Край моста над Перловската река на кръстовището на столичната ул. “Оборище” и бул. “Евлоги Георгиев” като стражи се извисяват две къщи близнаци с островърхи кули, изникнали сякаш от приказка на Братя Грим.
С европейското си излъчване, силно начупения покрив, подчертаващ еркерите на уличните фасади и високите готически кули, те се отличават ярко от заобикалящите ги сгради, оформяйки своеобразна порта към източния вход на центъра на стара София. Двете огледални сгради са творение на именития български архитект Никола Лазаров, известен още и с артистичния си псевдоним – Архитект Софийски, който получава от съвременниците си от колегията на строителите и архитектите, заради значимия му принос към архитектурния облик на столицата. Сред емблематичните му проекти са Централният военен клуб (1907), Българската централна кооперативна банка (1910), Софийската окръжна палата, която днес е Министерство на земеделието и храните (1912-1924), както и редица частни домове на известни личности от миналото. Несъмнено сред шедьоврите на арх. Никола Лазаров се нареждат и тези две къщи близнаци. Те са проектирани и построени през 1911 г. за братята индустриалци Иван и Юлиян Парушеви.
Според романтичните слухове, архитектът бил почерпил вдъхновение за сградите от сънищата си. Според по-прозаичните твърдения обаче съпругата художничка на Иван Парушев заимствала идеята за проекта от една алпийска вила в Лион, която била притежание на професора, при когото българският индустриалец учел автомобилно дело. Вдъхновени от проекта, двамата братя решили да вдигнат две огледални фамилни къщи, издържани в неоготически стил, върху семейния си имот в София. Южната къща била на Иван Парушев, а северната на брат му Юлиан. Двете здания, които днес са обявени за архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение, са мълчаливи свидетели на бурните времена на българския XX век. Юлиан Парушев не могъл да се радва дълго на своя нов дом. След преждевременната му смърт вдовицата му продала къщата на еврейско семейство, което емигрирало от България през 1945 г. След идването на новата народна власт и последвалата национализация първоначално сградата била превърната в посолство, а по-късно била ползвана и за щаб на военно окръжие. След падането на комунистическия режим и последвалата реституция наследниците на Юлиан Парушев отново продават фамилната къща. Въпреки всички превратности на съдбата в днешно време южната къща (някога дом на Иван Парушев) отново е обитавана от неговите наследници. За щастие днес и двете столетни сгради са добре поддържани и пазят духа на отминалите времена, като достойно се нареждат сред архитектурните емблеми на стара София.
От сп. „Наш дом“
0 Коментара