Владимир Зомбори. Роди се звезда

Той спечели сърцата на публиката още с първата си имитация на сцената на „Като две капки вода“. Владимир Зомбори бе феноменът на 12-ия сезон на риалити формата. И абсолютно заслужено грабна победата заради брилянтните си актьорски и певчески изпълнения. Тази година той е и един от носителите на наградата „Златно перо“.

Снимки: „Като две капки вода“, Nova

„Късметът не е спирал да ме следва, откакто започна предаването и той е свързан с обичта и вярата на хората в мен. Не съм предполагал, че ще спечеля шоуто. Но съм изключително благодарен на хората, които ме подкрепяха безрезервно през цялото време. Благодарен съм към Бог, към семейството ми и към самия мен, че успях да издържа и да изкарам нещата докрай, и то по възможно най-добрия начин.“, каза Зомбори и призна, че краката са му омекнали, когато е чул как

11 000 души скандират името му.

Владимир Замбори е роден в Пловдив. Учил е сценография в Професионална гимназия за сценични и екранни изкуства в родния си град. През 2011 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Казва, че обича да е сред природата и цени добрия хумор. Играе в редица постановки в Малък градски театър „Зад канала“. От години разпознаваме гласа му в немалко анимационни и игрални филми и сериали. Гледали сме го и в сериалите „Пътят на честта“, „С река на сърцето“, „Мен не ме мислете“, „Вина“ и др. Участва и във филмите „В сърцето на машината“, в „Игра на доверие“ и др.

Тази година играе и във френската комедия „Заклеваш ли се в децата“ на Саломе Льолуш, където си партнира със своята половинка в живота – Весела Бабинова. Двамата имат дъщеричка – Йоана.

Историята на фамилията му е като

готов сценарий за филм.

„Основното е, че дядо ми е бил придворен сладкар на княз Фердинанд, имал е три сладкарници в столицата. След 1944 година е бил изселен, по-късно е отишъл в Пловдив. Все още имаме някои фамилни рецепти и калъпи за кувертюра, семейни ценности“, споделя актьорът.  Признава, че има несбъдната мечта, която не е свързана със сцената. Актьорът иска да отвори малка сладкарница, но засега идеята е само в главата му, а практическата реализация е оставил за по-късен етап.

Самият той е можел да бъде сладкар, да рисува, а и пее чудесно. Ето как отговаря на въпроса защо е станал актьор: „Защото това обединява всички други таланти. Реших, че искам да стана актьор малко преди да завърша 12-ти клас. Тогава гледах едно представление в Пловдив – „Хотел между тоя и оня свят“ по Ерик-Еманюел Шмит, което преобърна нещо“.

Владимир Зомбори казва, че огромната популярност, която получи покрай „Като две капки вода“ ще му отвори нови възможности за развитие. Но пред Нова телевизия актьорът призна, че е минал и през много трудности: „Ако не се завъртиш по телевизията, никой няма да разбере какво можеш и колко си добър. Адски е обидно“. А за пътя си към популярността добавя:

 „Изял съм горчивите залци, поел съм и шамарите, и погалванията“.

И още: „Имах един период преди 10 години – започнах да работя като барман нощни смени, за да мога да изкарвам някакви пари, защото бях много зле финансово. Бях актьор от Малък градски театър „Зад канала“, а не можех да се оправям. Трябваше да си плащам наема, трябваше да имам все пак и някакви пари за мен“.

Няколко пъти е бил на косъм да се откаже, но не го е направил, защото никога не е губил вяра в себе си. Признава, че не приема случайни предложения за работа. „Могат да отведат кариерата ти в недобра посока. Аз съм отхвърлял роли в сериали и театрални постановки. Дори родителите ми се чудят защо го правя. За да успееш в нашата професия, освен талант, трябва и късмет, и сила на характера“, смята актьорът. Признава, че иска във всяка нова роля да е различен, за да може да се запомни по-скоро героя, а не какъв е актьорът зад образа. „Във всеки образ има нещо, което е далечно, но ние като актьори трябва да го намерим в себе си и да направим този образ достоверен и пълнокръвен.

В човека живеят най-различни демони и ангели,

които при определени обстоятелства и житейски ситуации изваждат различните ни лица. Всеки от нас е многослойна и сложна машина, която е изградена от най-различни части. Нашата професия изисква да вадим тези всевъзможни лица по-често и да боравим с тях.“

Според Зомбори актьорът не просто трябва да разбира, но и да може да оневини своя герой, за да се получи добър резултат. „Мисля, че трябва да разбереш персонажа и да си на негова страна, за да можеш да действаш от негово име най-пълноценно. Когато неговата логика стане твоя логика, в тези уговорени обстоятелства и граници на работата, тогава се получават и наистина интересните неща. С тялото и подсъзнанието си ти вече реагираш на нова схема. Иначе се получава така нареченият „коментар“, невярна игра. Ползва се в определени жанрове, но за киното и методите на Станиславски, които са най-близо до живота, най-добре работи да разбереш изцяло персонажа.“

„Всеки има трески за дялане.

Една от другите причини да се занимавам с актьорско майсторство е тази, че до голяма степен тази професия е като една самотерапия, актьорът много се занимава със своя вътрешен свят, това е основният му инструмент за постигането на цели и задачи, било на сцената или пред камерата. Именно това бръкване навътре към сърцевината е много любопитно и си давам сметка колко много са ме променили различните представления, различните неща, които съм снимал. Малко или много всеки път решавам някакъв проблем за себе си или си давам сметка за неща, които съм потискал във времето. Когато човек ги извади, той по някакъв начин се справя с тях, в случая през изкуството. Тази самотерапия е доста полезна“, казва Зомбори.

Както стана ясно и от „Като две капки вода“, музиката също е негова страст. През 2011 г. дори участва в „X Фактор“, където е един от финалистите в отбора на Васко Василев. След това оставя пеенето на заден план и се отдава на  актьорството. „Музиката винаги съм я слагал на втори план, защото тя е повече за забавление, повече е екстровертна, а

театърът се занимава с вътрешния свят на човека.

Ще прозвучи клиширано, но всеки един от нас е искал да бъде нещо различно, да практикува различни професии. Един живот не стига за това, но на сцената е абсолютно възможно. Там в рамките на два часа можеш да бъде когото си поискаш“, споделя Зомбори.

Актьорът споделя, че с колегите в Малък градски театър „Зад канала“ се подкрепят и се радват се на успехите си. Като цяло обаче смята, че у нас няма усещане за общност и, че обществото ни е много разделено. Въпреки това, той не си представя да живее някъде извън България.

Снимка: mamuri photography.

Половинката му Весела Бабинова също е част от трупата, в която участва. Тази година тя е носител на „Икар“ за водеща женска роля за моноспектакъла „Пистолет в торнадо“. „Това, че с Весела сме колеги, има своите позитиви.

Чувствителността ни към света е споделена,

защото плуваме в едни и същи води, споделяме едни и същи страсти. Така е много по-лесно“, казва Зомбори.

Двамата дълго време са били само приятели, но в един момент любовта пламва. И двамата признават, че се  познават много добре като хора и това им помага както като семейство, така и на професионалното поприще.

Владо и Весела са родители на Йоана, която се ражда през 2020 г. Пред NOVA  актьорът сподели, че на хоризонта се задава голямо тържество, което ще отпразнува любовта им един към друг. „Никой не се страхува за сватба. Няма такъв страх. Ние просто чакаме детето да порасне, за да има красив спомен от празника на любовта на майка му и на баща му. Да донесе халките. Да знае какво се случва. Това е нашето изчакване. Това е нашата пауза. Съвсем скоро ще бъде“, каза Зомбори. И добавя: „Ние искаме да направим такова голямо хубаво тържество с много гости, защото имаме много приятели от артистичната среда и не само. Ще си бъде три дни яли пили и се веселили положението.“.

А ето какво отговори преди време на въпроса –

Коя е най-важната съставка, за да го има семейството?

„Мисля, че е взаимната подкрепа и уважението на света на другия. Колкото и двама души да са заедно и да градят един свят, всеки сам за себе си има негов собствен свят. И хората трябва да дават един на друг достатъчно време за персоналния свят. Хората не са само мъж и жена един на друг, те плуват в общото море като отделни личности. Взаимната подкрепа и любов са много важни. Според мен всеки един е цял и бих нарекъл това „съюз“. Съюзът е по-силен от двете половинки, той събира две завършени цялости, които имат много по-голяма енергия да съществуват и да променят реалността, в която живеят.“