Банята, която (не) познаваме

Не съм си представял, че снимките на запустялата Баня в “Овча купел” ще се харесат толкова много – имат над 3500 споделяния във фейсбук. Може би много от хората се питат каква е причината да вляза вътре и как съм го направил. Влязох от любопитство, заради предизвикателството и приключението. Интереса ми събудиха мащабът и архитектурата на сградата.

Въоръжен с един малко над средния клас професионален фотоапарат, с един несъвършен статив, със стандартен обектив и „свръхдоза” кураж, преминах през откован и обгорял от пожар прозорец. Наистина не подозирах какво ще срещна вътре. Прекрасни мозайки и плочки. Овални сводове и стълбища. Завладяващи архитектурно-функционални решения на пространството. Излющена от времето боя. Следи от „наемателите“ бездомници през годините.

Ключов момент в тези фотографии е спонтанността и силата на първото впечатление. Водещ е стремежът да пресъздам първичната и истинска красота, същността на обекта, въпреки недостатъците му. Отвъд западналото състояние на сградата виждах красотата й. Водеше ме мисълта, че Банята има важна културна, естетическа и историческа стойност за идентичността на обществото ни.

Бъдещето й (и не само нейното) лежи в отговорите на въпросите: Какво виждат очите ни в такива случаи – красота и предизвикателство или нещо западнало и отблъскващо? Докога бездействието и търсенето на виновен ще заместват активността и поемането на инициатива?

От сп. „Наш дом“