33-годишният актьор Владимир Зомбори е роден в Пловдив. Учил е сценография в Професионална гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. През 2011 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов в класа на проф. д-р Атанас Атанасов.
Снимки: Кристиана Пенкова – Кика. Кадри от филма „В Сърцето на Машината“: Форуърд Пикчърс Ентъртейнмънт
Обича да е сред природата и цени добрия хумор. Играе в редица постановки в Малък градски театър „Зад канала“. От години разпознаваме гласа му в немалко анимационни и игрални филми и сериали. Сега ще го гледаме още в два от новите български филми на режисьора Мартин Макариев, както и в интригуващ сериал.
Двамата с актрисата Весела Бабинова имат дъщеричка – Йоана.
Ето какво сподели актьорът за ролята си във „В Сърцето на Машината“, който вече е на големия екран, за семейството, за театъра и киното, за войната и реалността днес.
Зомбори. Историята на фамилията Ви си е направо готов сценарий за филм. Разкажете ни за малко повече за нея?
Основното е, че дядо ми е бил придворен сладкар на княз Фердинанд, имал е три сладкарници в столицата. След 1944 година е бил изселен, по-късно е отишъл в Пловдив. Все още имаме някои фамилни рецепти и калъпи за кувертюра, семейни ценности.
Можехте да сте сладкар или пък да рисувате, а и пеете чудесно. Но станахте актьор. Защо?
Защото това обединява всички други таланти. Реших, че искам да стана актьор малко преди да завърша 12-ти клас. Тогава гледах едно представление в Пловдив – „Хотел между тоя и оня свят“ по Ерик-Еманюел Шмит, което преобърна нещо.
Държите във всяка нова роля да сте различен, за да може да се запомни по-скоро героя, а не какъв е актьорът зад образа. Кой е най-далечният от Вас образ, който сте играли?
Във всеки образ има нещо, което е далечно, но ние като актьори трябва да го намерим в себе си и да направим този образ достоверен и пълнокръвен. В човека живеят най-различни демони и ангели, които при определени обстоятелства и житейски ситуации изваждат различните ни лица. Всеки от нас е многослойна и сложна машина, която е изградена от най-различни части. Нашата професия изисква да вадим тези всевъзможни лица по-често и да боравим с тях.
Нужно ли е актьорът не просто да разбира, но и да може да оневини своя герой, за да се получи добър резултат?
Смятам, че да, валидно е. Мисля, че трябва да разбереш персонажа и да си на негова страна, за да можеш да действаш от негово име най-пълноценно. Когато неговата логика стане твоя логика, в тези уговорени обстоятелства и граници на работата, тогава се получават и наистина интересните неща. С тялото и подсъзнанието си ти вече реагираш на нова схема. Иначе се получава така нареченият „коментар“, невярна игра. Ползва се в определени жанрове, но за киното и методите на Станиславски, които са най-близо до живота, най-добре работи да разбереш изцяло персонажа.
Във „В Сърцето на Машината“ играете младши надзирател в Софийския затвор. Кое е най-голямото предизвикателство, което тази роля донесе за Вас?
„Младши надзирател“ само по себе си нищо не означава. Самият филм не се занимава толкова с чиновете на тези хора или позицията, която заемат в обществото. Действието се развива в една капсулирана среда, в която не е толкова от значение кой кой е, а какво носи определен човек вътре в себе си, за да може да премине през това общо предизвикателство в една група от хора, които са изключително различни, но и много си приличат в основната тема – това дали човек е склонен да си прости.
За най-интересното мога да кажа – мисля, че моят герой минава през най-голямата парабола в историята. И физически, и психически той преминава през най-голяма палитра от емоции. Благодарение на коментари на зрители, които са гледали филма и споделят, си дадох сметка, че нямам много текст, но въпреки това съм преминал през изключително много неща във филма, без думи. Щом съм съумял да го направя добре, няма по-голяма награда за мен.
Казвате за героя си, че е пълен с „качества“, които само могат да объркат нещата за него. Вие самият имате ли такива качества, които могат да объркат нещата?
Всеки има трески за дялане. Една от другите причини да се занимавам с актьорско майсторство е тази, че до голяма степен тази професия е като една самотерапия, актьорът много се занимава със своя вътрешен свят, това е основният му инструмент за постигането на цели и задачи, било на сцената или пред камерата. Именно това бръкване навътре към сърцевината е много любопитно и си давам сметка колко много са ме променили различните представления, различните неща, които съм снимал. Малко или много всеки път решавам някакъв проблем за себе си или си давам сметка за неща, които съм потискал във времето. Когато човек ги извади, той по някакъв начин се справя с тях, в случая през изкуството. Тази самотерапия е доста полезна.
Колегите ви смятат, че това е един от най-добрите български филми и няма да остане незабелязан. Защо?
Първо заради високото ниво, чисто продукционно, на филма. Беше крайно време да се направи един български филм, където всички възможни средства, та и отгоре, да бъдат налети във филма, а не другаде. Не казвам нищо за другите, просто знам, че този път беше точно така. Мисля, че това се вижда много добре. Мисля, че е крачка напред изобщо за българското кино, чисто визуално. Надявам се да има успех и да остави следа. Историята е универсална и стройно разказана, вярвам, че ще достигне до хората като въздействие.
А какво не искате да остане незабелязано от Вас самия?
Надявам се просто, както в последната една година, да имам възможността да правя това, което обичам – да снимам и да играя. В случая да снимам, тъй като в това имам по-малко опит и ми е по-интересно сега. Надявам се да имам възможността да провокирам себе си повече, което да ме развие и да мога да показвам, ако ми е отредено, по-различни неща чисто професионално като актьор. И разбира се, да има по-интересни истории.
Дъщеричката ви се ражда по време на пандемия. А сега има и война. Хиляди жени и деца напускат домовете си в Украйна. Какво ще разкажете на детето си, когато порасне, за тези години?
Мисля, че няма по-страшно нещо от войната. Ние имахме комфорта досега и все още го имаме, тъй като за момента не сме пряк участник в това, да не сме преживявали подобно нещо. Но, както виждаме, никой не е застрахован. Няма гаранция, че няма да се случи. Мисля, че това е едно от най-безсмислените неща в света. И най-жалкото е, че съвсем невинни хора стават жертва на високите интереси на 5-6 човека. Разбира се, че се надявам моето дете да не трябва да преживява такова нещо. Адски ми е мъчно за всичките тези хора, които бягат от домовете си с децата си, имам приятели, които приютиха хора в домовете си. Аз самият гледам да помогна с каквото мога, неща от първа необходимост. Но това е – войната е най-страшното и безсмислено нещо.
А какво ви се иска да ѝ спестите?
Като всеки родител искам да ѝ спестя тревогите, да ѝ спестя шамарите от живота. Но в крайна сметка, човек трябва да премине и през такива неща, животът не е само цветя и рози. И колкото и да искаме да предпазим близките си, се срещаме челно с реалността понякога. Разбира се, каквото мога, ще правя, за да я предпазя, но всеки си има своя съдба. Ако е само щастие, човек се превръща в глупак.
И двамата с Вашата половинка Весела сте актьори. Коя е най-важната съставка, за да го има семейството?
Мисля, че е взаимната подкрепа и уважението на света на другия. Колкото и двама души да са заедно и да градят един свят, всеки сам за себе си има негов собствен свят. И хората трябва да дават един на друг достатъчно време за персоналния свят. Хората не са само мъж и жена един на друг, те плуват в общото море като отделни личности. Взаимната подкрепа и любов са много важни. Според мен всеки един е цял и бих нарекъл това „съюз“. Съюзът е по-силен от двете половинки, той събира две завършени цялости, които имат много по-голяма енергия да съществуват и да променят реалността, в която живеят.
Прочетох някъде, че като дете сте искал да станете пожарникар и космонавт. Кой „пожар“ бихте загасили, ако можехте?
Бих загасил пожара на завистта.
А закъде да полетите?
За Исландия, надявам се с Весела да можем да осъществим тази цел и мечта още през август.
0 Коментара