Денят 25 декември се чества от всички християни в света като рожден ден на божия син Исус Христос. Тази дата е определена от християнската църква вероятно през IV век и е изчислена въз основа на някои вехтозаветни пророчества и сведения от евангелията.
Дните около Коледа в древността се чествали от гърци, перси, римляни и други народи като празници на непобедимия слънчев бог. В древния Рим отбелязвали новата астрономическа година, която се празнувала много тържествено. През тези дни древните римляни извършвали жертвоприношения в чест на боговете, за да измолят от тях благополучие и благоденствие през новата година. Извършвали се също и различни гадания за бъдещето и ритуали за прогонване на злите сили. Интересен е фактът, че славянското название на празника Рождество – Коледа, произлиза от името на римските януарски празници, наречени Календи.
Почитането на слънчевия бог не било чуждо и на племената, които образуват българската народност – траки, славяни, прабългари. В негова чест те извършвали редица обреди и жертвоприношения. С въвеждането на християнството като официална религия на българската държава църковните празници се смесили с езическите обичаи.
Според българското народно вярване на Коледа слънцето се ражда отново, за да даде живот на всяко живо същество, да напълни класовете с едро зърно, гроздето – със сладък сок, къщата – с детски смях. Някога Бъдни вечер, т.е. вечерта преди Коледа, бил един от най-тържествените празници, чествани главно в семеен кръг. Тази вечер
на трапезата се събирали само най-близки роднини.
Приготовленията започвали още преди изгрев слънце. Работа в дома имало за всички и тя била строго разпределена. Докато момите се връщали, без да продумат дума, с „мълчана вода“ от извора, за да се замесят с нея обредните хлябове, момците с песни отивали в гората да отсекат бъдника. Бъдник се наричало дървото, което се слагало тържествено в огнището и горяло през цялата нощ като символ на вечния огън. земния заместник на слънцето, за който се вярвало, че пази дома от зли сили и болести. На този ден стопанинът на дома излъсквал палешника. за да присъства и той на коледната трапеза като награда за труда му. За домакинята оставала най-важната задача – да приготви тържествената вечеря.
Най-голямо внимание тя отделяла на обредните хлябове.
От тестото извайвала изображения, символ на семейството, къщата, хамбарите, добитъка, слънцето. По-сръчните жени моделирали и птици, животни и венчета от полски цветя. Тези хлябове се наричали краваи. С тях в късната нощ на Рождество се дарявали коледарите. които идвали да пожелаят здраве и благополучие на дома. Освен краваите се месели и други хлябове, като всеки от тях се посвещавал съответно на къщата. на овчаря, на нивата, на лозето, на градината и пр. Омесвала се и една голяма погача, наречена боговица. Тя се украсявала с моделирани от тесто символични фигури, които изобразявали основния поминък на семейството като орач на нива, заобиколен от снопи, или кошара с овце. Един от хлябовете се приготвял от момата в дома. С него тя дарявала своя избраник, който непременно идвал с коледарите.
Трапезата за тържествената вечеря покривали с дълъг вълнен месал
в ярки цветове – алено, черно, жълто, оранжево. На нея тази вечер трябвало да се сложи от всичко, което земята е родила през годината: боб. леща, зелеви сарми с ориз, сушени чушки, пълнени с боб, лук. чесън, сушени плодове, орехи, мед и вино. В една паничка слагали семена от жито. примесени с пепел, а под трапезата поставяли слама. Това се правело, за да има плодородие през идната година. Централно място на тържествената вечеря заемала боговицата. в която се слагала сребърна пара. Вярвали, че на когото се падне парата, той ще бъде късметлията през годината. Тази вечер всеки трябвало да хапне чесън, а останалото от него да сложи в пазвата си и да го носи като амулет против зли сили и болести. От пепелта и житото хвърляли в хамбара, за да не заболяват посевите през лятото. Сламата отнасяли на другия ден на нивата, за да я пази от зли магьосници – обирачки на плодородието. Част от нея палели под плодните дървета, за да дават повече плодове. От нея слагали и в полозите, за да носят повече кокошките.
Поверието повелявало тази вечер всеки да счупи по един орех,
за да види какъв ще му е късметът през годината – ако е пълен, смятали, че е на добро, ако е празен – смятало се, че човекът ще боледува през годината.
Най-тържествената част от вечерята било прекадяването на трапезата, което извършвал стопанинът на дома. В случая наместо кадилница използвали най-свещения уред за селянина – палешникът. На него домакинята поставяла миризливи коренчета и три въглена, като единият се наричал на къщата, другият – на нивата, а третият – на добитъка. С палешник в ръка стопанинът прекадявал поред всички стаи в къщата, трапезата, стопанските сгради в двора. Докато кадял, той произнасял благословия:
Да се ражда пшеница на път и под път и на бял камък.
Да се ражда вино на път и под път и т. н.
След свършването тържествената трапеза се прибирала, но никой не лягал. Тази нощ не се спяло, тъй като трябвало да пазят да не угасне огънят в огнището и да посрещнат коледарите. Техните песни еквали в полунощ и огласяли селото със звучните си мелодии.
Коледарите били само млади момци, ергени,
водени от един по-възрастен мъж. наречен станеник. Те били посрещани като скъпи гости във всеки дом. Поздравявали ги с „добре дошли“ и ги дарявали с „вит кравай”, засипвали ги с жито, за да има плодородие през годината, давали им от всичко, което имали за ядене в къщата. А те се отблагодарявали за гостоприемството с песни и благословии.
Днес е трудно да спазваме всички стари обичаи, но в коледната нощ, за да се приближим малко до старата тържественост и съхраним нещо от живота на нашите деди, може да подредим трапезата по стар български обичай и да приготвим:
Сушени чушки, пълнени с боб
Необходими са около 15 броя сушени пиперки, 2 чаени чаши боб, 1/2 чаша олио, 2-3 глави лук. червен пипер, 1 супена лъжица джоджен, чубрица, доматено пюре.
Бобът се счуква в чутура и се кисне в подсолена вода една нощ. В мазнината и малко вода се задушава ситно нарязаният лук. прибавят се бобът, джодженът, чубрицата и размитият във вода червен пипер. Залива се с една чаена чаша вода, посолява се и се вари до поемането на водата. Пиперките се измиват с вряла вода, докато омекнат, и се напълват с боба. Нареждат се в тенджера или глинено гърне, заливат се с гореща вода, в която е размито доматеното пюре и се варят на тих огън. Поднасят се студени.
Бъднивечерска пита – боговица
Първо се приготвя квас. И то 3-4 дни преди празника. В кипнала чаша вода се слага щипка сол и толкова брашно, колкото да се получи гъста каша. Тази смес се оставя в глинен съд да отлежи.
Един ден преди празника квасът се разбърква с малко вода. 1/2 ч. л. сол и брашно и се оставя да втасва на топло. За един хляб са необходими около 1 кг брашно, 300-400 г хладка вода и готовият квас. Замесва се твърдо тесто, което се оставя да втаса. Преди печенето му в предварително загрята фурна тестото се измесва още един път. Част от него се отделя за изработването на украсата на хляба.
0 Коментара