С мавруд в кръвта

Ако прочетете този текст, вероятно следващото вино, което ще си купите, ще е създадено от сорта „Мавруд“. И може би няма да е едно – маврудът ще ви изкуши с превъзходно червено (включително и десертно) вино, с елегантно розе и даже бяло – да, бяло, при това интересно.

Защо? По много причини, все хубави, за които ще разкажа.

Маврудът е в ДНК-то на българина – той е автохтонен български винен сорт, чийто произход се крие някъде в древността, при траките, може би. Че е древен специалистите установяват, изследвайки гроздовите му гени, а също и поради факта, че на „чужда почва“ трудно вирее, имунната му система е в пълната си сила само у нас. Родните му тероари са основно в района на Тракийската низина – около Пловдив, Асеновград, Пазарджик и Перущица. Правени са опити да расте в чужди държави – променя се, не прилича на себе си. Само в някои части на Северна Гърция сортът се чувства добре, казва инж. Ламбрин Топузлиев, ръководител на Експериментална лозарска изба към Аграрния университет в Пловдив, в която работят с над 400 сорта грозде.

Легенда, която ще прочетете навсякъде в интернет, свързва името му с хан Крум и разрешението му българите отново да садят лозя и да се радват на живота.

“Живяла по Крумово време бедна жена на име Илая сама с невръстния си син. До схлупената ѝ къщурка растяла лозница. Събирала гроздето и го криела в делва до огнището. Един ден Илая с изненада установила, че е направила вино. Давала на момчето и то растяло здраво и силно. Хан Крум имал лъвове, които вечер пускал да се разхождат свободно из улиците. Една сутрин едно от животните било намерено убито. Крум обявил, че който си признае, ще получи възнаграждение. Единствено синът на Илая признал за своята храброст. Момъкът разказал как е отгледан с вино, което му дало тази изключителна сила. Крум наредил от неговата лозница да се разсаждат новите лозя на държавата. Гроздето нарекъл Мавруд като името на юнака.”

Затова на 26 октомври, освен Димитровден, в България вече празнуваме и

Международния ден на мавруда.

Инициативата е на Българската асоциация на винените професионалисти, а маврудът е избран след обсъждане и гласуване в широк кръг от професионалисти и любители като българския сорт, който да играе ролята на специален винен посланик на страната ни. „Маврудът е емблемата на България като сорт, но покрай него има много други качествени вина от рубин, димят, гъмза, широка мелнишка лоза. Целта ни е да подобрим българската винена култура, хората да погледнат по-далеч от прословутия совиньон блан, италианското просеко, „ненадминатото“ домашно вино… Кой знае защо, има едно отдръпване от професионално направеното българско вино, което е много качествено – от малки изби и млади производители, които държат много на българския бранд“, казва Ивайло Катерски, председател на винената асоциация.

По думите му има голям интерес у чуждите гости на България към нашите вина – търсят ги и искат да пият от тях, когато са у нас. „Виното е преживяване и опознаване на културата на дадена страна. Затова нека всеки „се престраши“ и да пробва българските вина. Ще остане доволен и ще иска още“, добавя той.

С какво маврудът е по-интересен от останалите сортове в България? Инж. Ламбрин Топузлиев разяснява, че само около 2,5% или 15 000 декара от насажденията в България са с мавруд, но пък сортът е уникален и далеч по-разпознаваем от останалите български и чужди в родните лозя.

Много лица, една маска

Маврудът е уникален именно с разпознаваемостта си – при професионални дегустации, въпреки многото стилове във вината, специалистите – и българи, и чужденци, винаги откриват общото между тях: т.нар. диви нотки (къпини, шипки), мармаладени нюанси, примесени с пикантни, черница, билки и подправки. Въпросните диви нотки се дължат и на факта, че маврудът е сред малкото сортове в света, който може да се отглежда на собствен корен, а не само на присадка – след филоксерата, известна и като „чумата“ по лозята, подложките от диви лози са задължителни за почти всички сортове.

Маврудът има 2 основни клона: по-рано зреещият (клон 2) дава екстрактни, плътни вина с по-наситен цвят, силни танини и с потенциал за стареене в бъчви. А най-добре му се получава в български дъбови бъчви, макар доста изби у нас да използват още френски и американски дъб. Клон 1 е с по-слаба структура и цвят, в резултат вината са по-ефирни, леки и пивки, сравнявани с емблематичния за Франция пино ноар.

Недостатък на мавруда е, че зрее доста късно – бере се в края на октомври, и може да е трудно да натрупа захари, ако есента се случи дъждовна и студена. Понякога не му достига багрилна материя, за да стане плътно и тежко, както сме свикнали да мислим за мавруда. Това, от друга страна, дава крила на фантазията на енолозите за създаване на много интересни вина.

Защото виното е емоция, но и наука и технология.

„Маврудът е като българина: късно му узрява главата, ако изобщо му узрее. Ако му угодиш, може да се зачерви, ако го настъпиш накриво – киселини ще ти излязат, но ако успееш да го „опитомиш“, ще ти се отблагодари елегантно и със страхотен вкус.“, твърди енологът Наталия Гаджева. Тя е съсобственик на винарско имение „Драгомир“ край Пловдив, където създават изключителни вина с три автохтонни български сорта – мавруд, рубин и димят.

Мавруд за здраве и красота

Маврудът е сорт, съдържащ високи нива на антиоксиданти и по-специално на ресвератрол – полифенол, полезен при различни здравословни проблеми. Това естествено химическо съединение бори свободните радикали, забавя стареенето на клетките, намалява риска от сърдечносъдови заболявания, предпазва от образуването на ракови клетки, не допуска възникване и развитие на възпалителни процеси. Именно заради ресвератрола лекарите препоръчват умерена консумация на червено вино.

Според инж. Ламбрин Топузлиев маврудът е абсолютен шампион сред винените сортове по съдържание на мелатонин (хормона на съня) и във фармацевтичната индустрия използват есктракти от гроздето за производството му. Маврудът е и един от водещите сортове в козметичната промишленост в момента – използват се най-вече семките за етеричните масла, които се влагат в различни продукти за здраве и красота.

Винен тур

Палитрата от вкусове на мавруда е богата и може да я преживеете дори само в радиус от 100-ина километра в Тракийската низина.

Виненият тур по случай първия Международен ден на мавруда в края на октомври включваше 4 изби: „Драгомир“, „Загрей“, „Манастира“ и „Вила Юстина“, а превъплъщенията на сорта бяха толкова много, че в един момент спрях да ги броя.

Винарна „Загрей“ е меката на мавруда в България – сортът се отглежда на голяма част от 1200-те декара в Пловдивското поле. Всички лозя тук се отглеждат по метода на биологичното земеделие, с европейски сертификат, което означава, че не се използват никакви синтетични пестициди и инсектициди. В „Загрей“ произвеждат и био вино от мавдуд с „дива“ ферментация, т.е. без специално добавени култивирани дрожди.

Избата е кръстена на тракийския бог Загрей, известен и като елинския Дионис и римския Бакхус – бог на веселието, виното и екстаза. Във винарната е изложено копие на изображение на тракийското божество, открито по тези земи.

„Виница“ е най-емблематичният мавруд на „Загрей“. Специфичните му и безспорни качества се дължат на подход, взет назаем от винарите в Северна Италия, който за първи път се прилага в България. А именно – след гроздобер маврудът се засушава на открито и сухо място в продължение на два месеца, чрез което се постига естествена концентрация на захарите и киселините. Резултатът, след 18 месеца съзряване в бъчви от български дъб, е екстрактно вино с характерен пикантен аромат с нюанси на ванилия, шоколад и сушени плодове. Вкусът е балансиран, с кадифени танини и запомнящ се финал. Има дългогодишен потенциал за отлежаване.

Маврудът на „Загрей“, който със сигурност ще подарявам често, е NOBLE – естествено сладко десертно вино. Както при „Виница“, тук гроздето се засушава след ръчното му обиране, но не за два, а за четири месеца, през което време то става почти изцяло стафидено. Виното е с изключителен мастилен цвят. Сочни и атрактивни аромати с изявен пикантен характер: касис, черна череша, мента, орехова шума, чай и землисти нотки.

Избата създава също така още две червени, едно бяло и едно розе от мавруд.

Винарско имение „Драгомир“ в село Брестник е създадено от двама енолози и визионери – Наталия Гаджева и Константин Стоев. Двамата са партньори и в живота и си поставят за цел да разкрият потенциала на българската природа. Създават интригуващи и запомнящи се вина, произведени основно с български сортове грозде, с постоянно качество в реколтите. Едно от лозята на винарското имение в подножието на Родопите е изцяло с българските сортове мавруд и рубин.

Отличителен за избата е „Драгомир Мавруд“ 2012 – изключително богато, комплексно, силно концентрирано вино, облагородено максимално от дългото време за отлежаване, но с потенциал за още.

В „Драгомир“ влагат мавруда и в редица купажи, използвайки качествата му да се съчетава отлично с други сортове и да придава на вината особен характер.

Например розето от серията SARVA е купаж от рубин и мавруд. То се отличава с красив бледо кайсиев цвят, със сложен пикантен нос с нотки на пъстри череши, печени лешници и сушени плодове. Серията вина, произведени от български сортове, са обработени с минерала зеолит, който идва от Родопите и е изключително полезен за пречистване и на виното, и на тялото.

Червената SARVA е изцяло от мавруд, с наситен рубинен цвят, с нотки на печена чушка, сушен домат, какао и деликатни землисти нотки.

Винарска изба „Манастира“ е разположена на 25 км. северозападно от Пазарджик, в дълбока долина, обградена склоновете на Средна гора, покрай брега на река Тополница, до село Лесичово. В 30-те хектара лозя на избата маврудът е достойно представен. Брандът вина „Илая“ са изцяло с мавруд, а името идва от майката, отгледала сина Мавруд, заради когото хан Крум според легендата отменя забраната върху лозарството в България.

Едно от отличителните лица на българския мавруд е именно розето Илая Мавруд 2018 на „Манастира“. В аромата на нежното розово вино се усещат червени горски плодове, ягода, ванилия. Вкусът е балансиран и свеж. Виното е отлежавало 3 месеца в американски дъбови бъчви и се предлага в лимитирана серия от 1200 бутилки.

В „Манастира“ гвоздеят бе вертикална дегустация на червения мавруд „Илая“ – реколтите от 2013 до 2018 г. Най-много ми допадна 2017 г. Но фаворитът ми, разбира се, е „Илая Мавруд премиум резерва“ от 2016 г. Наситен рубинен цвят, комплексен аромат, доминиран от черни череши, черен шоколад и опушени нотки. Вкусът е с акцент на касис и арония. Гроздето за него е специално селектирано за серията и е отлежавало 18 месеца в дъбови бъчви.

Винарска изба „Вила Юстина“ е пример за модерно винопроизводство и винен туризъм в България – със собствени лозя, хотел, ресторант и атрактивна локация за сватби сред лозята.

Избата създава качествени тихи и пенливи вина в различни стилове, които са конкурентни на световния пазар и са й донесли много медали от международни винени конкурси.

Маврудът тук съжителства с другия български сорт „Рубин“ в две емблематични вина за избата от серията Monogram, които имат наситен рубинен цвят и сложен нос с нюанси на зрял черен плод, шоколад и ванилия. Плътно, елегантно тяло с меки танини.

Виното е съзрявало 18 месеца в 100% български дъб. Възможна е появата на благородна утайка.

Още истории за мавруда: на www.mavrudday.com