедлив… и тайно обичлив.

За какво би зашил шамар, който дълго да помнят децата ти?

За предателство. Не към мен. По принцип.