Какво беше твоето детство? Как си прекарваше дните тогава?
Аз съм отрасъл на “Евлоги Георгиев”, “Раковски”, “Любен Каравелов”, “13-ти март” и “6-ти септемрви”. В този район имаше едно каре от кооперации, в които имаше огромен двор, където играехме с влакчета, катерушки, люлки…Всъщност това беше крепостта на безгрижните ми години. Цялото ми детство мина там. Но колкото повече пораствах, толкова повече порастваха и границите, които прекосявах. Отиването до млекарницата на ъгъла на “Каравелов” беше като покоряването на цяла нова вселена!
Млякото го продаваха в стъклени бутилки, нали?
Да. Имаше и плодово мляко, което продаваха в найлонови пликчета. Ягодово, бананово и шоколадово мляко. Любимата ми поръчка беше ягодово мляко и вафла от 6 стотинки.
Говорехме си за стремежа…
Да. Без значение какво правехме, дали играехме на фунийки или на криеница, стремежът беше да отидем една улица по-далеч. Всяка нова улица, която “покорявахме”, беше една наша победа. Улица по улица, двор след двор, НДК, което още не беше построено, Народният театър, който ми се струваше безкрайно недостижим… Днес се разхождам между тези обекти, а тогава те ми се струваха като невъзможно далечни места. Цялото това “воюване” от детството ми продължи много години. Докато завърших училище.
От кое списание ставаха най-хубавите фунийки?
От “Жената днес”, разбира се. Знаех, че хартията била финландска. Дали това е мит или не, не знам, но едва ли съм подозирал, че някога ще давам интервю за списанието, от което стават страхотни фунйки.
Можеш ли сега да навиеш перфектната фунийка?
Никога няма да забравя как да навия перфектната фунийка.
Как разбра, че ще ставаш баща?
Жена ми плака от притеснение и от щастие, когато разбра, че тестът е положителен, въпреки че Алена беше очаквано дете. Аз бях по-хладнокръвно подготвен за новината.
На коя възраст е най-подходящо да станеш баща?
При мен беше въпрос на ясно формулирано непреодолимо желание да стана баща. Не съм се съобразявал с това, че преди бащинството трябва да събера пари, да построя къща или нещо подобно. Естествено, че не трябва да се скача урболешката, ако си на 17 например, но в този случай мисля, че трябва да слушаш сърцето си и да си готов не само за дете, но и за семейство. Когато направиш сметка дали можеш да се грижиш за дете и за семейство, и то заедно с всичко, което изисква това – значи си готов.
Какъв беше твоят баща? Какво ти даде той?
Всичко. Бащата е всичко за едно момче. Той ми даде възпитание, възприятие за живота, но най-важното, на което ме научи, е да бъда мъж. Да си държа на думата, да си отстоявам позициите и да имам достойнство. Това е важно, защото могат да ти отнемат любовта, могат да ти отнемат всичко, но не могат да ти отнемат достойнството. Най-интересното е, че всичко, което ми е говорил, и всичко, на което ме е научил, съм го възприел като безценно много по-късно. Явно на важните неща, които научаваме от бащите си, им трябва време, за да ги осъзнаем.
Много по-различни ли сте с баща си?
Да, баща ми беше много по-сръчен. Но той е живял във време, в което на всеки се е налагало да може сам да си поправя всичко. От колата до бойлера. Аз не успях да го наследя в тази област, защото моите ръце винаги са били на мястото, на което сега съм седнал. Иначе баща ми имаше голямото желание да ми показва как се правят нещата, много спокойно и търпеливо ми обясняваше всичко. От друга страна, той и в момента има същата убеденост, че е прав дори и когато не е прав. Разбира се, не ми е спестявал и шамарите, когато това се е налагало.
Спомняш ли си някои от тези шамари?
Ми те бяха доста, не мога да си спомня някой конкретен. Факт е, че бях много буен младеж. Правех много неща напук, само за да дразня. Някакво криворазбрано отстояване на позициите и в тази връзка, когато ми е набивал канчето, винаги е имало защо.
Кое би те накрало да удариш шамар на детето си?
На Алена няма как да й посегна, но някак си имам по-малко скрупули, ако имам момче. Мисля, че ако ме излъже, ще бъда много разочарован…
Каква е разликата между “татко” и “баща” ?
Таткото е по-мек.
Какво мислиш за концепцията, че дете трябва да се целува само когато спи?
О, не! Никога не съм се водил от описани и възприети принципи. Правя всичко по интуиция и няма дневно разписание на прегръдките и целувките. Прегръщам и целувам Алена винаги, когато ми е кеф.
Какъв баща си ти?
Такъв, какъвто ме е направила Алена. Децата променят таткото. Например започнах да приемам с по-голямо разбиране странности, които при други обстоятелства не бих приел – начин на обличане, начин на поведение…
Кой трябва да ходи на родителска среща – майката или бащата?
Който има свободно време. Родителите просто трябва да гледат в една посока. Ако е така, няма никакво значение кой точно ще иде на родителската среща. Ако не гледат в една посока, детето бързо намира ниша да си пласира маймунджолъците.
Кой да чете вечерта приказката?
Не който има време, а който има желание. Защото, ако прочетеш приказката само защото трябва да я прочетеш, а не с желание, детето усеща това и така можеш да убиеш ентусиазма му да иска да слуша приказка.
Как разказваш приказката за Червената шапчица?
Цветно, описателно, изразително. Опитваш да направиш образите такива, че детето да ги запомни.
“Ловецът държал в ръцете си все още пулсиращия далак на вълка…” – достатъчно описателно и въздействащо ли е?
Не знам, но ми изглеждаш въодушевен, което е добро качество за разказване на приказка.
Какво правите, когато детето не иска да яде?
Нищо. Когато беше малка, беше по-големият зор, защото тогава е важно да ги свикнеш на режим, но и тогава гледахме да не изпадаме в истерия, ако пропуснем някое ядене. При по-големите деца режимът става труден заради техните ангажименти, особено през ваканцията. Важно е нищо да не се прави самоцелно и дори задълженията да не изглеждат като задължения, защото отношението на децата към задължителните неща винаги е негативно.
0 Коментара