Една от най-интересните и богати тракийски гробници по българските земи – тази на одриския цар Севт III – бе открита през есента на 2004 г. в могилата Голямата Косматка (на 1 км южно от град Шипка и на 12 км северно от Казанлък) и веднага се превърна в сензация.
Покойният вече археолог д-р Георги Китов извади тогава от „утробата” на Голямата Косматка истинско царско погребение, при това неограбено – нито в древността, нито от днешните иманяри. Общото тегло на златните предмети, намерени в могилата, надхвърля килограм и това е всъщност най-голямата златна находка за Тракия.
Гробницата при Голямата Косматка е сред наистина задължителните отбивки, ако сте тръгнали да обикаляте из Долината на розите, която вече си заслужи и името Долината на тракийските царе. Достъпът до могилата е лесен, а реставрацията и социализацията на археологическия паметник е чудесна.
Гробницата е строена в края на V век – началото на IV век преди Христа. При разкопките бяха намерени над 20 златни предмета и още 70 сребърни и бронзови – всичките високи художествени образци на тракийското изобразително изкуство. Сред тях са
златният венец на тракийския владетел
Севт III от дъбови листа и жълъди, златен киликс (чаша за вино), фиала и каничка, наколенници и шлем, златни апликации за конска амуниция с глави на елени и др. Оригиналните находки са изложени в Историческия музей в Казанлък. Те ще се завърнат там веднага след гостуването си тази пролет в Париж като част от изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” в Лувъра.
Особено забележителна е ритуално погребаната пред фасадата на гробницата бронзова глава на брадат мъж с впечатляващи очи от полускъпоценни камъни. Според д-р Китов това без съмнение е главата на погребания владетел Севт III, а неин автор е или най-големият скулптор на Древна Гърция – атинянинът Фидий, или някой от учениците му.
Според наши и чужди изследователи
бронзовата глава на Севт III,
която се превърна в емблема на изложбата ни във френската столица, е уникална. „Тя е съвършен образец на античната култура. Очите на тази глава са абсолютно запазени, което се среща изключително рядко. Това прави статуята да изглежда като жива – тракийският цар сякаш наистина е втренчил поглед в нас”, написа „Уолстрийт Джърнъл” за експозицията в Лувъра, цитирайки кураторите.
Бронзовата глава на Севт III е и важно свидетелство за тракийските орфически ритуали, които водят началото си от тракийския митологичен герой Орфей, прочул се с магическата си песенна дарба и с трагичната си любов към Евридика. Именно завръщането на Орфей невредим от подземното царство на сенките, където слиза да търси мъртвата си любима, го прави носител на
тайното познание за безсмъртието, чиято есенция е орфизмът.
Орфей посвещава в орфическия култ най-отбраните тракийски мъже, събира ги на тайни ритуали в пещерите и така предизвиква гнева на жените им, които в отговор в крайна сметка го убиват – не как да е, а жестоко разчленявайки го.
Храмът-гробница се състои от коридор, преддверие, кръгла камера с високо куполно покритие и правоъгълна камера, изградена като саркофаг от два монолитни каменни блока, единият от които тежи над 60 тона. Трите помещения са построени с правоъгълни каменни блокове и са покрити с плочи. Двукрила мраморна врата затваря входа на кръглата камера. Запазените цветни орнаменти върху крилата на мраморната камерна врата символизират посоките на света и кръговрата на времето. Горните полета на крилата са украсени с изображения на бог Дионис, като в източното той е олицетворение на слънцето, а в западното – на земята и нощта. При орнаментите върху източното крило доминира червеният цвят, а при тези в западното крило преобладава черното.
В правоъгълната камера са издълбани каменно ложе и ритуална масичка. Те били покрити с тъкан, изработена от златна нишка, след което е било извършено пищно ритуално погребение на владетеля, почитан като бог. Върху фиалата, каничката и шлема е изписано името на Севт III, което доказва, че в началото на ІІІ в. пр. Хр. тук е погребан именно той – един от най-известните владетели на Одриското царство.
Неговата столица
Севтополис се намира сега на дъното на язовир „Копринка” –
на десетина километра югозападно от гробницата.
В камерата грижливо са положени личните вещи и даровете, необходими за задгробния живот на владетеля. При погребението е зазидан входът на кръглата камера и на преддверието, конят на владетеля е принесен в жертва, а коридорът е ритуално опожарен.
Най-вероятно тялото е било изгорено другаде, защото в гробницата не са намерени тленни останки. Вместо това на 7 метра от фасадата на храма е погребана главата от статуята на Севт III, която е стояла на пиедестал в столицата Севтополис. Така повеляват орфическите обичаи, защото, както, според мита, самият Орфей бил умъртвен чрез разчленяване на тялото, така и неговите последователи следвало да бъдат погребвани с разчленени тела или пък изгаряни, а прахта им – разпръсвана във всички посоки.
Бронзовата глава на Севт III е
с естествени размери и е отчупена от статуя, висока най-вероятно 1.8 метра.
Според д-р Георги Китов „ бронзовата уникална находка е толкова съвършена и лицето изразява толкова много мисъл, че е по-хубаво от „Мислителя” на Роден”. Главата е била погребана заедно с дъно на голяма делва, за която се предполага, че е около 1,5 м.
Д-р Китов твърди още за откритите предмети в гробницата при могилата Голяма Косматка: “Предметите са уникални със своето изящество и възраст – V в.пр.н.е. Това са до момента най-ранните находки от този тип. Съдовете от злато, апликациите, венецът – това са изключителни неща. Намерените предмети нямат аналози. Някои от тях са непознати в досегашната история на тракийската археология.”
0 Коментара