„И така! Получихте предложение за брак? Честито и поздравления за решителната стъпка! Предстоят ви вълнуващи месеци, в които да очертаете с щрихи, цветчета и балончета вашия сватбен ден. За да не изпаднете в нервна криза още в началото на този процес, ви предлагам оптимизирана последователност от стъпки, които да предприемете при огранизирането на вашата сватба.“
Така започва своя сватбен пътеводител Николай Митев – фотограф, заснел над 300 сватби в цяла България. Семпла или пищна, скромна или разточителна, с 20 или 300 гости – каквато и да е сватбата, доверете се на Ники. От години той е автор на блог, в който обсъжда всички важни въпроси около сватбеното тържество, а наскоро издаде и книга.
Ако днес трябваше да организираш собствената си сватба, как щеше да изглежда тя? Коя за теб е перфектната сватба?
На този въпрос се усмихнах, защото отдавна имам ясно подготвен и много детайлен отговор.
Ако ми предстоеше да се оженя сега, щяхме да изберем ресторант с градина или поне приятен двор. Може би дори щяхме да се вдигнем всички до някое от многото красиви местенца в България. Имам набелязани поне пет.
Гостите ще бъдат поканени на коктейл от 17:00 часа. Ние ги посрещаме с по чаша шампанско, звучи приятна музика, хората се разхождат и общуват.
Много ми хареса идеята на едни младоженци, които бяха подготвили сватбен вестник с хумористични статии за тях, родителите и приятелите. Определено бих откраднал тази идея, която да послужи за подарък на гостите.
В 18:00 часа – изнесен ритуал по сключване на граждански брак, а после щяхме да се поздравим и снимаме с гостите.
В тържеството вечерта със сигурност щяхме да включим и рок банда или поне певец изпълнител. Извън популярните звезди има страшно талантливи момчета и момичета, които създават страхотна емоция и атмосфера, без да превръщат събитието от сватба в концерт.
Според мен съвременните български сватби са много натоварващи както за гостите, така и за младоженците. Случва се понякога младоженецът да трябва да обиколи и СЕДЕМ различни адреса. Поради тази причина смятам, че гостите трябва да бъдат канени директно в ресторанта, да се прави изнесен ритуал, вместо да се ходи до ритуалната зала, а църковният брак да бъде в отделен ден.
Що се отнася до фотосесията, най-добре е тя също да бъде в друг ден. Младоженците обикновено едва в края й разбират, че и тя е доста изморителна. В отделен ден може да се използва най-хубавата светлина, както и да се отдели повече време за снимки. Друг е въпросът, че всичко това натоварва сватбения бюджет допълнително, а също така изисква още организация.
Иначе перфектна сватба няма. Досега не съм бил на сватба, на която всичко да се е получило перфектно – винаги има някакви пропуски.
А как изглеждаше твоята сватба и какво днес не би направил така?
Със съпругата ми Маша имаме хубави спомени от сватбата ни. Същевременно има неща, които бих променил. Не знам кой ми разреши на 23 години да си купувам сам костюм. Беше поне два номера по-голям! Бих заложил и на друг тип дисководещ – повече музика и по-малко ритуали.
„Нашата мечтана сватба в лесни стъпки“. Така се казва пътеводителят ти за бъдещи младоженци. Как се породи този интерес у теб, защо реши да напишеш тази книга?
Книгата е резултат от всички над 150 статии за сватбена организация, които вече бях написал в моя личен блог http://nmitev.com/blog/. Статиите пък дойдоха като резултат от впечатленията, които трупах с всяка една сватба, на която бях фотограф. Казано по друг начин – „литературното ми творчеството” се гради на препятствията и изживeните сватбени трудности от стотици младоженци :-)
На какви въпроси отговаряш в пътеводителя? Изчерпваш ли всичко, свързано със сватбата?
Много харесах заключението в едно от ревютата на книгата, че тя се базира на „подчертано мъжката гледна точка” върху сватбената организация. Не че мъжката и женската гледни точки си противоречат по този въпрос – всички искаме хубава сватба. Просто в книгата няма да намерите последните тенденции в сватбения маникюр и изобщо – повечето въпроси се коментират от прагматичната им страна.
Иначе изданието покрива цялата необходима информация, с която трябва да се въоръжат младоженците, за да организират едно балансирано събитие, което пък е основната предпоставка купонът да изхвръкне извън релси вечерта :-)
Снимал си над 300 сватби в България. Разкажи ни някои от най-трогателните и интересни моменти.
Танците на младоженците с родителите са ми трогателни. Също и речите, които, за съжаление, не са традиционни в България. Говори кумът, а родителите и младоженците вдигат тостове доста рядко. Също и възрастните баби и дядовци, които, понякога трудноподвижни, се хващат и танцуват на хорото и ти знаеш, че присъстваш на крайъгълен момент в живота на този човек – все пак едно време на неговата сватба са му казвали да доживее да ожени деца и внуци! Също и 10-12-годишното братче, което прегръща сестра си, която се омъжва, и не успява да скрие сълзите си. Изобщо сватбите са трогателни събития.
Със сигурност има и смешни моменти. Разкажи ни някои.
В една от последните ми сватби таткото на булката поздрави младоженците с песента Hallelujah на Leonard Cohen. В средата на песента изненадващо смени текста със собствена версия, разказваща за младоженците. Беше едновременно трогателно и смешно, защото имаше много хумор. Заслужи си бурните ръкопляскания.
Иначе любимият ми комичен момент е, когато снимахме сватбена фотосесия в парка на Софийска духовна семинария и аз поставих младоженците на горски фон. Погледнах композицията във визьора и казах: „Не, така не става – има прекалено много дървета в кадър.” Младоженците за кратко решиха, че говоря за тях.
Какви са наблюденията ти – младоженците у нас по-скоро предпочитат да спазват наложилите се през годините родни традиции или копират сватбени ритуали и модели от чужбина?
Целият въпрос с традициите и ритуалите е многопластов, интересен и заслужава едно сериозно културоложко изследване. Дори ми е хрумвало да мина учебен курс в подобна насока, тъй като имам уникалната възможност да наблюдавам живота на голям брой хора от много личен ъгъл.
Като цяло българските сватбени традиции търпят сериозно и постоянно изменение в годините. Интересен пример – към днешна дата младоженецът купува булката, като слага пари в обувката й. Защо всъщност го прави? Според мен този съвременен обичай се е зародил поради прагматични причини, и то в последните 20-ина години – парите да останат в младото семейство. Същевременно се е видоизменил старият обичай да се слага сребърна паричка в обувката на булката. За който пък обичай се твърди, че е британски… Впрочем понякога младоженецът още веднъж слага пари в обувката на булката. Защото й била голяма :-)
Според мен българските традиции винаги са били повлиявани от чужди. Вечен процес. Както онази българска песен, за която сърбите твърдят, че е сръбска, а освен това я има и на гръцки, турски и цигански.
Статистиките сочат, че все повече млади хора избират да живеят и отглеждат деца без брак. Повече от половината деца се раждат извънбрачно, тъй да се каже. На какво се дължи тази тенденция според теб?
Добрата новина е, че всъщност тенденцията се обръща и след 2012-а година има постоянно нарастване на броя на браковете. От приблизително 21 хиляди през 2012 г. до 27 хиляди през 2016 г.
Трябва да се отбележи, че след 1989 г. броят на ражданията в България пада почти наполовина. От приблизително 130 хил. на около 65 хил. и през следващите години тази цифра се запазва. От 1990 г. до 2016 г. приблизително се раждат между 60 и 80 хил. деца годишно.
Към днешна дата все повече мои младоженци са родени след 1990 година и същевременно не се забелязва спад на сватбите. Това идва да каже, че всъщност брак сключват процентно много повече двойки спрямо низходящата тенденция от миналото десетилетие.
Според мен тази възходяща тенденция на браковете ще се запазва. Имаме по-висок стандарт отпреди, същевременно животът е на много по-голям показ заради социалните мрежи, съответно хората пускат красиви снимки от сватбите си, но няма как да пускат снимки, когато нямат брак.
Казано по друг начин „Сватбите са заразни!” :-)
0 Коментара