Името на столичния квартал “Овча купел” произхожда от стара легенда, свързана с малък термален минерален извор, който съществувал на мястото на днешната едноименна баня до средата на XIX в. Край Владайската река в местността се простирали зелени и тучни пасища, а овчарите, които водели стадата си там, знаели, че овцете с охота газят из мочурливите ливади.
Копитата на животните оставяли дупки (купели) в меката влажна пръст, които се пълнели с вода, която се оказала лековита. Овчарите забелязали, че болните животни от стадата им оздравявали, след като пиели и се потапяли в чудотворната вода, която извирала от земята. Хора и животни започнали да намират цяр за раните и болестите си благодарение на лековитата минерална вода на това място.
След опустошителното земетресение, което разтърсило Софийското поле на 18 септември 1858 г., от земетръсната пукнатина на същото място се появил гейзер с гореща вода и се образувало голямо грифонно езеро, за което свидетелства една дописка в цариградски вестник от 1 ноември същата година. Събитието е запечатано и в спомените на възрожденеца Сава Филаретов. Според описанията в неговия дневник бумтенето, което идело изпод краката на софиянци, напомняло на гърмежа на “хиляди топове”.
Всички мислели, че е дошъл краят на света.
Трусовете срутили до основи повече от тридесет каменни сгради, една джамия и двадесет минарета. Градът се покрил с тъмен гъст облак от прах. До вечерта земята се разтресла двадесет и шест пъти, а на следващия ден още петнадесет. Но при това ужасно земетресение софиянци станали свидетели и на едно невиждано чудо.
В полето между София и Горна баня, в днешния квартал “Овча купел”,
бликнал огромен топъл гейзер.
Водата била толкова много, че можела “да подкара три воденични камъка”. Местните шопи нарекли новия извор “Жежката вода” или “Гьоло”. Около него възникнало малко селце, наречено Сапольово, което в началото на XX в. било преименувано на “Овча купел” заради местната легенда.
С годините дебитът на гейзера намалял и на мястото останал един голям извор, в който, следвайки обичая на местните овчари, хора и животни продължили да търсят цяр за различни болести, травми и недъзи в минералните води по примитивен начин. Мълвата за лековития извор се разнесла надалеч и започнала да привлича хора от града и околните села. Около “Гьоло” скоро изникнали дъсчени постройки, кафенета, гостилница и хан. Това продължило до 1915 г., когато изворът бил каптиран с бетонова шахта.
Още през 1891 г., когато бил приет първият Закон за минералните води, всички български общини, в чиито земи били открити минерални води, получили право на безвъзмездна и безсрочна концесия за тяхното използване, при условие че направят необходимите усилия и вложат средства за тяхното развитие.
Благодарение на тази наредба десетки общини заедно с частни предприемачи започнали да изграждат красиви минерални бани и чешми, амбулатории, паркове и оранжерии из страната. В София била създадена специализирана общинска служба за управление на столичните минерални води и бани и тъкмо тя се заела с изграждането на великолепното съоръжение на банята “Овча купел”.
Първоначално били построени два басейна – мъжки и женски, а по време на правителството на Александър Стамболийски (1919-1923) било взето решение на същото място да бъде създадена модерна балнеолечебница. Едва през 1933 г. върху някогашния извор бил издигнат модерен балнолечебен комплекс, заобиколен от просторен парк.
Проектът на импозантното здание на минералната баня в “Овча купел” бил поверен на известния арх. Георги Овчаров, който благодарение на личните средства и труда на гражданите на София успял да издигне един истински шедьовър в неокласически стил. Античните колони и мотиви по фасадата и цялостният силует на зданието са несъмнена препратка към древното минало на столицата, чиито минерални води били ценени още от римляните.
Повече от петдесет години банята в “Овча купел” била отворена за обществено ползване и работела с пълен капацитет почти до края на 80-те години на миналия век, когато балнеолечебният център преустановява дейността си. Сградата е затворена за ремонт и никога повече не отваря врати. След промените през 1989 г. започва разгорещен обществен спор за собствеността върху старата баня и прилежащите към нея открит плаж и парк, който набира скорост през 2000 г. Битката се води между няколко държавни институции в лицето на здравното министерство, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и община “Овча купел”, на чиято територия се намира банята. През 2001 г. Столична община завежда съдебен иск срещу Министерството на здравеопазването, тъй като кметството притежава акт за собственост, издаден още през 1951 г., според който имотите на балнеокомплекса са публична общинска собственост.
Територията е обявена за курорт с местно значение през 1990 г. Здравното министерство също има акт за собственост и през последните петдесет години е стопанисвало сградния фонд на Национален институт по курортология и физиотерапия. За имота се водят дела в продължение на десет години, а краен победител излиза здравното министерство. Но докато делата се точат и държавата спори сама със себе си, а днес мудно търси инвеститори за възстановяването на сградата на минералната баня в “Овча купел” с идея за превръщането й в център за научни изследвания на минералната вода, междувременно зданието на поредното софийско съкровище се руши пред очите ни…
Минералната вода от находище “Овча купел” помага при лечението и рехабилитацията на редица заболявания на
опорно-двигателния апарат, ортопедични
и травматологични заболявания, хронична венозна недостатъчност, професионални и заболявания на централната и периферна нервна система и кожни проблеми. Има много добър ефект при чернодробно-жлъчни, стомашно-чревни и обменни заболявания, при преобладаващи спастични и възпалителни явления с болестна симптоматика, ставни дегенеративни заболявания, профилактика и лечение на лекостепенни остеопорозии. Повлиява благотворно и заболявания като болест на Бехтерев, множествена склероза, болест на Паркинсон, детска церебрална парализа и др.
От списание „Наш дом“
0 Коментара