По неписаните закони на традицията се предавали от прабаба на внучка новогодишните обичаи и така са се запазили до днес. Те дават аромат на празника, оцветяват го по неповторим за всяка страна начин.

candles-1040645_960_720

Шетнята на новогодишните празници започва отрано. Жените приготвят гозбите. На новогодишната софра се поднася свинска пача, сарми, ошаф и непременно прясна погача. Някъде леко я нашарват с вилица. Още когато меси питата, жената с брашнени ръце попипва кесията с парите, стоката (домашните животни), полозите, дръвчетата, кошарите, та да има през годината добитък, мед, плодове и пари. Питата, в която навсякъде поставят сребърна пара, се слага на софрата още топла и се разчупва. Всяко парче се нарича на къщата, на стопанина, стопанката, децата, стоката и т. н. На когото се падне парата, ще бъде най-късметлията през годината. В някои селища стопанинът откупва парата, слага я в кесията си и я пази до следващата година.

Баницата също не отсъства от новогодишната трапеза.

Тя се прави от кори, печени на „връшник“, които се нареждат и помежду тях се слага сирене, масло и яйца, или зеле (зелник). Поставят се и дрянови клончета с пъпки. Баницата се слага на софрата, всички се нареждат около нея и си отчупват парче с ръце, но само пред себе си. Който намери клонче, го показва на стопанката. Тя предварително ги е нарекла и му казва какъв късмет ще има през новата година. Момите и ергените запазват първия залък от баницата и след това го слагат под възглавницата си. С когото сънуват, че го ядат, за него ще се оженят. На места пускат дрянови пъпки в огъня. Както се пукат и подскачат пъпките, така ще бъдат здрави и пъргави тези, които са ги сложили. След вечеря прибират трохите от софрата, хвърлят ги в огъня, за да има плодородие през годината.

Щом пропеят първи петли, децата и ергените скачат,

вземат приготвената „сурвакница“ и тръгват да сурвакат. Във всяко българско семейство с деца тази традиция се спазва. Сурвакницата е дрянова напъпила пръчка, украсена и облепена с цветна хартия. С нея сурвакарите удрят леко по гърба всички поред в къщата, в която са влезли, и произнасят благословия:

Сурва, сурва година, весела година!

Зелен клас на нива, голям грозд на лозе,

жълт мамул на песа, червена ябълка е градина,

пълна къща с коприна, живо здраво до година, до година, до амина!

Някъде пожелават още „пълна къща с деца“, „пълна кесия с пари“ и т. н. Даряват сурвакарите с краваи, приготвени от стопанката за празника. Дават им орехи, ябълки, сушени сливи, сланина и пари.

В някои селища по нова година се прави и „напяване на пръстените“ като на Еньовден. Моми и момци се събират в някоя къща и донасят в котле „Василева“ вода, която не трябва да се напива или да се набърква. Една от момите взема от всеки пръстена му и го пуща в котлето, като в това време извиква:

Здрава, здрава, Дойке ле, годинчица!

И ти здрава, и аз здрава!

Останалите моми и момци се нахващат около котлето, обикалят и пеят песен. След това го покриват и изнасят да пренощува под звездите. На другия ден пак се събират, довеждат малко момиченце, което наричат „булка”; забулват го и то бърка в котлето и изважда пръстен след пръстен. В това време те наричат кой за какъв ще се ожени или какъв ще стане. След това всички хоро и се веселят.

В цикъла новогодишни обичаи е и т.нар. „Караманов ден“,

денят 2 януари. Той се прави в чест на прегатния добитък. През нощта срещу 2 януари из селото тръгват от къща в къща момци с песни и гайди. Наричат ги „риначи”, понеже ринат (чистят ) оборите, непочистени от стопаните от миналия ден. През тази нощ домакините не посрещат риначите, а оставят вратите незаключени и дори връзват кучетата. След като свършат работа, момците слагат чиста слама в оборите и чак тогава вземат окачената на пирон торба, оставена от стопаните. В нея има кравай, наденица, сланина, бъклица с вино и други подаръци. След обхождането и на други къщи момците се събират някъде и започват веселие. На излизане от къщите те пеят:

Благодарим на тази къща!

Да се прелива и пресилва,

сребро, злато, желто жито,

желто жито, руйно вино,

мед и масло до амина!

Този обичай е много стар и почти вече не се среща.

Вергили Атанасов

***********

12-1965

Когато Пирин планина се обличала в бялата си дреха и често забулвала върховете си в мъгли, жените от Разложката котловина предели  до късно през нощта,  готвели чеизи на невръстни щерки, тъчели тънки шаяци, плетели чорапи. . . През късите зимни дни из сокаците често позамирисвало на опърлена козина. А срещу Нова година хурките стояли в ъглите на одаите и рано започвала шетнята около капамата.

Голямо изкуство било да се направи истинска капама, голямо изкуство и голям разкош. Но още от турско робство е останала традиция – напук на поганците във всяка къща при голям празник да се готви свинско. Изпълвали се фурните с тумбести капамеви тенджери. А още по-отдавна, когато готварските печки са били рядкост, хората седели по цели нощи и обръщали капамата на жарта.

Съдовете, в които се готви капамата, са пръстени, с тесни дъна, издути в средата и с тесни отвори. На дъното на тенджерите обикновено се слагат зелеви листа, за да не изгори капамата. После се слага голямо парче сланина и се покрива със зеле и чекане. Чекането е характерно ядене за този край. Това е червено цвекло, сложено да кисне така, както и киселото зеле.

Кокошката, която се слага в капамата, се пълни с ориз, който се изпържва добре заедно с дреболиите. От останалата плънка се правят няколко сарми. Всичко това се слага в средата на капамевата тенджера. Покрива се с чекане и зеле и над него се слага кървавица и месо. Месото може да бъде свинско или телешко. Хубав вкус придават на капамата и кокалите от гръбначния стълб на прасето. От горе пак се слага зеле и чекане и всичко се залива с две чаени чаши вода. Капакът на тенджерата се замазва с тесто. Капамата непременно трябва да ври на тих огън или да се пече в слаба фурна.

Капамата е главното ястие на новогодишната трапеза в Разложкия край.

Райна Вапцарова

*****

На чисто застланата маса гоцеделчевци поставят в съдове сурова царевица, пшеница, фасул, ориз. Най-напред се поднася тавата с питата, върху която са залепени малки колачета от тесто, изпечени до зачервяване и накичени с клончета от дрян. В едно от колачетата е поставена паричка за късмет. Членовете на семейството отчупват колачетата и ги потапят в чаша с вино.

На новогодишната трапеза се поднася свинска пача. Половин глава или краката от прасето са предварително сварени до разваряване, след това са нарязани на дребно и отново върнати в бульона. Слага се чеснов лук, дафинов лист и черен пипер. Яде се замръзнало или топло, подправено с оцет.

Не липсват и сармите. Те са приготвени от предварително запържен ориз, подправен с черен пипер или сушен магданоз. Сармите се поднасят с кисело мляко.

Яде се и яхния от кокошка.

Валентина Шейтанова

Facebook Twitter Google+

0 Коментара