Жоро Тошев. Пътуващият татко

Симеон Колев

Един истински космополитен българин, който живее не на едно, а пътувайки между много места. Не може да не си го спомняте като водещ на предаването “Другата България” по bTV. Няма как и да не сте гледали разказаните от него спиращи дъха истории в “НепознатиТЕ”, пак по същата телевизия. А сега е един от участниците в новото риалити на bTV „Африка: Звездите сигурно са полудели”. Това е Жоро Тошев.

Жоро, кое е най-интересното на твоето бащинство?

Може би е банално, но наистина гледам на света и през очите на дъщеря ми. Това е едно много особено усещане, което е познато само на хората с деца. Аз съм един много често отсъстващ баща, защото Ана живее с майка си във Франция. Но както ме посъветва моят скъп приятел Пракаш – времето, което прекарвам с дъщеря ми, е много наситено. Стремя се не просто да я виждам, а да сме заедно.

Какво беше твоето детство? Как си прекарваше дните тогава?

Аз съм от поколението на ”уличните деца”, които от сутрин до вечер бяха пред блока, на улицата. Имах куп занимания – от лека атлетика, през фунийки и жмичка до театъра в Двореца на пионерите, където правехме спектакли с Явор Гърдев, Мария Касимова, Искра Ангелова, Мариан Бачев. Още тогава животът ми тръгна динамично. И така чак до днес!

Кое ти беше любимото ядене като малък ? Как са те лъгали да ядеш, ако си бил злояд?

Аз бях злоядо дете! Големи залъгвания падаха с майка ми и баба ми да хапна това и онова. По-лошото е, че бях подозрителен към манджите на мама и често бърках в тенджерата, за да проверя дали слага месо, което не обичах. Често рекетирах родителите ми, че ще ям, ако ми купят някаква играчка. Дъщеря ми ми го връща понякога тъпкано, но пък с майка й не я насилваме.

Любима играчка?

Колело! Първото! Баща ми ми го купи и ме научи да го карам. Първоначално с 4 колела, а след това, като станах печен, само с 2!

Балканче ли беше?

Естествено! И то купено “с връзки” от Ловеч, където се произвеждаха балканчетата.

Твоят най-силен и най-цветен спомен от детството ти?

Не са един и два. Аз наистина имах шеметно детство! Бях и асамблейче, запознах се на 10 години с деца от целия свят и още тогава поисках да обиколя този свят, да разбера другите. Мисля, че детството ни формира. И колкото по-разнообразно, вълнуващо е то, толкова по-смислени хора ставаме след това.

Как разбра, че ще ставаш баща?

Милена, с която не сме женени, ми съобщи хубавата вест.

На коя възраст е най-подходящо да станеш баща?

Няма определена възраст за бащинството! Всяка възраст е подходяща и има своите предимства, ако си даваш сметка каква отговорност е това. Понякога се плаша, като си помисля, че не давам всичко от себе си, че може още и още.

Какъв беше твоят баща? Какво ти даде той?

Баща ми беше достоен човек, който ме научи на достойнство. Беше умен, дълбок, бохем, с невероятно чувство за хумор. Все по-често разговарям с него наум…

Какво го питаш най-често?

Най-често му искам съвет как да постъпя в дадена ситуация, когато се чувствам безпътен.

Много по-различни ли сте с баща си ?

Да, различни сме. Той беше много по-дипломатичен, търпелив и последователен. Много красив и силен физически, щедър.

Кой беше най-хубавият детски филм от твоето детство?

“Пипи Дългото чорапче”, малко по-късно “Синъо лято” ! А от българските – “Войната на таралежите” ! Имам ги на DVD, за да ги гледа дъщеря ми.

Каква е разликата между “татко” и “баща” ?

За мен татко е по-интимно. Това е нещо между теб и детето ти.

Какво мислиш за концепцията, че дете трябва да се целува само когато спи?

Не я споделям. Децата трябва да бъдат целувани, да им се показва какво е любов, за да се научат да обичат и да дават любов на другите. Любовта е водещо чувство в живота. Поне в моя.

Какъв баща си ти?

Често отсъстващ, но пък даващ. Надявам се и разбиращ. Понякога изискващ, но и умеещ да се забавлява по детски.

Кой да чете вечерта приказката?

Всеки от семейството, който има търпение, който може да преживее приказката като своя история и ако се наложи да попее и приспивна песен, в случай че приказката не е достатъчна детето ви да заспи усмихнато и спокойно. Обичано!