Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г.
На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства.
Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н.
В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.
„Принц Чарлз посети нашия кампус преди месец“ – тези думи на шофьора мигновено ме разсъниха, след като дремех уморена в колата след цяла нощ полет до Ню Делхи и два часа чакане на летището. Пътувахме към един от най-големите изследователски центрове в областта на околната среда в Индия – Института за енергия и ресурси, чийто директор – Нобеловият лауреат д-р Радженда Пачаури точно тогава председателстваше Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към ООН. Посетеното от принц Чарлз място се оказа изключително поддържан огромен изследователски кампус, но хотелската част беше вече остаряла, макар и качествено построена. Затова пък университетът към този институт беше новопостроен и с най-разчупената и интересна архитектура на университет, която съм виждала.
Курсът, на който се бях записала, беше на тема климатични промени и устойчиво развитие и се радвам, че беше именно в Индия, защото успях да видя отражението на климатичните промени върху едно по-уязвимо общество – заради силните социално-икономически контрасти, широкоразпространена бедност, полови предразсъдъци, въобще усещането е, че сякаш попадаш 100 г. назад във времето. Това има своето очарование и Индия всъщност много ми хареса, но години след това, работейки
по проекта на Български фонд за жените „Равнопоставеност и климатична справедливост“
и разсъждавайки върху неравенствата и положението на уязвимите групи, по-конкретно на жените, отделните парченца от пъзела някак се подредиха именно в шарената картина, донесена сякаш от Индия. Тук видях и научих неща, които ме шокираха, и особено които касаят връзката между климата и здравето на жените. Беше изненадващо, например, да разбера причината за ранните бракове там – мислех, че е просто както при нас навремето, когато хората са имали многолюдна челяд, женили са се рано и средната продължителност на живота е била по-малка. Оказа се, че заради горещия климат не само менархето на момичетата настъпва по-рано, но и продължителността на репродуктивния период е силно скъсена.
Жегите въобще не се понасят добре от жените. Така наречените горещи вълни например – неколкодневни периоди на високи температури на въздуха, които зачестяват на фона на климатичните промени, могат да причинят нарушения на менструалния цикъл и това сигурно бива забелязано от много жени и у нас през лятото.
Периодите на необичайна жега са свързани и с повишение на смъртността,
която при жените се оказва по-висока от мъжете във всички възрастови групи. Според едно проучване, публикувано през 2012 г., резултатите от анализа на смъртността при горещи вълни в 9 европейски града, включително Лондон, Париж и Рим, смъртните случаи на жени са били еднозначно повече.
Интересното е, че това наблюдение се отнася за Европа, докато няколко проучвания в САЩ и Австралия са установили, че мъжете са по-склонни да умрат при горещи вълни, отколкото жените. Като причина изследователите изтъкват повечето време, което мъжете прекарват при работа или социални дейности на открито в САЩ, като пример, както и отчасти на социалната изолация, която изпитват много възрастни мъже в тази държава. По-ниската поносимост към топлина на жените се обяснява с това, че те имат по-висока температура на тялото и на кожата и са по-малко толерантни към горещината в сравнение с мъжете. В държави като Индия, където разделението на труда все още е строго на мъжка и женска работа, извършването на определена дейност навън или вътре в помещенията (например готвене), както и носенето на определено облекло от жените (Индия може да се похвали с много добра тъкачна индустрия, защото националното облекло е съобразено с климатичните условия на страната), може допълнително да засили неблагоприятното въздействие на горещото време.
Особено чувствителни към жегите са бременните жени, които са силно податливи на дехидратация. Екстремните горещини са свързани и с неблагоприятен изход при раждане – като преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото, мъртвораждания и висока детска смъртност. Новородените и малките деца също са особено чувствителни към високите температури на въздуха, тъй като капацитетът им за регулиране на телесната температура е ограничен.
Пряко следствие от глобалното затопляне са сушите,
които се очаква да бъдат все по-чести и продължителни и да доведат до опустиняване на големи територии. В световен мащаб се предвижда промяната на количеството и режима на валежите, повишеното изпарение и нарастването на населението да доведат до нови 1 – 4 млрд. души, засегнати от суша до края на века. Недостигът на вода принуждава хората да пият от източници, които могат да бъдат биологично и токсикологично замърсени. Традиционно жените осигуряват водата за семейството и при тях съществува повишен риск от заразяване с болести, пренасяни чрез вода. Засушаванията са свързани с повече време, прекарано в търсене на водоизточници и по-малко време за други дейности.
Изчислено е, че по време на сухия сезон в районите с воден стрес, 30% или повече от дневните енергийни разходи на жените в Индия се изразходват за доставяне на вода. Ръчният труд, свързан с доставката на вода, излага жените на риск от кумулативно увреждане на гръбначния стълб и шията, което води до хронична болка. Изминаването на големи разстояния в търсене на вода увеличава излагането на топлинен стрес и застрашава безопасността на жените поради риск от насилствени престъпления. Липсата на чиста вода и подходяща санитарна инфраструктура също представляват сериозни здравни предизвикателства за жените, особено по време на менструация и бременност, когато хигиената е от особено значение.
Наблюдава се непропорционална смъртност при жените по време на природни бедствия от метеорологичен произход, а при оцелелите продължителността на живота е намалена. Понякога дори културните различия и носенето на традиционно облекло може да се окаже фактор – така например според едно проучване в Бангладеш, културните очаквания за жените да носят сари (дълга рокля, която може да ограничи движението) може да затрудни жените при бягството им от наводнения.
Друго проучване, отново в Бангладеш, установява, че след наводнение през 1998 г. в Дака жените са по-малко склонни от мъжете да напускат домовете си, за да потърсят медицинска помощ. Изследователите предполагат, че това вероятно е свързано с културни норми, които ограничават жените да напускат домовете си без мъж придружител. В резултат на метеорологични бедствия жените и момичетата (особено тези, които живеят в по-лоши социално-икономически условия) са изложени на по-висок риск от физическо, сексуално и домашно насилие. Едно проучване в Нова Зеландия установява, че случаите на домашно насилие са се увеличили след наводненията през 2004 г. Проучване за ActionAid Bangladesh също наблюдава увеличение на насилието срещу жени след наводнение през 2007 г. Жените могат да бъдат отделени от семейството, приятелите и други подкрепящи ги общности и често избягват настаняването в приюти от страх от злоупотреба.
Бедните, самотни, възрастни жени, подрастващите момичета и жените с увреждания често са изложени на най-голям риск, защото имат по-малко лични, семейни, икономически и образователни ресурси, от които да черпят защита, помощ и подкрепа.
Същите рискови фактори корелират с по-висок риск от разстройства на настроението като депресия и тревожност, от които жените по принцип страдат по-често в сравнение с мъжете. Жените по-често губят работата си и по-трудно се възстановяват икономически и финансово след бедствия. Често наличните работни места са само в строителството и възстановителните дейности след бедствието, които традиционно са области, доминирани от мъжете.
Бременните жени и новородените са изключително уязвими към опасностите за здравето от наводнения. Наводнения са свързани с повишен риск от преждевременно раждане и ниско тегло на новородените – явления, наблюдавани след урагана Катрина през 2005 г., и наводненията в Северна Дакота през 1997 г. Наводненията излагат бременните жени на повишен риск от въздействие на токсини и плесени в околната среда, намален достъп до безопасна храна и вода, психологически стрес.
Други рискове за майките са анемия, еклампсия (остро животозастрашаващо състояние на бременната жена, което се характеризира с тонично-клонични гърчове, по време на които има загуба на съзнанието и изпадане в състояние на кома) и спонтанен аборт. Жените са чувствителни към ефектите на климатичните промени върху безопасността на храните и продоволствената сигурност поради повишени нужди по време на менструация, бременност и кърмене. Тези хранителни дефицити могат да се засилят заради наличните културални практики, които дават приоритет на храненето на деца и възрастни мъже. Непълноценното хранене, с произтичащата от това анемия, е силно разпространено явление сред жените и децата в Индия. Недостигът на микроелементи е свързан с когнитивни нарушения като понижено внимание, слаба памет, емоционални и поведенчески проблеми, и нарушени сетивни възприятия. В развиващите се региони жените са основните земеделски производители, които отговарят за производството на 60 – 80% от храната. Техният поминък и хранене са застрашени, когато променящите се климатични условия водят до намаляване на добивите и компрометиране на реколтата. Индия е най-голямата аграрна страна и именно тук се очаква aгpapният ceĸтop да понесе нaй-гoлeмитe зaгyби oт глoбaлнoтo затопляне, което ще се отрази пряко на социално-икономическото благополучие на жените.
Замърсяването на въздуха
е огромен проблем в мегаполисите на Индия. Респираторните и сърдечно-съдовите заболявания в резултат на излагане на замърсен въздух засягат предимно жените поради по-голямото отлагане на прахови частици в белодробната тъкан и по-често срещаната анемия при слабия пол. Лошото качество на въздуха засяга здравето на майката и на детето, тъй като е свързано с мъртвораждания, ограничение на вътреутробния растеж и вродени дефекти. Проблем създава и т.нар. замърсяване на въздуха в помещенията (indoor air pollution), което засяга предимно жените, тъй като те основно се занимават с приготвяне на храна за семейството.
Жените ще бъдат по-засегнати в бъдеще и при т. нар. климатични миграции.
Към средата на този век се очакват, по различни оценки, между 25 млн. и 1 млрд. климатични мигранти заради сушите, бурите, наводненията, повишението на морското ниво и др. бедствия, свързани с промените в климата. Описаните различия по отношение въздействията на климатичните изменения върху здравето на жените, повдигат още веднъж темата за климатичната справедливост. Последиците от климатичните промени не засягат еднакво всички групи от обществото – често най-уязвимите и най-бедните са тези, които понасят последиците от промените в климата най-силно и болезнено. В такива групи биха могли да се причислят хора с ниски доходи и в икономически неизгодно положение, каквито често биват жените. Научните данни го доказват – анализ на 130 рецензирани проучвания установява, че жените и момичетата често са изправени пред непропорционално високи рискове за здравето от въздействието на изменението на климата в сравнение с мъжете и момчетата.
Според анализа, 68% (89) от 130-те проучвания установяват, че жените са по-засегнати от въздействията върху здравето, свързани с изменението на климата, отколкото мъжете (вж Фиг. 1). При тях е по-висока смъртността при горещи вълни (с примери за Франция, Китай и Индия) и при тропически циклони в Бангладеш и Филипините. В много региони на света жените са по-склонни от мъжете да страдат от лошо психично здраве, насилие от партньора и продоволствена несигурност след екстремни метеорологични явления. Въпреки това, в някои случаи мъжете могат да бъдат изправени пред по-висок риск. Например, няколко проучвания показват, че мъжете са изправени пред по-висок риск от самоубийство след екстремни метеорологични явления и са по-застрашени от определени здравословни проблеми, свързани с работата на открито. Според Ким Ван Даален, докторант по глобално обществено здраве в Университета в Кеймбридж “това има повече общо с обществените роли, отколкото с физиологичните различия… изменението на климата изостря съществуващите неравенства, било то полови или други неравенства.“
Климатичните промени и здравето на жените в България
Жените в Индия, както и съседния ѝ Бангладеш, са сред най-уязвимите към климатичните промени групи от населението, но примерът на Индия, макар и по-ярък, се отнася донякъде и за България.
Страната ни е най-бедната в Европейския съюз, а както е известно, адаптацията към изменението на климата изисква средства. Така например, наличието на климатик в дома може да бъде животоспасяващо в горещо време и това особено се отнася за нискотолерантните към топлината представителки на слабия пол.
Същевременно България е на последно място по снабденост с климатици в домовете, което се отнася най-вече за населението с ниски доходи, което е преобладаващо женско. Жените преобладават в половата структура на нашето население, като особено изразено е това във високите възрастови групи, които обичайно са по-уязвими към климатичните опасности.
У нас е висок и относителният дял на населението с хронични заболявания – особено уязвима група към изменението на климата. Според данните от третата вълна на Европейското здравно интервю, 40,2% от българите страдат от хронични заболявания или някакъв продължителен здравословен проблем. Водещ здравен проблем е високото кръвно налягане (хипертония). Жените са по-засегнати от хронични заболявания. Най-висок е делът на хората с хронични заболявания във възрастовата група над 65 г. (82,6%) и в групата 45 – 64 г. (по данни на НСИ). Освен това не трябва да забравяме, че София и другите големи градове, от една страна, и малките населени места в страната, засегнати от процеса на депопулация, от друга, са две различни Българии. Все още у нас голяма част от жените в земеделските региони изпитват затрудненията на един живот, по-тясно свързан с природата и следователно по-уязвим към климатичните изменения. Допълнителен утежняващ фактор е по-трудният достъп до квалифицирани специалисти и добра материално-техническа база за лечение и профилактика в тези части на страната, което отново засяга в по-голяма степен жените.
Автор на статията е Зорница Спасова, част от авторския екип на Климатека. Тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Статията се публикува по материали от проект „Климатичните промени и здравето на жените“ към програма „Равнопоставеност и климатична справедливост“ на Български фонд за жените.
0 Коментара