Шареното хвърчило на забележителната родопска къща за гости „Хвърчило“ издърпва с лекота душата от оковите на стреса. И ѝ помага да полети на крилата на вдъхновението и тишината. Ще я намерите в Кѝселчово – село, сладко (въпреки името си) като конфитюр от диви ягоди, разположено на 1142 м надморска височина в зеленото и прохладно сърце на планината, между селата Смилян и Могилица. Наоколо има само няколко къщи, в които живеят 7 души, гори, река и 7-километров разбит селски път, свързващ с цивилизацията. Отвъд хълма е Гърция. Мобилна мрежа няма, но има интернет, променлив като настроенията на пубер. И лятно кино под звездите.
Дом на пълно спокойствие,
артистичен уют и естествена красота, „Хвърчило“ е място за любовни срещи със себе си. Автентичен творчески адрес. Тук планината лекува милостиво душите, ожулени от големия град, а литналият нависоко дух копнее да танцува, рисува и съгражда. Просторната къща за гости и революционно реновираната 100-годишна плевня до нея са вид родопски ашрам-зона за споделяне и медитации, за духовни практики и ритрийти, за сетивни открития и наслади.
Въздухът е звънливо чист, прорязван от полъха на вятъра, който носи шепот на отронени листа и песента на далечни чанове. В края на август, когато отсядаме в „Хвърчило“, времето е непостоянно като живота: ту ласкаво, ту пакостливо – първата вечер вали, но останалите нощи са свежи и тихи, идеални за трапеза под звездите. В тази къща, съградена с камък, дърво и любов, всеки детайл има история и носи послание. И ние дойдохме тук със своите истории, за да ги вградим сякаш в колективния разказ на природата. Защото в “Хвърчило” хвърчиш два пръста над земята, особено ако си с любими и близки хора, със стари или нови приятели.
Светът на Маги
Създател и творчески двигател на „Хвърчило“ е Магдалена Исионова – човек с щедро сърце и много дарби, с дълъг опит в дизайна, модата и бизнеса, безкомпромисен естет и страстен пътешественик. Нейна е мечтата, неин е и реализираният до съвършенство проект за това родопско убежище. За да добие то днешния си неповторим вид, ѝ помагат различни хора – занаятчии и творци, всеки виртуоз в своята област, всички вплели енергиите и труда си в това специално място.
Маги, освен всичко друго, готви вълшебно за своите гости, а храната ѝ е чиста и честна, поднесена красиво и приготвена с продукти от тукашните градини, стопанства и гори. Менюто в „Хвърчило“ е авторско. Замислено е заедно с финалиста от MasterChef България Димитър Тончев и съчетава традиционните местни рецепти (пататник, смилянски боб с телешко или манатарки, пареник с царевично брашно, високопланинска пъстърва, каша с 3 вида горски гъби, дъхав хляб с квас, марудници, тоест родопски палачинки, солени и сладки баници) и правилата за здравословно хранене, сезонност и органичност.
Пътят към този уютен родопски дом е
като път към себе си:
бавен, дълъг и неравен, сякаш той избира гостите си, а не те – него. Но „Хвърчило“ си струва усилието и оставя след себе си вкус на детство и незаличими спомени: силуетът на планината отсреща като гръб на вкаменел динозавър; ароматът на орехова шума и индрише; свежестта на киселото мляко, заквасено призори; сгряващата сладост на чая с билки от планината и с мед от кошерите в селото.
Кухнята на Маги ухае още на подправки, лавандула и етерични масла – топла и защитена като утроба, в която можеш да се свиеш на кравай. А домашните ѝ ликьори от малини и орехи, авторското мерло и пивката крушова ракия на съседа Хашо галят нежно небцето, дори когато вече не си тук.
Плевнята и авторите ѝ
Родопското „Хвърчило“ се състои от 2 пространства: реставрирана вековна къща и старинна плевня в съседство, превърната в модерно шале. При обновяването са използвани естествени мазилки, натурални масла за напояване на дървесината, биологична конопена вата за изолация, глина, вар и слама – все материали и строителни техники, употребявани от предците ни, а днес част от новата зелена вълна.
Плевнята е рядък архитектурен бисер, амбивалентен в същността си. Едновременно минималистичен и богат с различни кътове, въздушен, но и наситен с предмети от родопския бит, преобразувани в съвременни арт инсталации, които препращат към миналото. Панорамните прозорци и „хвърчащите мебели“ осигуряват хармонична и екологична среда.
В общото пространство има изискана зона за хранене с голяма дървена маса и няколко закачливо еклектични стола, които могат да се окачват на стената, елегантни пейки за четене и съзерцание (модерна реплика на възрожденските миндери), комфортни пуфове, два класически хамака за релакс и още два – истински революционни, с размерите на
спални, които висят високо във въздуха
под дебелите дървени греди (не мисля, че другаде ще видите такива смели и удобни легла). Обособени са още две спални помещения (на „долната“ и на „горната Земя“), кухненски бокс за приготвяне на чай и кафе, луксозна баня и камина. Встрани кротко чакат постелки за йога и спорт.
Авторските мебели са на PUNKT Workshop. Матраците, възглавниците и завивките от 100-процентова вълна (най-мощният анти-алерген) са изработени изцяло на ръка от Home of Wool Bulgaria на арх. Росица Петрова. Реномираната българска натурална козметика с етерични масла и билкови екстракти е с марката на Wooden Spoon. А текстилът, чергите и килимите са произведени от Тъкачница Багреница на Ирена Бучкова. Всички тия родни брандове (и много други) са вградили своя уникален почерк към съкровеността на мястото.
Реновирането на плевнята преди година е дело на арх. Надя Ченгелиева, която е искала да запази
„старото здание и старото знание“.
Проектът ѝ вкарва светлина и въздух в новите обеми, надграждайки ги с нови технологии. Ремонтните и строителни работи не са никак лесни, защото пътят до село Кѝселчово трудно може да се нарече път, а последните 300 метра до самата плевня се изминават обичайно с раница на гръб по баира. Но строителите са опитни местни каменари и дърводелци – запалени от идеята и нестандартните решения, те се справят с предизвикателната задача, като за успешното начинание допринася и ангажираността на цялата местна общност.
Маги Исионова инжектира живец и подем в това забравено от Бога село и то ѝ отвръща днес с благодарност. Тя пък е признателна на Стилиян Пашов от Смилян, който ѝ оказва безценна подкрепа при осъществяването на реставрацията. Своя принос за неповторимото излъчване на мястото оставя и ландшафтната архитектка Вержиния Костова.
Креативните мебели на Работилница PUNKT са направени от всякакви антики, открити в плевнята, преработени в изящни и функционални произведения на изкуството: стойката за вино е била някога част от ограда; една от лампите е от старо сито, рафтовете са сглобени от корита, а закачалката за дрехи – от вехти ски. Така още веднъж се хвърля мост между минало и настояще, утвърждава се връзката с историята и земята.
Плевнята на „Хвърчило“ е много подходяща за тийм билдинги, лични празници и ритрийти. В нея спокойно могат да отседнат осмина души – за най-малко 2 нощувки.
Планината като вдъхновение
Част от преживяването тук са пешеходните преходи – по-дълги или по-кратки, те следват стръмни и леки маршрути, в зависимост от подготовката и времето ви. Паметна е 360-градусовата гледка, която се разкрива от връх Бодуралан (1540 м) – оттам погледът “хвърчи“ към Ком и Перелик, чак до Беломорието и Гърция. Пътеките в района водят до древни пещери, водопади, параклиси и тракийски светилища.
Отдалечеността на Кѝселчово може и да откаже някои хора да дойдат насам, но не и ентусиастите, които искат да попият без остатък планината и да наблюдават нощем звездите без светлинно замърсяване.
Къщата като пристан
За да отседнете в основната къща на „Хвърчило“, трябва да сте поне шестима. Там има 4 двойни стаи, две бани, просторна трапезария с маса за 12 и голям кухненски остров, зареден постоянно с плодове и закуски, чай и кафе на самообслужване. Към дневната е обособен кът с камина и мека кожена мебел за зимните вечери. Към втория етаж е пристроена обширна тераса от тиково дърво – любимо място за слънчеви бани и йога на открито.
Дворът е терасиран на нива, в предната и задната му част има местенца както за усамотяване, така и за групови сбирки. Дългата маса под навеса отзад е идеална за хапване и сладки приказки. На люлките и хамака човек може да придреме или да се отпусне с книжка. Край огнището отпред има маса и бар, площадка с мебели от естествен ратан, а „черешката на тортата“ е мини-амфитеатърът с дървени
пейки за „Кино под звездите”.
Превъзходната храна се приготвя изцяло от Маги и баща ѝ Веселин, който отскоро се е присъединил към отбора на „Хвърчило“. Музикант и бохем, живял 40 години далеч от родината и скитал по света, той е носител на много таланти. Днес помага на дъщеря си във всичко, включително в готвенето и чистенето, но най-вече се грижи за градината с био зеленчуци и „мъжките работи“ в дома. Той отговаря за третата къща в комплекса, която скоро ще е готова и ще може да се наема самостоятелно с включена закуска и вечеря само след предварителна заявка.
За стихиите
В Родопите има традиция – всеки в живота си да направи „себа̀п“. Това е „дарение“, отпечатък, който остава след теб, дори когато вече те няма. Най-често за „себа̀п“ родопчани градят чешми, вярвайки, че водата е най-голямата благодат за човека.
Водата на село е „тънка“, казват бабите, и трябва да се пази. В повечето родопски села няма водопровод и канализация, местните все още набавят водата си, както са го правили прадедите им. Така е и в Кселчово. „Хвърчило“ си има собствено изворче, но домакините очакват от гостите уважение към водата.
Въздухът в Родопите е сред най-лековитите в света – това е единствената планина у нас (и сред малкото на планетата) с изключително
високо ниво на отрицателни йони.
Те подпомагат алфа-вълните на мозъка и имат терапевтично действие, убиват бактериите и увеличават капацитета на усвояване на кислорода.
Ето защо, когато създава двора на „Хвърчило“, стопанката Маги кани в него четирите стихии: щедрата родопска земя, кристалната изворна вода, вятъра разказвач и огъня, който пречиства и свързва с корените. Ще ги откриете навсякъде в този дом мечта. И няма да ви се тръгва.
088 826 1818 – позвънете във вайбър;
@HVARCHILLO във Фейсбук
0 Коментара