Езикът на тялото – това тайно оръжие

Колко близо да застанем до човека, с когото говорим, в кой момент да подадем ръка, колко дълго да я задържим, колко силно да я стиснем, какво да бъде изражението ни, кога да седнем, да кръстосаме ли крака – всичко това са елементи от изкуството да владеем езика на тялото така, че то да бъде наш приятел, а не наш враг при доброто общуване.
Борбата с вредните навици – игра с халката, въртене на кичур коса и пр., е първата стъпка в усвояването на това, което при някои щастливци е дар на природата – умението да правим добро впечатление, да се покажем в най-добрата светлина.

Илюстрация: Вилиам Китанов

След артистите, които са учили актьорско майсторство, и покерджиите, които умеят да издават лъжливи сигнали,

най-добре владеят езика на тялото професионалните политици.

Когато един политик свали вратовръзката си по време на митинг, това не е просто защото тя му стяга, а защото с този жест казва на народа – аз съм един от вас. Когато бизнесмен свали сакото си по време на преговори, това означава, че е готов дълго да се бори за това, което иска. Ако един бизнесмен или политик свали очилата си и започне да си търка очите, това значи, че е недоволен от партньорите, с които разговаря. Едно почесване може да означава скептично отношение към това, което партньорът казва. Да не говорим, че почесване по лицето почти задължително се съпровожда с гримаса. Да си погледнеш часовника по правило означава, че желаеш срещата да приключи. Да си представим тогава един бизнесмен, който не си дава сметка, че непрекъснато си търка очите, почесва се и си поглежда часовника – той просто ще прогони клиентите си. Ами докосването на челото – „в превод“ то означава „заболя ме главата от вас“… Следователно правилото е:

дори да ви сърби, не се чешете, когато водите важен разговор!

Американски авторитети са на мнение, че при един контакт на живо другата страна ни възприема 55% визуално, 38% вокално и само 7% – по съдържанието на думите, които произнасяме. Може и съотношението да не е точно такова, а вероятно ни възприемат и олфактивно (по миризмата, хайде, нека бъде парфюмът). Американците обаче са прави, че непоклатимото първо впечатление се създава в първите секунди на контакта, когато влизаш, подаваш ръка и започваш да говориш. „Вашите думи казват история, вашето тяло казва цялата история“, смятат американците. Техните напътствия са свързани със Стойката (задължително изправена, в никакъв случай прегърбена), с израза (ентусиазиран, дори ако сте в лошо настроение). Съветват ни да се държим така, сякаш това, което най-много ни се иска на света, е да се намираме именно в този офис, в който сме, и да разговаряме именно с този клиент, прекрачил прага преди малко.

Очният контакт е първото оръжие,

което използваме. Установяването на очния контакт трябва да смаже като с масло прехода към произнасянето на първите думи. По време на разговора очният контакт трябва да се запази, без, разбира се, да гледаме втренчено събеседника си. Избягването на погледа на партньора не само прави лошо впечатление, но създава чувство за неискреност, за стремеж да скриете от него нещо. Погрижете се да виждат очите ви. Ако очилата ви са с много дебели или тъмни стъкла, сменете ги. Професионалните търговци ги съветват да се откажат от очилата в полза на контактните лещи. Много важна е усмивката. Ако не обсъждате въпроси на живот и смърт, усмихвайте се колкото се може повече. Смята се, че човек изглежда по-добре, когато се усмихВа. Жестикулацията може много да ви помогне, ако я вла деете добре.

С ръцете подчертайте понятия

като размер, форма, посока, описание на динамика. Имайте подходящ жест за подчертаване на оценката ви за качество, надеждност. И защо не – тра нирайте пред огледалото. Наклонът на тялото на седналия може да бъде разчетен по след¬ния начин – ако човек е приведен напред, той активно приема. Това е моментът да му се поиска отстъпка, да се договорите. Ако чоВек е изпънат назад, това значи, че той слуша и проявява интерес, но няма нагласа да приеме, да се съгласи. Особено важен е наклонът към другия, ако стоите на една маса, един до друг или един срещу друг. Той помага да се скъси разстоянието, да се създаде впечатление за стремеж към по-голяма близост вместо враждебност. Твърди се, че мъжете, които кимат с глава, имат по-голям успех с жените.

Дамите не трябва да кимат

чак толкова много. Реагирайте адекватно на разказа, смейте се на смешните места, изразявайте печал при тъжните. Изключително вреден навик е периодичното прочистване на гласа. То се тълкува като израз на несигурност, даже на страх. Много е трудно този навик да бъде преодолян.

Най-разпространените вредни навици са

хапането на ноктите, люлеенето на стола, барабаненето с пръсти по масата, цъкането с химикалка, наместването на очилата, въртенето на верижка около показалеца – с всичко това трябва да се преборите. Оправянето на прическата в най-различни форми – със замах на главата, с подухване нагоре и други – са твърде неприятни за околните. Недопустимо е чистенето на зъби с клечка, почистването на носа с пръст, опипването на различни части на тялото, Вредните навици се тълкуват като признаци за несигурност.

Жестовете, които създават благоприятното впечатление

на увереност и на доверие, са кимането с глава, разгръщането на ръцете с отворени длани, ръцете върху бедрата при сед-нало положение, скръстените ръце в скута. Кръстосаните ръце на гърдите обаче се превеждат като знак на подозрителност и желание да се запази дистанцията.

Докосването е много сложна тема.

Не можете да си позволите да потупвате всекиго по гърба, да го сръгвате с лакът, да прехвърляте ръка през рамото му – за това е нужна по-голяма близост в отношенията. Когато решите да докоснете някого, впрегнете си сензорите, за да прецените дискретно неговата (нейната) реакция. Направете си изводи.

Значителен интерес представлява темата

Може ли една дама да кръстоса крак връз крак.

Консервативното становище е, че това не бива да се прави. Една ретроспекция на всички фотографии на кралски семейства показва, че дамите със синя кръв никога не кръстосват крак. При сядане краката на дамата са събрани в коленете, сгънати са под прав или леко остър ъгъл, като е допустимо да бъдат кръстосани ниско при глезените. До ден днешен в официална среда е най-малкото необичайно да видите дами, които кръстосват крака при бедрото. Това би могло да се тълкува в смисъл, че те се стремят да подчертаят своите форми. В неформална обстановка обаче, например при излет или спорт, същите дами са свободни да кръстосват крака както обичат.