Той знае с кого и кога има среща до края на 2015-а. Поне. Въпреки това не обича да прави планове за бъдещето. Всяка една негова среща винаги е емоционална. И за двете страни. Ясновидка му предрекла, че ще живее като милионер. И той е такъв – има милион срещи с хора, които самият той докарва до екстаз. Заради „Вива Вивалди“, „Пълно потапяне“ или пък „Любовна афера за пиано и оркестър“… Всяка една история е напълно приложима към неговия личен свят, за който разказва с цигулката пред публиката от петгодишен. Той е най-младият концертмайстор на Кралската опера в Лондон, преподава музика във Валенсия, обича да носи тениски на концертите си. Заобиколен е предимно и основно от жени – дори в семейството му те са мнозинство, тъй като има три сестри. Не крие, че не внимава във възрастта на жените-любови, и то не само защото аритметиката не е най-силната му страна. Романсът му с по-зрялата от него Памела Никсън, майката на някогашното дете-чудо Ванеса Мей, бе еднакво интригуващ и за таблоидите, и за афишите и публиката на световните сцени. Той е Васко Василев. И скоро отново ще превземе България с турне. Този път филмово. Пред „Жената днес“ най-известният български цигулар разкри коя е любимата му филмова и житейска роля. И защо би тръгнал на училище с Майкъл Джексън.
Васко, подготвяш ново турне за българската публика през ноември, какво да очаква тя след успеха на миналогодишния Viva Vivaldi?
Под пълна пара сме за предстоящите 7 концерта в България – Бургас (23/11), Варна (24/11), Добрич (25/11), Русе (26/11), Самоков (28/11), Пловдив (29/11) и София (30/11). Изненадите обаче не са целенасочени като фокуси в цирк. Както всеки път, ще разчитам на музиката, репертоара и приятната компания на сцената и в залата. Турнето ни сега се казва Cinema Concertos и е специална селекция от музиката на част от най-любимите ми филмови класики като “Карибски пирати”, “Гладиатор”, “Кръстникът”, “Мисия невъзможна”, “Отнесени от вихъра”, “Модерни времена” и една специална изненада от филмите на Джеймс Бонд и Skyfall на Адел.
Има ли публика, от срещата с която се притесняваш?
Не бих отишъл на такава среща, ако се притеснявам. Вероятно и изобщо не бих се занимавал с музика. Притеснението, което изпитвам, е здравословно вълнение и вдъхновение от всяко излизане на сцена, независимо пред каква публика, къде и с какъв репертоар.
Вярно ли е, че предстартовата треска не се лекува?
Това е индивидуално, много лично усещане. Аз лично не се опитвам да “лекувам” това усещане, а да му се насладя и да си взема нужния адреналин от него. В крайна сметка, ако тази треска изчезне, сигурно ще означава, че съм си повярвал или че е време да сменя професията си.
Вместо традиционния училищен звънец на първия учебен ден тази година в Каварненско училище прозвуча рокмузика – първото рокучилище у нас стартира годината с парче на AC/DC. В София пък със странната мисия да раздават енциклопедии на първолаците бяха поканени Валери Божинов и фолкпевицата Андреа. В коя класна стая би влязъл, ако беше начинаещ ученик? С кого би тръгнал ти на училище сега?
Всяко начало на учебна година, свързано с музика, е едно добро начало. Надявам се всички деца, ученици и млади хора да имат късмет със семейството, в което растат, и средата, в която формират мечтите си. Едно от най-важните неща, когато си дете, е кой те вдъхновява, кой ти е за пример и към какво се стремиш. Далеч съм от мисълта да оценявам решенията на училищните институции, но ако аз бях ученик сега, бих искал да съм в един клас с Майкъл Джексън.
Като преподавател налага ли ти се да използваш нестандартни прийоми?
Никога не съм преставал да бъда ученик. Този процес на обучение е форма на общуване и в него аз не участвам само като някакъв ментор или професор, а с целия си жизнен и професионален опит. Това, което разбирам от учениците си в Испания например, за трудностите, с които се борят, ме кара да мисля от тяхна гледна точка и напълно си давам сметка, че всяка възраст има свои проблеми за решаване и важни избори за поемане. Моят подход към всеки ученик е различен, но винаги търся силните им страни и, разбира се, работя с въображението им – карам ги да мислят визуално за музиката и да усещат всяко произведение с всичките си сетива и да се осъвършенстват в преразказването му на хората.
Какво не успя да научиш в житейската си практика? В коя дисциплина и защо се явяваш на поправителен?
Не успях да се науча да готвя, но съвсем скоро ще имаме възможност да видите в детайли и дисциплината, в която съм поработил. И поправителния. Имам и учител… нещата са сериозни.
Коя е главната ти роля в живота?
Ролята на едно свястно момче с прекрасни приятели, семейство и професия. Добър човек, надявам се.
Само в музиката ли прилагаш „пълно потапяне“?
Мисля, че ако владееш “пълното потапяне”, то не може да се отнася само до един аспект на живота, пък било то и основен. Аз съм всеотдаен към всичко, което правя и обичам да присъствам максимално активно във всичко, което харесвам.
Какво виждаш първо в жената срещу теб?
Не знам какво точно имаш предвид – част от тялото ли.. като уши, нос, гърло…? Реално нямам конкретни черти или качества, които търся – важното е общото усещане и чувство, което някой провокира в теб. Нямам предварителни очаквания или някакви предразсъдъци.
А какво не искаш тя да види в теб и старателно прикриваш?
Нямам такова нещо. Нищо не крия.
Като малък си бил много влюбчив. Още ли те държи, или се видоизменя с годините, особено след 40-те?
Не знам дали съм бил влюбчив, по-скоро съм много верен, лоялен и моногамен мъж. Зодиакалният ми знак по китайския календар е куче, т.е. предаността е моя много характерна черта. Това се отнася и за връзките ми.
Преди време бе обявил, че си свободен електрон и скоростно бе залят от предложения за срещи от българки. След това стана ясно, че имаш нова любов с японка. Защо големите ти страсти са все извън България?
Нямам никакво обяснение за това. Със сигурност не подбирам отношенията си с нежния пол по географски принцип. Може би е съдба… може би не прекарвам достатъчно време в България… не знам.
Томо ли е твоята половинка и как разбра това?
Томо Сонода е жената до мен в момента. Приятно ни е заедно, тя разбира моя ритъм на живот, който не е от най-стандартните. Нямам как да го обясня по-добре.
Кой направи първата крачка?
Нито един от двама ни… направи я един мой приятел – Масаши Ишида, който е японец, но живее и работи в Германия. Той инициира запознанството ни.
Какво видя Томо първо в България?
Летище Враждебнa, паспортен контрол, впечатляващите визии по билбордовете с доста разголени жени по тях… но реално, нещата се оправиха, когато отидохме до 7-те Рилски езера.
Дейвид Бекъм доказва любовта си към Виктория като си татуира името й. Ти правиш ли подобни упражнения, или имаш друг начин да покажеш чувствата си:)
… Попитах Томо по темата и тя отговори, че бившият й мъж си е татуирал нейното име и сега е много трудно да го изтрие, като връзката им вече в историята…
Как компенсирате разстоянията помежду си?
Допреди няколко години за мен разстояние Лондон – София или Лондон – Барселона не беше разстояние, което приемам сериозно, но вече мога да кажа, че и Лондон – Токио не е толкова голямо… в крайна сметка живеем в изключително интерактивно време и не гледам на физическото разстояние като на проблем.
Възможно ли е интернет да съхрани чувства? Би ли й предложил брак?
…аз съм твърде срамежлив, за да отговоря на този въпрос.
Защо не си се оженил досега, отричаш ли брака като институция?
Чувствам се много добре с начина, по който съм организирал живота си, а ако някога усетя, че не ме устройва, ще го променя, но едва ли ще е, защото “така трябва”.
Цигулката или жената ревнуваш повече?
Жената, разбира се.
Към какво си пристрастен и опитвал ли си се да се отърсиш от него?
Хммм… честно казано, пристрастяванията ми са въпрос на избор… мога да кажа, че имам воля и ако се пристрастя, то е защото така съм решил – харесвам вкусната храна, пътуванията…
Защо мечтата ти е да се оправят дупките в София? Не се ли притесняваш, че винаги ще си остане само мечта?
Е как защо? Само като съм в София, ми се налага да ходя супер концентриран в краката си, а аз съм пешеходец… много искам да няма паркирани коли по тротоарите, дупки и кал… София е прекрасен град и ако има добра инфрастуктура и в частност, тротоари, може да е пешеходна в много по-широк смисъл, отколкото е в момента. Убеден съм, че ще се оправят нещата.
За какво не ти стига времето? А парите?
Не ми стига времето да отида на гости на Албена и Максим в Москва, на Денис в Тампа, на родителите на Петя в Самоков. А парите не ми стигат, за да си купя частен самолет, което би ми помогнало да ми стигне времето за всичко, за което сега не ми стига.
Изкушават ли те парите? Отказвал ли си рекорден хонорар заради принципи?
Парите са важно средство във времето, в което живеем. Аз изкарвам своите с ръцете, главата и емоционалността си и се гордея с това. Голяма част от парите си ги влагам обратно в музика и в разработването на нови проекти. Сега като се замисля, не знам какво означава рекорден хонорар, но май не ми е бил предлаган такъв. А за принципите – всичко е много относително и зависи от конкретния случай. Аз съм изпълнител и като такъв съм свободен да бъда наеман и заплатен за труда си, така че критерият за принципите би бил свързан основно с музиката и с прекия ми предмет на дейност.
Казват, че жените са по-пестеливи? Ти умееш ли да спестяваш?
Не, не умея да спестявам и не мисля, че това се определя от пола. Аз обичам да правя подаръци, да организирам изненади, свързани с пътувания, приятни вечери, да се виждам с приятелите си. Мисля, че съм по-скоро щедър, отколкото внимателен и пестелив или пресметлив.
Как би изглеждала стачката на един музикант и срещу какво би била тя?
Хората на изкуството би трябвало по-скоро да имат каузи “ЗА”, а не стачки и протести. Не бих стачкувал като музикант, защото това ще е срещу моята публика.
Как би изглеждал Васко Василев, ако не беше известен цигулар от началото на ХХI век?
Сигурно бих бил ватман.
Колко струва любовта?
Нямам идея и съм много щастлив, че не ми се е налагало да виждам ценоразпис и остойностяване за любов.
Коя случка, книга, жена, музика те промени най-драматично?
„Драматично” е твърде крайно определение, но всяка среща с ключови хора в живота ми ме е променяла. Това се отнася за всеки човек. Ако трябва да сложа началото с някого в детството ми, то това биха били бабите и дядовците ми, поезията на Яворов, филми като “Сибирският бръснар” на Никита Михалков и филмите на Карлос Саура, музиката на Пако де Лусия, Памела, приятелите ми…
Как би стартирал автобиографията си, когато станеш на 50 години?
Васко на половин век.
Васко, кой си ти всъщност?
Aз съм това, което свиря. Сега се превъплъщавам в образите на филмовите герои – обичам да потъвам в епохата, да съпреживявам това, което правя. Аз съм и Чаплин, и Джеймс Бонд, а в същото време обожавам всички превъплъщения на Тодор Колев.
0 Коментара