Българският павилион на Венецианското биенале – в сиропиталище от XV век

До 24 ноември 2024, когато ще бъде закрито 60-ото Биенале на изкуствата във Венеция, имате възможност не само да посетите завладяващия град-музей, ами да се потопите в модерно изкуство от цял свят и да видите Българския павилион и инсталацията „Съседите“, която спечели овациите на световните критици и признанието на обикновените зрители. Авторите Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян с куратор Васил Владимиров са разположили творбата си в зала „Тициано“ (Sala Tiziano) в Центъра за култура Дон Орионе Артиджанели  (Centro Culturale Don Orione Artigianelli),

близо до Моста на Академията във Венеция, Италия.

Посетителите се стичат към Българския павилион, заради авангардната трактовка на травмите от комунизма, но и поради отличното му местоположение. Туристите, дори да нямат влечение към изкуството, просто „се спъват“ в експозицията. Zattere, спирката на водния  транспорт, е буквално пред сградата, притегателна за  нажежените от любопитни пришълци адреси в центъра на града.

Културният и конгресен център „Дон Орионе Артиджанели”, ширнал се върху близо 10 хиляди квадратни метра,  на крайбрежната алея „Фондамента Дзатере ай Джезуати”, е обособен в бившия

йезуитски манастир „Сан Джироламо”, датиращ от XV век.

Летописът му е толкова наситен със събития, че направо си плаче да бъде разказан.

Историята на културното средище започва с основаването във Венеция на тосканската мирянска конгрегация на Gesuati (името идва от факта, че като поклонници скандирали името на Исус). Организацията поела грижата за болни хора, първо в енория Санта Джустина и впоследствие в Сант’Агнезе, защото един от нейните членове наследил няколко къщи в района.

От 1423 г. са първите документи, които изясняват, че съществуващите сгради са пригодени за монашеските цели и са добавили параклис, посветен на Сан Джироламо.

По-нататъшните разширения на манастира са от втората половина на петнадесети век, а през 1493 г. е положен първият камък на църквата. Тя е осветена на 21 декември 1524 г. от Йоан епископ на Тиберия (както се споменава в паметната  плоча, поставена вътре в обителта). Мястото е посветено на посещението на Дева Мария при нейната братовчедка Елизабет, оттук и името „Santa Maria della Visitazione“.

Църквата е изящен пример за Венециански ренесанс

с богато орнаментирания си таван  и 58 квадратни табла, изобразяващи евангелисти и светци, от чиито черти се предполага, че може би са рисувани от ученици от школата на Леонардо да Винчи.

Атмосферата на древни времена в наши дни е място за срещи, свързани с културата и гостоприемството в стар манастир, реставриран и оборудван с най-новите технологии. Центърът настанява групи, соло посетители и семейства и предлага възможност за престой на уединено и тихо място в сърцето на Венеция, зад Gallerie dell’Accademia с директен изглед към кея Zattere и канала Giudecca.

Цялата сграда се развива около три манастира от XVIII век и един манастир от XV век. Благодарение на своята необятност, архитектурата, градините и тишината, центърът „Дон Орионе“  е оазис в града.

Тук всяка зала разказва история.

През 1669 г. манастирът и църквата са закупени от отците доминиканци, които с увеличаването на броя на вярващите чувстват необходимостта да издигнат нов храм. Дизайнът е поверен на архитекта Джорджо Масари и през 1726 г. започва работата по изграждането на новата църква, която е посветена на „Санта Мария дела Росарио“. Тук, след като  е завършена, са прехвърлени ценните творби от старинния храм на Джезуати, който е превърнат в обществена библиотека, съхраняваща невероятната колекция от книги, дарени от Апостоло Зено през 1750 г.

По същото време доминиканските отци започват, отново с архитекта Масари, проектирането и изграждането върху земята, която придобиват между 1747 и 1749 г., на най-големия венециански манастирски комплекс за онова време.

От 1815 до 1850 г. мястото се управлява от гражданските власти като сиропиталище, докато през 1851 г. управлението е предадено отново на Църквата, за да се обучават сираци на религиозни практики.

С обединението и присъединяването на Венето към Италия през 1866 г. комплексът преминава под публичното управление на Благочестивите институти, които през 1919 г. поверяват ръководството му на Дон Орионе. Той на 4 август 1923 г. закупува целия имот, продължавайки работата със сираци и непълнолетни в тежко семейно положение. Под мъдрото и бащинско ръководство на ревностни свещеници, институцията се превръща в средище за усвояване на професии (дърводелци, механици, печатари) и ориентиране към честна и търсена работа за стотици млади хора. Оттук и името „Артиджанели“.

През 80-те години този дом се превръща в пансион за студенти, а от 2000 г. е реорганизиран в Културен център с модерен конгресен център, изложбени пространства и религиозна къща за гости.

Кой е Дон Луиджи Орионе?

Дон Орионе  е роден в Понтекуроне (Алесандрия) на 23 юни 1872 г. Известен е като защитник на християнското милосърдие и е основател на Piccola Opera della Divina Provvidenza. Със създадените от него сиропиталища и професионални училища, той се грижи за обучението на младите хора – „слънце или буря на утрешния ден“, както ги нарича. В институциите за хора с увреждания (Cottolengo) помага на нуждаещите се в лошо здравословно състояние, като остава верен на принципа си: „… не трябва да питаш човека откъде е, дали има вяра или име, а дали изпитва болка!“

Неговият биограф Пронцато го определя като „Божи глупак“, докато папа Йоан Павел I го нарича „стратег на милосърдието“. Дон Орионе описва себе си като „носител на Божественото провидение“, изповядва огромната си вяра в Бог и желанието си да служи сам на него.

Игнацио Силоне казва: „Той не беше свещеник само в неделя сутрин“.

Дъглас Хайд му посвещава биография с многозначителното заглавие „Божият бандит”. Ученият Дон Джузепе Де Лука го описва като „човек в постоянно състояние на духовно въодушевление“.

Когато дон Орионе отива при Господ на 12 март 1940 г., папа Пий XII го нарича „бащата на нищите и виден благодетел на страдащото и изоставено човечество“. Папа Йоан Павел II го обявява за блажен на 26 октомври 1980 г., като го представя на Църквата със следните думи: „прекрасен и брилянтен израз на християнско милосърдие… той със сигурност беше една от най-забележителните личности на този век заради неговата открито преживяна християнска вяра … той имаше характера и сърцето на апостол Павел, любящ и чувствителен до сълзи, неуморим,  смел и храбър, упорит и динамичен до героизъм“. А на  16 май 2004 г. същият папа го прави светец.

Днес неговата организация е разпространена в 30 държави.

Защо ви разказахме тази история? Понеже за българския павилион на Биеналето на изкуствата във Венеция е чест и късмет да бъде показано на такова свято и историческо място.