„Щастливеца“ е от и за щастливи хора

Представете си картина, излязла от „Хъшове”: Свищов, двама млади седят край старата печка тип „циганска любов” в кръчма край Дунава, отвън вали сняг на парцали, а те се чудят накъде да поемат в живота. Годината е 1998-а.

В крайна сметка надделяло кулинарното любопитство на Мариана и двамата със съпруга й решили да заложат на ресторантския бизнес.

Имали само едно нещо, за което били сигурни – заведението трябвало да отразява любовта им към Алеко Константинов и творчеството му.

Първото им заведение било в гараж във Велико Търново. Постепенно с развитието на бизнеса, се развихрила и фантазията на Мариана. Заведението минало през битов стил, после кабинетен, за да се установи на шарения, топъл и домашен шаби шик и винтидж.

В момента всички заведения „Щастливеца” носят този почерк. Автор на уникалния шаби шик стил е англичанката Рейчъл Ашуел, която през 80-те години на XX век започва да купува стари мебели от разпродажби и битпазари, за да се обзаведе и ги преобразява творчески. В крайна сметка домът й става толкова красив и уютен, че хобито й се превръща в работа и стилът става популярен.

През всички години Мариана и съпругът й работят с един интериорен дизайнер и един текстилен дизайнер. И добрият вкус на двамата професионалисти си личи отдалече. Заведенията под марката „Щастливеца” не могат да се объркат – старинни шкафове, маси с дантелени покривки, малки украшения, възглавнички и много цвят, които правят обстановката хем домашна, хем класна. Кукленска и старовремска.

Освен отличителния интериор, друго, с което „Щастливеца” се прославя, е – разбира се – кухнята. Ястията са сезонни, експериментаторски, винаги с пресни продукти. Полуфабрикатите са табу. Менюто е здравословно, има голям избор за вегетарианци. Цяла веганска сватба са вписали в портфолиото си домакините от „Щастливеца”.

Ресторантите са вече четири. Първо два във Велико Търново, които стават култови. Хора от цялата страна отиват специално в старопрестолния град, за да хапнат вкусно в приятна обстановка. След това ги канят да отворят заведение в Стара Загора, а отскоро „Щастливеца” го има и на бул. „Витоша” в София, на мястото на легендарния „Хавана клуб”, там, където Тодор Колев снима прословутата сцена в бара от „Опасен чар”.

Не искаме да правим верига, защото трудно ще поддържаме качеството, на което държим, казва Мариана. За да могат да спазят стандарта, който са наложили, собствениците имат „мобилна група” от свои служители, която обикаля заведенията в страната и зорко следи за качеството, чистотата и персонала. В четирите ресторанта работят около 200 човека, всички лично подбрани заради професионалните им качества и особено заради отношението им, на което собствениците наистина държат.

В „Щастливеца” няма главен готвач, който да налага кулинарния си вкус. Служителите на ресторанта се събират, „раждат” рецепти, приготвят ги, а после заедно ги дегустират. Освен да е вкусно, изключително важно е да е красиво: „Човек се храни първо с окото, а после със стомаха”.

В есенното меню например вече има няколко нови вкусотии: киноа с горски гъби, фурми, печени лешници и сирене рикота; пиле със салсиче, нахут и каперси; телешки кюфтенца с булгур и патладжан и калмар с цитрусов дресинг и салсиче.

На екипа явно му е скучно да се придържа към някоя национална кухня и затова редовно импровизира върху италиански, ориенталски, френски и български рецепти. Което прави кухнята абсолютно уникална.

С нестандартния си дизайн и авторска кухня „Щастливеца” е мястото, което гостоприемно отваря врати както за семейни тържества, така и за приятелски вечери и романтични моменти. Към следобедното вино има голям избор от подбрани предястия, а сутрешното кафе е най-добро с някои от прецизно приготвените десерти. За пицата на „Щастливеца” пък просто е ненужно да се говори. Славата й е неслучайна – фурната с въртящо се дъно, както и продуктите за нея идват от Италия. А когато малчуганите се нахранят,могат да се забавляват в детската стая към столичния ресторант, където за тях се грижи педагог.

„Кога си си свършил добре работата? Когато успееш да задържиш това, което си създал”, обяснява Мариана. Изглежда рецептата ще се окаже – внимание към детайла и огромна доза любов. Направено от щастливи и за щастливи хора.