Добрите маниери на общата маса за хранене издават много повече от познаване на правилата на етикета. Неслучайно последните етапи на интервютата за най-високите и най-добре платени позиции в света на големия бизнес представляват служебни обеди или вечери, на които специалисти анализират поведението на кандидатите на трапезата.
Обиграното око може да направи задълбочени изводи за личността на базата на незначителни на пръв поглед нюанси. Например по това дали първо опитвате и после посолявате ястието или обратно, може да се заключи дали проверявате реалността преди да действате или сте склонен на прибързани постъпки.
Дори и да не ви се налага да се явявате на такова софистицирано интервю за работа, спазването на неписаните правила за поведение на масата несъмнено ще ви даде предимство
както в деловата, така и в личната сфера,
пред онези, които не ги познават и не ги следват. Както и в етикета по принцип, основен постулат в храненето е да привличаме колкото се може по-малко внимание с грешките си и да се стремим на останалите да им е приятно в нашата компания.
Това означава да не издаваме специфични звуци, да не пречим на другите, да говорим само с най-близко седящите, а не да се надвикваме през масата, да не се грижим за хигиената си, преди да сме стигнали на определеното за целта място.
От не по-малко съществено значение са преките признаци на уважение към сътрапезниците – не започваме да се храним преди да са поднесени ястията на всички, извиняваме се, ако се налага да станем (не бива да ставаме повече от веднъж), не правим политически въпрос,
ако в чинията ни има нещо, което не консумираме.
Проява на забележително лош вкус и възпитание е да реагираме пресилено на разливане или разсипване на храна и напитки, особено ако супата ни се е озовала в скута на господина до нас. Не е нужно да се впускаме в попиване, забърсване и самоунизително съжаление. Достатъчно е да се извиним и да изразим готовността си да поемем разноските за химическото чистене.
Сред редовите граждани битува дълбоко погрешното твърдение,
че не се вдига тост с безалкохолна напитка. Правилото повелява: ”Наздраве!” не се казва само с празна чаша, но е напълно допустимо чашата да е пълна с вода, вместо с вино. Чашите чукаме само с непосредствено седящите до нас. Към по-далече разположените само кимаме с глава и вдигаме чаша, за да не се налага да се протягаме през цялата маса само, за да чуем звука от сблъсъка на кристал.
За разговора на масата важат същите ограничения като за така наречения “малък разговор” – не засягаме теми от личен характер и такива, които могат да предизвикат остър конфликт или да накърнят достойнството на събеседника. Темите табу са:
здраве, финансово състояние, политически пристрастия, религиозни въпроси. Безопасни са въпросите на културата и изкуството, климата, спорта.
Няколко съвета от зоната на висшия пилотаж:
- Допълнително може да поискате само вода.
- Хлябът се чупи, не се реже.
- Супата се загребва към центъра на масата.
- Веднъж вдигнати от масата, приборите повече не се връщат върху нея.
- Не сте длъжни да изяждате всичко в чинията.
Всичко за добрите обноски, не само на масата, можете да научите от еднодневния семинар “Стил, етикет и протокол”.
0 Коментара