Д като Дом и „Детелина“

Животът в съвременното глобално село е съпътстван от трудни раздели. Новите технологии, интернет и социалните мрежи може да компенсират донякъде разстоянията, но законите на гравитацията, на биологията и физиката все така важат за всички. Когато семействата са се пръснали необратимо по широкия свят, когато младите са тръгнали да си търсят късмета и хляба навън, а близките им са останали тук, когато възрастните вече не могат да живеят сами и имат нужда от постоянни грижи, тогава намирането на уютен и сигурен пристан става проблем от първостепенна важност.

Ако домът, където си изкарал по-голямата част от живота си, вече не е онова безопасно убежище от миналото, “у дома” придобива друг смисъл. „У дома“ за възрастния и болен човек е преди всичко чувство – за защитеност, за топлина и спокойствие. Именно такова място – комфортно, хармонично, екологично, с планински изглед и чист въздух, с изцяло достъпна среда, с добри местни хора, които с търпение и любов се грижат за своите гости – е създала край Костенец, на 70 км от столицата, София Мирчева.

Откритата преди 3 г. резиденция „Детелина“

се помещава в реконструираната и достроена сграда на някогашното училище в село Подгорие, до Пчелин. Тя е изградена новаторски според европейските изисквания и по белгийски стандарт. Зданието с 1000 кв жилищна площ има отлична изолация, отоплява се от автоматизиран пeлетен котел с електронно управление, осигуряващо постоянна температура от 21-22°С през 4-те сезона.

Широките светли коридори позволяват спокойното разминаване на две инвалидни колички и са обточени от первази, благодарение на които трудно подвижните гости се придвижват стабилно. Всички зони на резиденцията: дневната и трапезарията, терапевтичните кабинети, салоните, стаите и баните, са пригодени за хора с увреждания. Между 3-те етажа се движи голям асансьор. Широките бани са с неплъзгаща се подова настилка, с високи WC седалки и ръкохватки за помощ, стените са облицовани с антисептичен винил (а не с плочки с фуги) – за да се поддържа идеална чистота.

Повечето легла са с двусекционна чупеща се рама

и декубитални матраци. Всяка стая е оборудвана с индивидуален безжичен бутон за повикване над леглото – с него се отчита електронно (и се записва в компютър) ответната реакция на персонала. Автоматичното аварийно осветление има независим източник на ток. Собствените резервоари, хидрофорната система за поддръжка на постоянно налягане на водата предпазват зданието при повреди в общия водопровод. Видеонаблюдението в общите части на дома е постоянно – с регистрация и запис, съхраняван за последния месец. Персоналната грижа за гостите се допълва от здравословно и разнообразно хранене 4 пъти дневно – благодарение на

собствената кухня и щатния готвач в дома.

Важна част от „Детелина“ е рехабилитационният център, снабден със съвременно медицинско оборудване, подходящо при възстановяване след инсулти, костни фрактури и ортопедични операции, за раздвижване на възрастните. На разположение е опитен кинезитерапевт 5 дни в седмицата. Наличната апаратура се състои от: ултразвук (за тендинити, артрози, контузии, мускулни спазми, плексити и дегенеративни заболявания на ставите), магнит (за артрити, отоци, екземи, диабетна полиневропатия, бронхиална асма, дископатия); eлектрофореза (при увреждане на периферна нервна система, парези и парализи, неврози и невралгии, ревматизъм, болест на Бахтерев, паркинсон, мускулни атрофии); интеферентен ток (за атрофия на Зудек, хематоми, травми, ставни контузии, разнасяне на отоци, херпес зостер).

Любимо място за социализация на гостите е дневната – с камина и мека мебел, с библиотека и голям телевизор. Там те пият чай и кафе, хапват леки закуски, имат възможност за различни занимания и настолни игри. Поне веднъж месечно дневната се превръща в сцена за изява на танцови състави и певчески трупи от околните селища. Децата често гостуват на възрастните и не пропускат да ги зарадват по празници с представленията си. Забавлява ги и бъбривият папагал (подарък от благодарен клиент), превърнал се в любим компаньон на домуващите. Когато времето позволява, за резидентите се организират излети до местни атракции – Костенски водопад, Щраусовата ферма на Долна баня, курортите Пчелински минерални бани и Момин проход. Периодично гостите в „Детелина“ ползват на място услугите на фризьор и маникюрист/педикюрист.

Информация за състоянието на резидентите се дава

постоянно на роднините им и по телефона –

от главната сестра Анита Доинска. За всеки се поддържа електронно досие с текущите нужди и проблеми, както и с взетите мерки. Има възможност за осъществяване на видеовръзка чрез viber, skype и т.н. на настанените гости с техните близки.

Цената на месец зависи от избора на стая и необходимите грижи, като тя се договаря индивидуално и варира от 980 до 1580 лв. Включва настаняване, грижи и храна, ежедневен контрол на кръвното налягане и здравния статус на гостите, рехабилитация по предписание от

терапевт поне 3 пъти седмично,

преглед от лекуващ лекар веднъж седмично и при нужда. Необходимите лекарства и хигиенни средства като памперси могат да се набавят допълнително по договорка с екипа на дома срещу заплащане. Стаите се доближават максимално до домашната среда и са с 2, 3 или 4 легла, с тераса или без тераса. Предлагат се и самостоятелни стаи.

Възможностите за активност в салона за гимнастика се съчетават добре с отдиха на чист въздух на 2-те просторни общи тераси и обширния двор с пейки, тренажори и барбекю. Декоративни дървета като сребролистна липа, явор, чинар, кипарис, кедър, гинко и зеленчукова градина през лятото радват очите на гостите. Цъфтящи и вечнозелени храсти като лавровишня, майски сняг, червена калина, люляк, вайгела и лавандула образуват цветни групи, формиращи отделните градински пространства.

Резиденция ДЕТЕЛИНА, Село ПОДГОРИЕ, община Костенец, телефон: +359 888 999 153; е-mail : sofia.detelina@gmail.com,  detelina@belfort.bg,  www.domdetelina.bg

Само при нас го има това съчетание: вътрешен уют, простор и природа, сърцат персонал, убедена е собственичката на дома София Мирчева

София, направили сте едно малко чудо в Подгорие. Възрастните хора там се чувстват „вкъщи“ въпреки товара на болестите и на многото си години. Спокойни са и са обгрижени – уверих се лично в това. За моя изненада вие идвате не от социалната сфера или медицината, а от международния строителен бизнес. Как извървяхте пътя дотук?

Ще почна от началото – завърших Лесотехническия институт в края на 80-те години на миналия век, направих там аспирантура, преподавах, защитих дисертация. След 6-7 г. работа, свързана с борбата срещу ерозията, ме поканиха на специализация в Белгия и през 1996 г. се озовах в университета в Гент. Заминах като изследовател, с работна виза и от първия си ден започнах да плащам белгийски данъци. След година и нещо вече работех в една от най-големите частни белгийски компании: Dredging Environmental & Marine Engineering. DEME е позната по света с опита и технологиите си в областта на морското инженерство, екологичното строителство на пристанища, укрепването на брегове, прокопаването на канали…

През 2000 г. ми бе поверено бизнес развитието на фирмата на руския пазар и в държавите около Черно море и Каспийско море. И

първият ми проект беше край Архангелск,

където трябваше да построим пристанището на Северодвинск с ключовия за Русия завод за подводни лодки там. В този затворен град, строен през Втората световна война, не бе допускан дотогава никой, камо ли огромни западни кораби – представете си колко напрегната беше комуникацията около този градеж. Получихме сериозно бойно кръщение, защото никой не вярваше, че белгийска фирма може да попадне в най-затворената област на Русия, където се произвеждат атомните й подводници. Нататък набрахме скорост и осъществихме още куп проекти: изкуствени острови около Санкт Петербург, нефтени и газови терминали, тръбопроводи.

Оттам ли е тази ваша устойчивост и визионерство?

Най-вероятно. В ония години управлявах по около 500-600 белгийци средно по различните проекти, а оборотите бяха за милиони евро. Специфично за морския бизнес е, че той е много рискован – огромни материални ресурси се концентрират в дейност, която продължава месец-два. Оборудването е в пъти по-скъпо, отколкото работата, която се извършва с него. Всяко закъснение или бездействие по различни причини води до загуби от порядъка на 60 000 евро на ден. Докато работехме в Сабета, където е най-големият терминал за втечнен газ на територията на европейска Русия (на ден и половина плаване от Мурманск), дори най-баналната злополука, например, изкълчен глезен по тесните стълби на кораба – налагаше пострадалият да бъде евакуиран единствено с вертолет. Беше редовна практика да подготвяме 2 г. проект, който се реализира после за 25 дни. След 13 г. в DEME реших да направя нещо свое и основах собствена консултантска компания със седалища в Русия и Белгия.

Защо се върнахте в България? И защо в Пчелин?

От 2012 г. нататък се наложи да се прибирам все по-често в България по лични причини – майка ми се разболя. От 2014 г. заживях постоянно тук – в София и Пчелин. Аз съм израснала в Пчелин, макар родителите ми да са от София. Дядо ми е имал къща в столичния квартал „Лозенец”. След като завършил Семинарията, станал дякон в Рилския манастир, но се разболял – докторите имали съмнения за туберкулоза. Затова го изпратили свещеник в Подгорие и Пчелин с идеята лековитите минерални води и мекият планински климат да му помогнат. Той бе много уважаван човек в района, а мен и до днес ме знаят като внучката на попа.

Още от 2004 г. започнах да купувам имоти в Пчелин с идеята да развивам туризъм. Родителите ми изкарваха летата тук, но когато майка ми се разболя, заживяха в София, а аз се пренесох в Пчелин. И постепенно започнах да се оглеждам за социален проект. Ясно виждах, че проблемите в България са свързани с бъдещето на децата и с настоящето на възрастните и болните. Накрая се ориентирах именно към такава инвестиция. Нарекох фирмата си „Белфорт“ – на емблематичната сграда на общината, която ще намерите на центъра на всяко белгийско селище. Човек може да я разпознае лесно по часовниковата кула – тя е нещо като събирателен образ на града.

Помагаше ли ви някой?

Помогна ми много лелята на съпруга ми белгиец – тази година тя ще навърши 89 г., да е жива и здрава. Традицията в католическите семейства в Белгия повелява най-голямото дете да се обрича на Бога. Моята леля монахиня цял живот е работила като помощник-сестра в социални заведения и институции за психично болни. Църквата извършва в Белгия гигантска социална дейност. И когато й казах, че възнамерявам да отворя в България дом за възрастни хора, тя ме заведе в много и в най-различни като категория обекти в цяла Белгия. В някои бяха настанени нейни близки приятелки, в други ходеше да помага като психолог – до миналата година тя водеше всяка седмица психологична група за взаимопомощ. Тя ми отвори очите от какво се нуждаят възрастните и болни хора – благодарение на нея усетих, че най-важна е свързаността.

Комфортът идва първо от сградата,

от правилната ергономична организация на пространството. Но вторият задължителен елемент е грижата, личната ангажираност и отношение. Даде ми такъв пример: „Предишният шеф на този познаваше всички по име и си говореше с тях, а новата шефка никого не вижда – нищо, че иначе всичко е подредено и хубаво“. Постепенно вникнах в стандартите, запознах се с теорията и документацията, това ми беше „хобито“ в продължение на 2-3 г. С арх. Няголов поработихме много сериозно върху архитектурата на „Детелина“ – колко да са широки стаите и коридорите, с какви материали да се строи и обзавежда, какви да са цветовете… Беше сложно, защото някои неща противоречат на българския закон, а други изобщо отсъстват.

Защо избрахте Подгорие за резиденцията, а не Пчелин?

Ох, това е дълга история и всички пчелинци много преживяват моя избор. Истината е, че в Пчелин нямаше подходяща сграда. Старото селско училище принадлежеше на възрастен германец, който не искаше да продава. Ходих три пъти до Мюнхен да го убеждавам, но той все отказваше. И понеже вече имах финансов ресурс да реализирам идеята си, пратих родителите си да видят старото школо в Подгорие. Връщайки се оттам, баща ми обяви, че мястото е страхотно – на южен склон, огряно от слънце по цял ден, с прекрасна гледка към Рила, като почивна станция. И аз казах „да“. Истината е, че ако бях избрала Пчелин, сега щях да имам по-малко логистични проблеми, а съседите ми – повече поминък. Но аз винаги влагам много емоция във всичко, което правя. Начинанията ми в България са чисто емоционални.

Подгорие обаче е много красиво място, енергийно. Историята на земята, върху която се издига днешната резиденция, също е красива – тя е дарена на общината от семейство евреи, укривали се в селото от фашистите. Срещнах се с тях – възрастна жена и нейният син, тя си спомни за майка ми и леля ми като малки – това ни свърза емоционално. Жителите на Подгорие са построили със

собствени средства сградата на училището.

Наложи се да разруша част от нея заради течовете – строих я през 2014-2015 г., ползвайки белгийските и британските стандарти за достъпна и обезопасена среда. Те изискват хората, седейки да могат да виждат през прозорците какво става навън – това обаче е в разрез с българския стандарт. В цяла Западна Европа домовете за възрастни се строят до училища и те гледат децата как играят. За да бъде одобрена нашата конструкция, сградата ни сега е опасана отвън с допълнителни парапети.

Знаете ли, че при един успешен социален експеримент в Норвегия настанили в различните части на един и същ дом деца сираци и болни възрастни хора? Съжителството се отразило чудесно на всички.

Четох за това. И ние сме замислили нещо подобно с директорите на някои училища в Костенец – свободноизбираема програма или група по интереси „Грижа за възрастните“. През последните 2 г. правим лятно училище и дневен лагер в Пчелин – децата от него идват понякога в резиденцията. Искаме да развием общуването между децата и възрастните хора на седмична база – те да им четат, да играят шах или просто да си говорят.

В резиденция „Детелина“, убедена съм, поддържаме

най-доброто ниво в България към момента.

Това ми коства много, защото домът все още работи едва наполовина от капацитета си, а аз дотирам с лични средства – средно с между 3000 и 4000 лева на месец – издръжката на резиденцията. Моята надежда е да постигнем самоиздръжка на обекта плюс 10% амортизация – не очаквам да печеля от този проект, но се надявам поне да си покрива разходите. Преди 3-4 г. си представях, че ще пристигна тук, ще организирам всичко, ще поканя в борда на директорите каймака на Костенец и региона, и ще даря дома на общината да го управлява. Колкото повече време минава, все по-скептична ставам дали това е осъществимо.

Сградата е предназначена за 48 души, в момента имаме 22-ма гости и 18 човека персонал. Колкото повече хора домуват тук, толкова повече работна ръка е нужна и няма как да е другояче. За нас голямо капиталовложение беше собствената кухня, която подобри значително качеството на храната. Поддържането на собствена кухня е скъпо удоволствие, но реших, че не бива да чакаме повече, защото здравословното хранене на резидентите е по-важно от всичко останало и е пряко обвързано с добруването им.

Защо не успявате да уплътните капацитета си?

Мнозина смятат, че отдалечеността на резиденцията на 70 км от София е причината тя все още да не е пълна и да не може сама да се издържа. Ако този обект, с това качество на условията и на предлаганите грижи беше в София или в близката й околност, отдавна щеше да се цепи по шевовете – както се случва с повечето домове за възрастни, макар че някои от тях предлагат доста примитивни условия. Когато близките взимат решение къде да настанят възрастния, гледат от своята камбанария и не искат да губят време за път. Но в София и около София трудно могат да се създадат тези хубави условия, които имаме тук. И пак удобството на по-младите взима превес, а възрастните се оказват настанени в малки стаи, на усойни места, без градина и слънце, истински джендеми, пригодени на две-на три за целта.

Хората, които ни избират за близките си, не се притесняват,

че ще загубят един час, за да дойдат да ги видят – по-важен за тях е цялостният комфорт като екология и житейска среда, като чист въздух, климат, природа, естетика. Децата на доста от нашите гости живеят в чужбина – те не се притесняват от разстоянията и търсят най-доброто за своите близки. За тях няма особено значение дали, като кацнат на летището, ще тръгнат директно към Подгорие или ще се отбият до София – свикнали са с големите разстояния. За тях този час път, който ще отделят, за да видят родителя си, изглежда маловажен на фона на увереността, че близкият им човек живее в оптимален комфорт и за него се грижат добре.

Казвате, че властите изобщо не ви помагат и че не е така в Европа, където домовете за възрастни се финансират поне на 50% от държавата, или пък от църквата и различни фондове. Каква подкрепа очаквате?

Ами най-малкото да не ме товарят с данъци и такса смет през първите 5 години от инвестицията. Защото един подобен проект се развива постепенно. Не само лека-полека се набират гостите, но и персоналът – той има нужда да бъде обучен, защото в България нямаме традиции в социалните грижи. Аз плащам годишно около 3000 лв. за данък сгради и още 8000 за такса смет, т.е. едва ли не трябва да искам от всеки резидент по 20-30 лв. на месец, за да му се изхвърля боклука. Тези „грешни“ пари отиват в частна компания, която събира сметта в района и на всичко отгоре е монополист. Не е морално да се облага социално заведение с данък, отиващ в частен джоб.

Защо хората да изберат именно „Детелина“ за своите възрастни или болни близки?

Защото превъзхождаме всички с големите си и уютни вътрешни пространства, с чистата природа, спокойствието и красивата планина отвън. Също така индивидуалната грижа е нашата голяма сила. Всеки наш гост получава точно това, от което се нуждае – в зависимост от характера си, от спецификите на заболяването си, от желанията си. Нашият сърцат персонал е много внимателно подбиран и обучаван, и буквално живее заедно с проблемите на хора. Там е разликата.