Васил Панайотов: Преди бях щастлив и влюбен. Сега съм жив и умен

Преди месец Васил Панайотов издаде първия си роман „Убиец“. Творбата печели две втори места – в анонимния конкурс на издателство „Сиела“ и в писателското риалити на БНТ „Ръкописът“. Васил е дългогодишен автор на списание „Жената днес“. Освен това пише и стихове. Има дъщеря Ема.

Ако не те познава човек и съди по външния ти вид, никога не би предположил, че пишеш. Когато за първи път те представихме в списанието, те описахме като човек с физика на борец и душа на поет. Предимство или неудобство е подобна разлика във възприятията?

Не борец, а плувец. Плувец-лирик. Аз помня повече. За борец не ставам. Те са с уши като карфиол и нисък център на тежестта. Но често ме мислят за побойник. Ако не се познавах, и аз щях да се мисля за побойник. Особено ако се видя през лятото, с всичките си мускули и татуировки.

Информацията около нас е безкрайна и човек е запознат с малка част от нея. За да възприеме останалата, му се налага да ползва щампи. Просто е невъзможно да анализира всичко и след това да направи educated guess. Никой не разполага с такова време. Затова ползва патерици. Клишета. Тоя е як и татуиран, значи е побойник. Тая е със силикон и токчета, значи е курва. Клишетата най-често са верни. По-рядко не са. А много, много рядко са и двете едновременно. При супергероите е така. При мен също. С Кларк Кент не сме кой знае колко различни. Той е малко по-як, но аз пиша много по-хубаво. На мен ми е хем приятно, хем досадно да разбивам клишета. Досадно е, защото ме уморява това в нова среда да съм като на война и да трябва да полагам усилия само за да ме възприемат нормално. Приятно е заради отворените от изумление очи, сведените от срам погледи или изкривените от извинение усмивки, с които някои хора си признават накрая, че са ме подценявали в началото. Приятно е да изненадваш приятно. А най-лесно е, когато никой не очаква нищо добро от теб.

Всъщност ти писател ли си?

Явно не съм, щом ме питатате. Щом вие, които ме познавате, ми задавате такъв въпрос, значи дори и във вас се прокрадва все пак така едно съмнение. Ако пак се подпрем на патериците, да, писател съм, защото притежавам творчески атрибути на такъв, защото притежавам книги, но патериците са за хора, които не могат да ходят, ние двамата с теб летим, а от високо перспективата е различна. Писателят не е нужно да е публикувал и ред. Ако аз съм достатъчно талантлив, за да напиша шедьовър, но достатъчно завеян, за да го загубя някъде след това и така си умра без книга, значи ли, че не съм писател? И обратно, ако съм бездарен, но амбициозен графоман и сам си издам един роман, писател ли съм?

А ти си?

Call me Dad, както казваше Ал Пачино в “Адвокат на Дявола”. Дявола има толкова много лица. Включително моето. Аз мога да бъда всеки. Но не всеки може да е Васил.

Случвало ли ти се е да не можеш да продължаваш така, както героят в първия ти роман? Да искаш да се откажеш от всичко? Имаш ли смелост за това?

Романът засега е единствен, а моят герой съм аз. Аз пиша автобиографично. Всичко, което съм написал, ми се е случило. Някои неща са се случили само в главата ми, но щом съм ги изпитал, няма значение как е станало. Сънищата са пасивни фантазии, но са в състояние да причинят физиологични реакции. Имал съм полюции, по-хубави и от най-хубавия ми секс. Писането е активна фантазия. С лаптоп на дивана мога да изживея това, което дори някой околосветски пътешественик няма да може. Просто трябва да си повярвам. А относно отказването… Няма да ми е трудно да го направя, аз нямам почти нищо. Отказах се от почти всичко. Даже от неща, за които други жертват най-важното – качеството на живота си и количеството на свободата.

Какво значи да си свободен?

Най-точният синоним на свобода е независимост. Ти да не зависиш от никой и никой да не зависи от теб. Тези две условия задължително трябва да са изпълнени в еднаква степен. Ако имаш само едното или само другото, си в една и съща степен роб. Кой е по-несвободен, бедният или богатият, господарят или пъдарят? Никой, просто зависимостите им са различни. Въпреки всички гръмки възгласи, хората си обичат зависимостите. Без тях няма да знаят какво да правят. А неизвестността ги плаши. Плашещо е да не си зает с нищо, да си сам със себе си, защото виждаш с кого си останал и хич не те кефи компанията ти. Затова хората се нуждаят от зависимости и от шаблони. Нуждаят се от шаблони повече, отколкото се нуждаят от вода и дори когато избират, избират между един или друг шаблон, между изворна или минерална. Хората си харесват затвора живот. Работа, печелене на кинти, купуване на кеф, задомяване, угояване, размножаване и накрая разлагане. За тях свободата е на върха на пишката, вилата или вилицата. За мен е на върха на писалката.

Ти от какво си зависим?

Ако очаквате да кажа от писането, недейте. Роденият писател може да не е публикувал и един ред, но всеки ден пише по една страница. С това май отговарям най-точно на въпроса дали съм писател, а? Аз нямам нужда да пиша. В началото го правех от скука, сега го правя за слава, по-натам ще го правя за пари. Като всеки предходен етап се еманципира от следващия. Когато се еманципирам и от парите, спирам. Освен че мога без писане, мога и без почти всички други неща, измислени, установени и обожествени от човека. Аз съм аскет. Нуждая се от малко вещи и малко хора, като нуждите ми от тях са все от базисен тип и едните подбирам по полезността им, а другите – по пола. Нямам мъже приятели. Просто темите им не ме вълнуват и не намирам какво да си кажа с тях. Около мен има само жени, но това не е зависимост. Не и от моя страна. С жените започнах късно и взеха да ми омръзват рано. Просто всяка следваща се оказа нова версия на старата, а аз мразя да повтарям. Това, което започнах рано и се надявам да правя доколкото се може по-късно, моята единствена зависимост всъщност, е спортът. Сега, няма да ти обяснявам какво, колко и как тренирам, защото интервюто ще стане като за “7 дни спорт”, но аз съм най-осъществен и щастлив, когато тренирам, а когато не мога да тренирам – умирам.

Мъжки ли е още този свят?

Не и моя свят, казах ви. Към мъжете изпитвам основно отвращение, а те към мен изпитват основно омраза. Сигурно защото аз не ги мразя тях, а омразата е свидетелство за възхищение и страх. Моят свят е женски и то не заради предимството на петела в курника. Аз съм достатъчно уверен в мъжествеността си, за да нямам полов комплекс жена да ме доминира. Ето, сега си давам сметка, че шефове винаги са ми били жени. И това ми харесва. Обичам жената да е отгоре. Но това е в моя свят. Във вашия свят жената е новият негър. В новия свят също – старият президентски негър скоро ще бъде сменен от новия женски негър.

А хубаво ли ти е да си известен?

Сигурно е страхотно. Всички, дето мрънкат, че известността им е отнела личното пространство и вече не могат да пръднат публично, да ходят да превиват гръб на някое оризище в Бангладеш. Известността сигурно е страхотна, но и популярността със сигурност е страхотна, пък макар и само в ограничени писателски кръгове. Достатъчно популярен се почувствах тогава, когато престана да ми се налага сам да си търся работа и секс.

Какво искат жените от теб?

Ами определено не искат работа. По-умните искат само това, което знаят, че мога да им дам. Аз имам много неща за взимане, но нямам много за даване. А жените винаги искат част от мен. Това е добре, стига да сме наясно коя точно част. Вече бягам от задълбочени отношения. С годините станах  по-повърхностен. Сега всичко, което мога да дам на жените, е на повърхността. Повърхността на кожата и на книгата. Просто не разполагам с друго. Сърцето отдавна съм го дал, а съдържанието още се пише. Жените искат три неща, ако не заедно, поне поотделно – пари, слава и смях. Аз не разполагам с нито едно от тях, така че, изглежда, жените са с мен само от съжаление.

А ти от тях?

Какво искам от тях ли? Искам да идват, но да си отиват. Ако остават, да не се застояват. Жените са като реките. Освен с това, че търсят низините, те се вмирисват, когато се застоят. Обрасват, хващат тиня и образуват утайка. Потъмняват. Обедняват на кислород. Обедняват на живот. Около тези води-жени живеят само жаби, които никога няма да се превърнат в принцове. Никой не иска да пие вече от тия води-жени, а ако пие, после повръща. Най-сладко е да се пие от извора. Където друг не е пил преди тебе. Или поне от поточето. Само трябва да се внимава, защото колкото по-надолу си по течението на една жена, толкова по-вероятно е златната иначе вода да се превърне в жълта…

Кога си по-щастлив – когато си влюбен или когато не те боли?

Болестта е цената на любовта. Не болката, а болестта. Всеки влюбен е болен. Буквално. На легло. Болестта е съпътствана от будни бълнувания, нервно напрежение, високо кръвно налягане, повишен егоизъм и повишена температура, макар и само локално, макар и само от търкането. От тази болест не можеш да излезеш по-здрав. Само по-тъжен и по-самотен. И по-внимателен занапред. За нея Ницше би казал, че каквото не го убива, го прави по-малко жив. Но по-щастлив. Тоталното физическо заличаване е кулминацията на фаталната физическа любов. Ако трябва да умра за нещо, това ще е любовта. Обаче аз съм избрал да не трябва. Преди бях твърде слаб за този избор. Преди бях щастлив и влюбен. Сега съм жив и умен. Налага се да бъда такъв. За да си напиша книгите. За любовта…

Една жена може ли да промени един мъж? Или жените си въобразяват това?

Всеки може да промени всеки, но не бива. Ако искаш да го променяш, значи не го харесваш какъвто е и е по-добре, вместо да го променяш, директно да потърсиш някой, който си е такъв. За тебе е по-добре. А за него си е животоспасяващо. Той трябва да спаси живота си от всяка, която има нейна концепция за неговия живот. Не че животът му си е точно негов, де, все пак, преди да се появи тя – Реформаторката, него са го формирали семейство, страна, среда… И всеки е оставил отпечатъка си. Но за мъж с отпечатъци от шпори по хълбоците е приятно разнообразие да има такива от токче по раменете и много мъже се примиряват.

Ти лично на какво си готов, за да спечелиш една жена?

Преди да тръгна да я печеля, трябва да съм готов да я загубя. А съм я загубил в момента, в който я пожелая само за мен. Усетя ли, че тя ще е с такова влияние върху живота ми, че няма да искам да го живея без нея, изпреварвам събитията и превантивно оставам сам. На мен ми харесва да съм сам. Така имам избор от поне пет посоки. Самотата е път към свободата, а жената е дупка на тоя път, която мога да избегна, рефлексът ми е развит, но влизам в нея и излизам разбит.

Темата на броя ни е „Родителски вини”. Ти имаш ли такива?

Само една. Писал съм стихове за случайни минувачки, но никога не съм писал стих за дъщеря ми. Стремежът към писане е стремеж към корекция, към заглаждане несъвършенствата на света, а Ема е толкова прекрасна, че всеки опит да я пресъздам на хартия, ще е провал.

Ако дъщеря ти след години се влюби в човек като теб, щастлив ли ще си?

Щастието е себична категория. Дори когато нещо касае Ема, то трябва непосредствено да се отразява на мен, за да ме прави нещастен или щастлив. Нейната любов може да направи щастлива само нея. Мен може да ме направи само ревнив. Колкото по-щастлива ще е тя, толкова по-ревнив ще бъда аз. Това ще означава, че някой изцяло ми е иззел функциите. И авторитета. И фигурата. И вече той е основен проводник на щастие за дъщеря ми. А моята фигура виждаш каква е. И на нейно място сега стои фигурант. Защото, ако Ема търси мен в мъжете, е обречена да се примирява с фигуранти.

Смисълът е…?

Няма смисъл. Само нашият дребен нищожен смисъл, сведен до това, да ни е гот на гъза. Смисълът на всеки отделен човек е в удоволствието. Какъвто е и смисълът на всяко отделно животно. Разликата е, че ние разполагаме с повече средства за достигане на целта. Иначе най-разпространените са едни и същи. Човек не би се възпроизвел дори, какъвто е неговият смисъл за природата, ако сексът не беше удоволствие. Само се огледай.  В нито един етап от развитието на цивилизацията не е имало такъв култ към телесните удоволствия и такова разнообразие в задоволяването им. И всяко едно удоволствие произлиза от някоя дупка по тялото. Ядене, сране, ебане, зяпане на телевизия. Това е.

Милион години еволюция до съвременника, седнал на lazy boy стол, с хладилник в единия подлакътник и вибратор в другия, с парче пица в уста, гледащ порно по плазмата. В момента, в който монтират в тия столове тоалетни и всички дребни удоволствия се съберат в едно, с еволюцията ще е свършено. Нищо над това не може да постигне човек. Нито нещо под него.

Някои казват, че смисълът е в състраданието, в саможертвата, в благотворителността, в любовта…но зад всяка от тия думи отново се крие стремежът към удоволствие, само дето е от по-извратен тип. Който съчувства, проси или похвала, или изкупление. Удоволствието е в получаването им. Саможертвата е със същия стимул, но на стероиди. Който я прави, разчита смъртта да го обезсмърти. Аз на смъртта не разчитам. Разчитам на писането. Така че за мен смисълът е един –  keep writing.