Не много отдавна, само преди пет-шест години отвори врати нов православен храм в София. Той носи името на Светия Кръст и по-точно на празника Въздвижение на Св. Кръст Господен. От църковната история знаем, че през 326 година, когато в Йерусалим е открит Кръстът Господен от св. Елена, майката на византийския император св. Константин Велики, е установен празникът Всемирно въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен (Кръстовден), който се чества всяка година на 14 септември.
Частица от св. Кръст се пази и в храма, поставена за поклонение в специален кръстовиден реликварий.
Храмът е построен в кв. Лозенец, местността Кръста, някога наричана от турците с името Кору-баглар, което означава сухо лозе.
През пролетта на 1878 г., само няколко месеца след като София е освободена (4 януари 1878 г.) от турско робство, на тези възвишения в кв. Лозенец е поставен и осветен каменен кръст. Счита се, че това е първият в България паметен знак в чест на падналите воини за Освобождението на България от османско иго. Този каменен кръст и до сега стои и се пази до западната страна на храма.
Първата копка на храма е направена през 1996 г. През 2015 г. Софийската св. митрополия възлага на ставрофорен иконом Василий Сарян (предстоятел на църковното настоятелство на храм „Преображение Господне“) да довърши изграждането му, със съдействието на Столичната община, район Лозенец и с помощта на дарители. И така на 15-ти октомври 2017 г. храм “Въздвижение на Св. Кръст Господен” е осветен при светителството на патриарх Неофит, който лично отслужи първата св. литургия в него.
От тогава храмът е отворен всеки ден за поклонение и в него се отслужват ежедневните богослужения: утринна и вечерна служба, св. Литургия, както и всички тайнства и обреди, като кръщение и венчание, молитви и служби за православните християни.
Така светата ни Православна църква изпълнява своята мисия за спасението на човешкия род, чрез проповед, но и чрез добри дела и християнска просвета, за подобряване на духовно-нравственото и материалното състояние на съвременното общество. Тя изповядва Христовата Истина и преподава на хората нравствените заповеди, изхождащи от Самия Бог. Чрез своята божествена природа тя влияе благоприятно на обществения живот и призовава своите верни чеда към участие в него, което трябва да се основава върху принципите на християнската нравственост. Българската православна църква, в своята просветна и образователна мисия, винаги е била в помощ и подкрепа на българското общество.
От 2018 г. в новоизградения енорийски център в криптата на нашия храм се организира Неделно училище за децата от енорията. Те се обучават в курсове по вероучение за малки и по-големи деца, както и специализирани курсова за възрастни. Целта на тези курсове е децата от енорията да получат основни познания за вярата, а по-възрастните да се запознаят с основите на катехизиса и богослужението, с Библейската история, житията на светиите, големите християнски празници и др., а също така да общуват и създават нови приятелства и под формата на работилници, групови занимания и игри децата да придобият нови знания и да израстват като добри християни. Обучението в неделното училище обогатява и развива познанията на децата за тяхната вяра и култура и спомага за формирането на техния светоглед и личностно развитие. Занятията се водят по утвърдените от МОН учебници и учебни помагала по религия – християнство-православие на Св. Синод на БПЦ.
Същността и целите на Неделното училище в храма и изобщо посещението на богослуженията в църквата могат да бъдат определени още от етимологията на самата дума образование, корен на която е думата образ. Защото именно в храма, в богослуженията не само децата, но и всички ние се учим, образоваме, да бъдем истински човеци, по образ и подобие на Бога. И ако се запитаме: за какво става дума, какъв точно образ се има предвид? – то отговорът е, че приемайки християнството, т. е. виждайки и преживявайки духовната му красота и усвоявайки нравствените му ценности, всички ние ги прилагаме и започваме да се ръководим от тях във всички сфери на нашия живот. Алфа и омега за кръстения и повярвал е заповедта на Спасителя: „Преди всичко търсете Царството Божие и Неговата правда” (Мат.6:33). Поради това и целите на образованието ни в храма са изключително с религиозен характер и, на първо място, възстановяването на изгубения в грехопадението образ Божи. Така задачата на образованието по същество съвпада със задачата на Църквата, очертана ясно в тропара за предпразненството на Рождество Христово: „Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ”.
И така, целта на участието ни в богослужебния живот на Църквата и в частност на Неделното училище е да ни посочат пътя, по който бихме могли да постигнем пресъздаването на първозданния Божи образ, погубен в грехопадението. В голямата си част прадедите ни не са виждали в живота друга, по-висока и по-значима цел и са правели всичко възможно, за да я достигнат. И на това ни учат св. отци на Църквата и всички просияли светии.
Основно внимание трябва да обърнем върху укрепването на вярата, както и на духовното и нравственото възпитание не само на децата, но и на себе си. Необходимо е не само да се засипваме с огромен обем отвлечена информация, но и да бъдем истински християни не само по име, но и по същество. Преди всичко трябва да се научим да изпълняваме евангелските заповеди, основите на правилната молитва, действено и живо да изучаваме творенията на светите отци и така да бъдем пример за децата, а и за целия свят. Само по този начин православието може да се превърне в онова безценно съкровище, за което човек е готов да пожертва всичко.
Всяка година на 15 септември за началото на новата учебна година свещениците от храма освещават и поръсват със светена вода всички ученици от близките училища. Освен това те посещават училищни тържества, часове по религия и изнасят беседи за християнските празници. Така те подпомагат формирането на духовната култура у децата, културно-нравствената идентичност на учениците, личностното им изграждане и осмисляне на тяхната ориентация, адаптация и реализация в съвременното общество.
И нека не забравяме, че истинската проява на вероучението започва едва тогава, когато свърши урокът. Когато, след като напуснем храма, не само децата, но и всички ние, носим и пазим благодатта от службата, мирът, който изпросваме по време на молитвите, духът на взаимоуважение и взаимопомощ се показват в ежедневните ни постъпки и срещи с другите, така че светът да вижда в нас Христос и изпълнението на Христовите повели за мир и любов помежду ни.
Храмови празници на нашия православен храм са: 14 септември, когато честваме Въздвижение на св. Кръст Господен, двата празника по време на Великия пост, а именно Третата Неделя или Неделя Кръстопоклонна, а също и Велики петък, и на 1 август, когато честваме Изнасянето на св. Кръст.
Основното и празнично песнопение на нашия храм е тропарът на светия Кръст, глас 1, който гласи: „Спаси, Господи, Твоя народ и благослови наследството Си, като даруваш на православните християни победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ.“
0 Коментара